Решение № 3223 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3223 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20251110149706 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на ........ АД срещу ....., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 90,71 евро (177,42 лева), представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско ” по щета №.....72, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 22.10.2025 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 08.03.2022 г., около 22.00 часа в гр. П.. водачът на лек автомобил „........ с рег. №....... при движени по ул. ... преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са увредени предна дясна гума с джанта. Посочва, че процесният участък от пътната мрежа е част от Републиканска пътна мрежа – път II – 64. За настъпилото пътно – транспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП №...19 от 08.03.2022 г. след посещение на място от служители на ОД на МВР. За увредения лек автомобил е била налице сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №......62с валидност 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г. Въз основа на сключената имуществена застраховка ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 177,42 лева. Основава предявения иск срещу ответника на предвиденото в чл. 8, ал. 2, чл. 19, ал. 1, чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата задължение да осъществява дейност по управление, изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът не е депозирал такъв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения 1 автомобил, както и изплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахования.

Ищецът следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да са причинени от лице/лица, на които ответната агенция е възложила някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа. Вината на съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти.

От представената застрахователна полица № ......62 от 31.08.2021 г. се установява, че е била сключена застраховка „Каско ” за увредения автомобил, валидна към датата на ПТП.

Предвид това съдът намира, че към датата на произшествието е било налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца, което е покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приет като доказателство по делото протокол за ПТП с бл. №...19 от 08.03.2022 съставен от мл. автоконтрольор при РУ – гр. П.. и се потвърждава от приетото от съда и страните, като обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза. От сочените доказателства се установява, че на 08.03.2022 г. около 20:00 часа в гр. П.. водачът на лек автомобил „........ с рег. №....... движейки се по ул. ... с посока на движение към с. .... в района на №..... преминава през необозначена, необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което било реализирано пътнотранспортно произшествие. Отразено е в констативния протокол за ПТП, че видимите щети по автомобила са предна дясна джанта и предна дясна гума. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. В тази връзка полицейският служител пряко е констатирал процесната дупка на пътното платно, както и състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради което има обвързваща доказателствена сила относно тези факти, а именно съществуването на необезопасена дупка на пътното платно на ул. ... в района на №......

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от ищеца вреди - увреждане на предна дясна джанта и предна дясна гума - са в пряка причинно - следствена връзка с попадането на застрахования автомобил в дупка, възприета като видима такива на местопроизшествието от контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.

Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „........ с рег. №....... при ищеца е била заведена щета с №......72, по която след направени опис и оценка на щетите е определено застрахователното обезщетение в размер на 177,42 лева, платено на правоимащото лице на 04.04.2022 г. За извършеното плащане по делото е представено, неоспорено от ответника, платежно нареждане от същата дата.

След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от 2 обективното качество на вещта.

Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило произшествието е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от ............. Следователно ............ като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответната агенция, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на констатираните увреждания по лек автомобил „........ с рег. №....... изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 246,97 лева. Ищцовото дружество е определило застрахователно обезщетение в размер на 177,42 лева, която сума е в по–нисък размер от установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради което следва да се присъди в цялост на ищеца.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани в настоящото производство разноски в общ размер на 307,82 евро, от които 25,56 евро (50.00 лева) – за платена държавна такса, 180,00 евро – депозити за вещо лице и 102,26 евро– за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ..... ЕИК ......... с адрес: гр. ......... да заплати на ........ АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 90,71 евро (177,42 лева), представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско ” по щета №.....72, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 22.10.2025 г., до окончателното плащане на сумата , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 307,82 евро – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4