Определение № 1037 от 25.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1037 гр. Стара Загора, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500375 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,А.к.п.з.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от изпълнителния директор Я.Б.Я., чрез юрк. Н.Т., против разпореждане № 803 от 23.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 409/2024 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Д. Д., за парично вземане в общ размер на 876,10 лв., от които сумата от 700 лв. главница; 97,16 лв. договорна лихва за периода от 28.02.2022 г. до 27.08.2022г.; 78,94 лв. законна лихва за периода от 01.03.2022г. до 23.04.2024г., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, разноски в общ размер на 225 лв. от които 25 лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено и вместо него постановено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,А.к.п.з.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М. Д. Д. от гр. Ч., *** за сумата от 700 лв. - главница;

97,16 лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2022 г. до 27.08.2022 г., ; 78,94 1 лв. законна лихва за периода от 01.03.2022г. до 23.04.2024г. и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем от 29.01.2022г., сключен между „Вива кредит“- ООД /като заемодател/ и М. Д. Д. /като заемател/, като заемодателят има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 05.07.2023 г. и приложение № 1 към него.

С предходно разпореждане от 10.05.2024г. заповедният РС е оставил без движение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е указал на заявителя да представи по делото в 3-дневен срок от получаване на съобщението доказателства за договора за цесия и за съобщаването му на длъжника, като е било указано, че при неизпълнение на указанията съдът ще откаже исканото издаване на заповед за изпълнение.

С молба от 21.05.2024г. заявителят е взел становище по указанията и не е представил исканите от съда доказателства, приложил е единствено известие за доставяне, което Първоинстанционният съд е посочил, че може да се счете като индиция за извършена цесия, установяваща уведомяване на длъжника по чл.99 ал.4 от ЗЗД, но същата не установява самото прехвърляне на конкретното вземане между цедента и цесионера, тъй като към него не са приложени документи, удостоверяващи това обстоятелство.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението, подадено от А.к.п.з.“ АД, като е приел, че исканата заповед за изпълнение противоречи на закона, поради това не може да бъде уважена и следва да бъде отхвърлена на основание чл.411, ал.2, т.2, пр.1 от ГПК.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, 2 както и приложимите общи условия, ако има такива.

С договорът за цесия се внася изменение в първоначалния договор, сключен с потребител, а именно настъпва промяна на кредитора.

Съгласно императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, в който то му е съобщено от предишния кредитор. /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика/ Тази норма е предвидена, за да гарантира, че длъжника няма да изпълни на привиден кредитор, а изпълнението му ще погаси съществуващото му задължение.

Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се снабди с изпълнителен титул без провеждането на състезателно производство между страните, то следва, че част от правомощията на заповедния съд за съблюдаване защитата правата на потребителите се отнасят до проверка дали произтичащото от договора за потребителски кредит вземане е преминало надлежно в патримониума на заявителя и дали е породило действие спрямо длъжника.

Това свое правомощие съдът може да изпълни като се приеме, че по реда на чл.410, ал.3 от ГПК наред с договора за кредит, бъдат представени и доказателства за изменението на страните по този договор, а именно договорът за цесия и съобщението на цесията до длъжника.

В противен случай са напълно възможни хипотезите, при които длъжникът ще бъде затруднен да упражни ефективно правата си, напр. като възрази срещу издадена срещу него заповед за изпълнение само защото счита, че дължи на друг кредитор; не възрази в срока по чл.414а от ГПК, макар да е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, но на стария кредитор; не възрази по издадена заповед за изпълнение, защото не знае, че същата се отнася до правоотношение с различен от посоченият в заповедта кредитор, чието вземане би желал да оспори.

В случая заповедният съд е указал на заявителя да представи доказателства относно съществуващи облигационни отношения между цедента и цесионера и тези указания са били правилни, т.к. попадат в хипотезата на чл.410, ал.3 от ГПК - касае се до изменение на договора, сключен с потребител.

Указанията не са били изпълнени, поради което и на основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК заявлението законосъобразно е било отхвърлено.

Предвид гореизложеното Окръжен съд - Стара Загора намира обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 803 от 23.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 409/2024 г. по описа на Чирпанския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4