Решение № 455 от 26.11.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е № 455 гр. Пазарджик, 26.11.2019г.

В И М Е Т О НА

Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия в открито заседание,проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА

При секретаря Петя Б. като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№138 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.203 ал.2 във вр.с чл.45 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба на Застрахователна компания

„Лев Инс“ АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Черни връх“ №51Д,представлявано от изпълнителните директори М. М.-Г. и П.Д.,против ответницата С.П.Щ.,ЕГН-********** ***,че между нея и ищцовата страна по силата на сключен трудов договор е възникнало и действало трудово правоотношение, като заеманата от ответницата длъжност е била „Директор на агенция“ в гр. П.

Съгласно възложените ѝ трудови задължения, ответницата е следвало да планира, организира, ръководи, координира и контролира дейността на агенцията, на всичките ѝ сътрудници и работещи в нея служители, в това число да изготвя месечни отчети, да контролира документооборота, реда за обявяване и отчитане на застрахователните договори, т.е. трудовите функции се твърди, че са били и по контрол, а не само по материално изпълнение на типичните за дейността функции. Твърди се, че поради допуснати множество нарушения на финансовата дисциплина в агенцията в гр. Пазарджик е извършен одит от специализирано звено, изпълняващо функцията по вътрешен одит в Застрахователна компания „Лев Инс“ АД и в резултат на извършената рекапитулация на сключените договори и отчетената премия по тях е установено, че неиздължените парични средства към 13.01.2017 г.

– датата, на която са спрени всички достъпи на агенцията до информационната система на дружеството възлизат на 289 795.31 лв. като това задължение е формирано по начин както следва:

За периода 11.04.2016 г. – 03.11.2016 г. – 233 555.54 лв., за периода 16.04.2016 г. – 05.11.2016 г. – 5 995.61 лв., за периода 30.08.2016 г. – 05.11.2016 г. – 50 248.16 лв.

Твърди се, че първата сума се формира от факта, че са издадени застрахователни полици, по които клиентът е заплатил дължимата премия, но същата не е отчетена от Агенция Пазарджик, данни за което се съдържат в справка от уеб портал, представляващ портал с възможност за отдалечен достъп до системата на застрахователя за сключване на застрахователни полици.

Втората сума е в резултат на сключени застрахователни договори с договорено разсрочено плащане на премията, по които са издадени сметки за платена премия на текуща вноска на клиенти, заплатили вноските си на съответния падеж, които не са били отчетени от агенцията.

Третата сума е в резултат на сключени продажби през офисите на агенцията, издадени застрахователни полици и сметки към тях за платени премии и неотчетени от агенцията.

Към исковата молба са приложени детайлни справки, от които са видни номерата на издадените полици, както и номерата на издадените сметки за заплатена премия към всяко отделно плащане, както и видът на плащането за платена от клиента бруто премия, поредност на плащането, вноската, уговорена при разсроченото плащане на премията.

Твърди се, че към настоящия момент средствата не са издължени в касата или по банкова сметка ***ицата, както и същата не е представила документ за недължимост на паричните средства.

Предвид изложеното съдът е сезиран с искане да бъде осъдена ответницата да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД обезщетение за причинена вреда в общ размер на 289 795.31 лв. на основание чл.

211 от КТ.

Представени са писмени доказателства.

Формулирани са доказателствени искания.

Исковата молба е депозирана в

Районен съд гр.Пазарджик,който с определение от 01.02.2018г.е прекратил производството по делото поради неподсъдност на делото по рода си и е изпратил същото на ПОС,където е образувано настоящето дело.

Постъпил е отговор от ответната страна, в който ответницата основно и на първо място оспорва качеството си на изпълняващ длъжността „Директор на агенцията“ след 2009г.Твърди ,че на 01.02.2011г.е преназначена на длъжност „Главен специалист“.

Позовава се на записванията в трудовата книжка, в която заеманата от нея длъжност е посочена като „Главен специалист“. Твърди, че не е имала контролни функции за посочения в исковата молба период, през който се твърди да са настъпили вреди за ищцовото дружество,нито отчетнически такива-да да съхранява и отчита поверените й парични и материални ценности,а така също и да упражнява контрол върху дейността на работници с отчетнически функции,в т.ч.и застрахователни посредници. Твърди, че не е подписала представената от ищцовата страна длъжностна характеристика и в случай, че съдът приеме същата като доказателство по делото заявява, че оспорва подписа и желае да бъде открито производство по оспорването му. Твърди, че вредите, посочени от ищеца в исковата молба, представляващи неотчетени парични суми, премии по застрахователни полици, не са възникнали по нейна вина, застрахователните договори, по които същите не са отчетени не са сключени от нея като служител на ищцовото дружество, а от застрахователни посредници – търговски дружества, който факт бил посочен и в одитния доклад. Посредниците били в договорни отношения с ищеца и премиите по полиците не постъпвали в агенцията, а при трети лица и в тази връзка не ответницата е дължала отчитането им пред ищцовото дружество. Оспорва констатациите, направени в одитния доклад като излага конкретни съображения в тази насока, а именно, че са включени вноски, дължими за бъдещ период, които към момента на проверката още не са били платени от застрахования. Някои суми са начислявани като задължения два пъти, други не са били премахнати, въпреки че вече са били изплатени. Не било извършено прихващане на дължимия на застрахователите комисион. Проверката била извършена без участието на ответницата, направените в хода на проверката възражения от нейна страна не били взети предвид от проверяващите. Твърди, че не е подписвала представеното от ищцовата страна с исковата молба становище и възражение. Същото въобще не носило никакъв подпис, поради което не притежава характеристика на документ. Не е правила признание, че дължи посочената сума и такова признание не фигурира в представеното становище-възражение. В същото е изложила възражения по отношение на част от констатациите в доклада, което обяснява с факта, че ѝ бил отнет достъп до системата и съответно възможност да мотивира защитата си по отношение на останалите констатации. Възразява да бъде ангажирана отчетническата ѝ отговорност по изложените по-горе съображения. Прави възражение за прихващане за сума в размер на 7 608.78 лв. в случай, че предявеният иск бъде изцяло или частично уважен, която сума представлява обезщетение за неползван от нея платен годишен отпуск за посочени години и брой дни. Изразява становище по представените от ищеца писмени доказателства. Акцентира върху факта, че ищецът не е представил описаното в исковата молба доказателство, а именно копие от репорт от Информационната система за известяване за доставяне като прикачен файл на текста на Правилника за движение на бланки под строга отчетност на електронния адрес, ползван от ръководителя на Агенция П.,ведно с репорт за отваряне на съобщението, каквото твърдение е направено в исковата молба. Не е представен и протокол за връчване на доклада – т. 6 от доказателствата. По т. 10.12 ищецът е посочил, че представя 3 бр. справки, вместо това действително са представени 2 бр. с имена, различни от посочените в исковата молба. Приложената декларация относно здравословното състояние на ответницата по т. 3, същата твърди, че е подписана във връзка със здравната ѝ застраховка. Възразява да бъде приобщено като доказателство по делото становище и възражение по т. 7 от раздел „доказателства“ по исковата молба, тъй като този документ не носи подпис и съответно не притежава белезите на документ. Пледира за изцяло отхвърляне на предявения иск като неоснователен.Прави евентуално възражение за прихващане със сумата 7608,78лв.,която твърди,че ищцовото дружество й дължи като обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на общо 82 дни за 2013,2014,2015 и 2016г.

С протоколно определение на съда от

07.11.2018г.е даден ход на устните състезания по делото,което е било отменено от съда на основание чл.253 от ГПК и исковата молба е била оставена без движение с определение от 27.11.2018г.за излагане на обстоятелства и отстраняване на противоречия между изложените такива и формулирания петитум.Във връзка с указанията на съда е постъпила уточнителна молба вх.№10910 от 27.12.2018г.,с която в действителност противоречията в твърденията на ищцовата страна не са отстранени и обстоятелствата не са конкретизирани.В молбата е посочено,че става въпрос за неотчетени застрахователни премии постъпили в Агенцията в брой.Редом с това е изтъкнато,че тези парични средства са били съхранявани в каса в офиса на Агенцията,находящ се в гр.П.,ул.“Ц. С.“ №7,който е бил собственост на застрахователен брокер ЗБК „Инс Консулт“-собственост и управляван от ответницата или от дъщеря й.Направено е твърдение,че щом касата се намира в офис собственост на фирма на ответницата,до който тя лично има достъп,то липсата на парични средства се дължи на нейни умишлени действия или бездействия.Представят доказателства-споразумение подписано от страните по настоящето дело за установяване и погасяване на парични задължения от 17.04.2015г.с гарант ЗБК „Инс Консулт“ представлявано от управителя Г. М.,справка от ТР към дата 20.12.2018г.за регистрацията на брокера,от която е видно,че като негов управител е вписана ответницата Щ.. Във връзка с цитираната молба на ищеца, с разпореждане от 04.01.2019г.,съдът е дал нови указания,а именно да се посочат точно застрахователните полици,по които платените застрахователни премии са постъпили в брой в Агенцията и не са били отчетени от нея в централата на ищцовото дружество.

Постъпила е молба с вх.№967/04.02.2019г.с изложени аналогични твърдения.Съдът с определение от 12.02.2019г.за пореден път е оставил исковата молба без движение и е дал указания.В изпълнение на същите е депозирана молба от ищеца с вх.№2171/11.03.2019г.Въз основа на депозираните от ищеца молби за отстраняване нередовностите на исковата молба съдът е приел,че основанието на предявената претенция против ответницата е това,че същата като материално отговорно лице изпълняващо ръководни функции в Агенцията на ищеца в гр.П. е нанесла имуществена вреда на ищеца като е присвоила процесните суми от касата находяща се в офиса на Агенцията ,до която лично тя е имала достъп.

Като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе от фактическа страна съдът приема за установено следното:

Не се спори по делото,че съгласно правилника за структурата и организацията на работата на ЗК „Лев Инс“ АД териториалната Агенция в гр.П. се явява структурно звено на застрахователното дружество ,чиято дейност се урежда от вътрешни правила.Съгласно чл.6.3.4 агенциите се ръководят от Директор,назначен от изпълнителния директор на трудов договор.Не се спори ,че до 2009г.ищцата е била назначена именно като директор на агенцията в П.Спорен е въпроса дали и след това до момента на уволнението си със Заповед №112/02.02.2017г.-представена като доказателство по делото,ищцата е заемала същата длъжност.В тази насока страните по делото представят писмени доказателства и ангажират гласни такива.Доколкото обаче отговорността на ответницата ищеца не цели да реализира по чл.206 ал.2 от КТ ,то установяването на това обстоятелство е без значение за изхода на делото,при положение ,че страните не спорят,а това се установява и от събраните по делото доказателства,че до уволнението си ответницата е работила в регионалната агенция на дружеството в гр.П.Поради това съдът счита,че не следва да анализира доказателствата представени от страните за установяване на обстоятелството дали ответницата е изпълнявала функциите на Директор на Агенцията или тези на длъжността „Главен специалист“ през процесния период от време,през който се твърди,че са настъпили вредите за ищцовото дружество – от 11.04.2016г.до 05.11.2016г.,а именно показанията на свидетелката В. П.,заключението на допуснатата по искана на ответницата съдебно графологическа експертиза и относимите към установяването на това обстоятелство писмени доказателства.