Решение № 136 от 11.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000061 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от А. И. Л., ЕГН **********, гр.П. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 329/2021 г. по описа на П. окръжен съд, решение № 396 от 01.12.2022 г.

То се обжалва в частта, с която съдът е отхвърлил исковете на А. И. Л., ЕГН **********, гр.П., **** за осъждането на З.Д. "Л.И." АД, ЕИК ********, **** да й заплати застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие за претърпените по вина на водача на лек автомобил марка „Ш.Н.“, рег. № ** **** **, рама № ************, Д.И.С., ЕГН ********** в резултат на състояло се на 22.10.2020 г., около 16, 30 ч., в ********, кръстовище на ул.

„Г.И.“ и ул. „Л.Д.В.“ , ПТП, за което водачът е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт по НАХД № 3416/2022 г. по описа на П. районен съд вреди, както следва:

- неимуществени в размер на 22 000 лв. ведно със законната лихва от 1

06.04.2021 г., изразяващи се в болки и страдания от причинените й увреждания равняващи се на разликата между претендираното с исковата молба обезщетение от 50 000 лв. и присъденото с решението на ПОС в размер на 28 000 лв.,

- имуществени в размер на 32, 80 лв. ведно със законната лихва от 06.04.2021 г., равняващи се на разликата между претендираното с исковата молба обезщетение от 164 лв. и присъденото с решението на ПОС в размер на 131, 20 лв.

Решението се обжалва и в частта за разноските, като се иска определянето им съобразно с уважаването на исковете и в обжалваните размери.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго уважаващо исковата претенция изцяло.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 10.09.2021 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от А. И. Л., ЕГН **********, гр.П. искова молба против „Л.И.“ АД, ЕИК ********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че н а на 22.10.2020 г., около 16, 30 ч., в гр.П. на кръстовището на ул. „Г.И.“ и ул. „Л.Д.В.“, настъпило ПТП, при което Д.И.С., ЕГН ********** управлявайки лек автомобил „Ш.Н.“, рег. № ** **** **, рама № ************ нарушил правилата за движение по пътищата като не пропуснал правомерно пресичащата пътното платно на пешеходна пътека пешеходка А. И. Л.. В резултат на настъпил удар пострадалата получила сериозни травматични увреждания.

Тя била хоспитализирана в УМБАЛ „С.Г.“, гр.П., където след проведени прегледи и рентгенографии били установени счупване на горния край на тибията (голям пищял) с диагноза „фрактура на латералното плато на латерален кондил на лява подбедрица/компресивна фрактура на латерално тибиално плато“ и вътремозъчен кръвоизлив. В хода на лечението по отношение на ищцата била извършена ставна пункция, при която било евакуирано 70 мл кръвенисто съдържимо.

2

Причиненият вътремозъчен кръвоизлив довел до появата на периодични световъртежи, което обусловило провеждане на медикаментозно лечение за период от около два месеца. Естеството на фрактурата пък наложило пълно обездвижване на ищцата, в резултат на което последната била подложена на леглови режим в продължение на няколко месеца, невъзможност за самостоятелно обслужване и нуждата от чужда помощ за същото. Получените травми съчетани с възрастта й освен физически болки и страдания довели и до психически и психологични проблеми изразяващи се в силно безпокойство, проява на безсъние и страх от мисълта, че възстановяването е несигурно, а състоянието на зависимост и безпомощност ще бъде продължително.

В исковата молба се говори и за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата разходи за лечение в размер на общо 164 лева.

На база изложеното са направени изводи, че за претърпените вреди тя следва да бъде обезщетена от виновното лице Д.И.С..

В тази връзка се твърди към момента на инцидента за автомобил „Ш.Н.“, рег. № ** **** ** имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество.

Прави се извод, че с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетението за претърпените вреди може да се търси от него.

Това станало причина ищцата да предяви претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество на 06.01.2021 г. В отговор с писмо с изх. № 213/08.01.2021 г. застрахователната компания заявила, че дължи произнасяне по предявената претенция едва след представяне на допълнителни документи във връзка с образуваното по случая досъдебно производство, както и че до представяне на последните не е налице основание за уважаване на претенцията. Съответно произнасяне в определения от КЗ срок не последвало.

Това според ищцата обуславяло интересът й да претендира плащане на обезщетените от застрахователя по съдебен ред. Отправено е искане за осъждането му да й заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на 50 000 лв. и такова за имуществените в размер на 164 лв. ведно със законната лихва от 06.01.2021 г.

3

В отговора на исковата молба, ответникът не отрича наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, но изразява становище за неоснователност на исковете. В подкрепа на същото са оспорени изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП-то, както и тези за вина на водача Д.И.С.. Оспорени са и твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендираната сума, както и периода, през който последните са търпени. Сочи се, че липсва причинна връзка между настъпилото ПТП и фрактурата на тибията. В подкрепа на това се изтъква, че последната се дължала на установено заболяване гонартроза, представляващо дегенеративна ставна болест „изхабяване“ на ставата, което обичайно се благоприятства при хора с наднормено тегло и особено при жени над 50 годишна възраст, както и че травмата била установена месец и половина след катастрофата. Относно световъртежите е посочено, че се дължали на получен през 2009 г. хеморагичен мозъчен инсулт, вследствие на който се породила нестабилност при ходене.

Възразява се и че твърдените от ищцата телесни увреждания не биха могли да предизвикат описаните в исковата молба болки и страдания, както и че при обичаен ход последните отшумяват в рамките на три четири седмици.

При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като са изложени твърдения, че пострадалата като пешеходец е навлязла внезапно на пътното платно на необозначено за това място, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства и при пресичането ненужно удължила пътя си, поради което ударът е станал непредотвратим.

Изразено е и становище за завишен с оглед принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

В ДИМ ищцата е изразила мнение за неоснователност на направените в отговора защитни възражения. В тази връзка по отношение на механизма на ПТП е посочено, че същият кореспондира с този, очертан в съставения от органите на ОД на МВР П. констативен протокол № 598 за ПТП с пострадали лица от 22.10.2020 г.

В отговора на ДИМ от страна на ответното дружество не са изложени допълнителни защитни възражения.

4

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

С него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Приети са за установени описаните в исковата молба физически и психически болки и страдания. Направен е и извод, че те предвид конкретното физическо увреждане и свързаните с него болеви усещания са имали значителен интензитет и продължителност и са били свързани с невъзможност за придвижване, обслужване и са изисквали чужда помощ.

Сочи се също, че при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че дългият възстановителен период и настоящото състояние на пострадалата не са в пряка и непосредствена връзка само и единствено от инцидента, а са опосредени от възрастта й и свързаното с нея артрозно заболяване. В тази връзка е направено заключение, че при липсата на тези допълнителни обстоятелства периодът на възстановяване би бил 2 - 3 месеца, а не този при ищцата. На тази база е достигнато до извод, че справедливия размер на дължимото обезщетение е 35 000 лв.

Изразено е становище, че същото следва да бъде намалено поради наличие на сдъпричиняване изразяващо се в това, че ищцата е навлязла на платното за движение, без да се съобрази с приближаващия се автомобил.

Процентът му е определен на 20.

Така е формиран извод, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 28 000 лв.

По отношение на това за имуществени е прието, че разходите са в размер на 164 лв., но същото след намаляването с процента на съпричиняване е определено на 131, 20 лв.

Формиран е и извод, че върху тях се дължи и законна лихва.

На тази база исковите претенции са уважени в горните размери ведно със законната лихва от 06.04.2021 г., което е датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя.

Исковете до пълните им размери, както и претенцията за присъждане на 5 законна лихва за периода 06.01.20221 г.-06.04.2021 г. са отхвърлени.

Недоволна от решението в частта отхвърляща претенциите за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди до пълните им претендирани размери е останала ищцата и е подала жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В жалбата се излагат доводи, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с изживените болки и страдания от ищцата от получените след инцидента травматични увреждания.

Оспорено е и становището за наличие на съпричиняване.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

6

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.