Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13204 от 14.10.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 242/2026
Вид
Решение № 13204
Подписан
14.10.2026
Състав
Васил Пеловски

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 170, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 215, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 16 · Закон за устройство на територията
  • чл. 16, ал. 6 · Закон за устройство на територията
  • чл. 190 · Закон за устройство на територията
  • чл. 192 · Закон за устройство на територията
  • чл. 192, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 192, ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13204

Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20267050700242 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 и чл. 192 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Н. И. Н., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. С. М. П. от АК – Варна, срещу Заповед № 4726/30.12.2025 г. на Кмета на Община Варна, с която е отказано учредяване на право на преминаване по заявление вх.№ АУ106467ВН/25.09.2025 г. до собствения му поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по кадастралната карта (КК) на гр. Варна, кв. „Изгрев“, през ПИ с идентификатор ***.

В жалбата се поддържа, че административният акт противоречи на материалния закон, не отчита действителното състояние на терена и ограничава достъпа на жалбоподателя до неговата собственост. Оспорващият сочи, че е придобил имота през 1989 г. и оттогава достигал до него през южната част на ПИ ***, откъдето се осъществявал и достъпът до постройката, която определя като свой гараж и след ограничаване на това преминаване е поискал учредяването му по административен ред. Жалбоподателят оспорва извода, че общинският ПИ *** осигурява годен достъп до имота му. Според него посоченият подход е с ширина 1,50 м и със значителна денивелация, която препятства свободното пешеходно придвижване, а ширината и наклонът не позволяват преминаването с автомобил. Позовава се на първоначалната констатация на общинската комисия, възпроизведена в заповедта, за невъзможност да се осигури пешеходен достъп по ПИ 861. Счита последващата промяна на становището на комисията, след възражението на собственика на ПИ 1035, за необоснована. Иска осигуряване на пешеходен и автомобилен достъп, съобразен с действителното състояние на имотите, както и присъждане на разноските.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество иска отмяна на отказа и връщане на преписката на органа с указания за произнасяне, като посочва за предпочитан вариант временен път през ПИ 1031 съобразно първоначалната експертиза. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Кметът на Община Варна, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Г. И., оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи, че след възражението на собственика на ПИ 1035 комисията е проверила документите за урегулирането на ПИ 5542 по чл. 16 ЗУТ и е установила, че образуваният общински ПИ 861 достига до имота на жалбоподателя.

В съдебно заседание по същество поддържа, че този подход осигурява пешеходен достъп, а за автомобилен достъп следва да се проведе производство по чл. 190 ЗУТ; позовава се и на новообособения подход през ПИ 1031. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Н. Р. М., [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК – Варна, оспорва жалбата. В писмено становище поддържа, че ПИ 1032 граничи с общинския ПИ 861 и че заявителят не е доказал да е търсил и да не е постигнал съгласие със собствениците на ПИ 1035. Възразява, че преминаването по южната граница на имота му ще засегне съхраняването на вещи, паркирането на моторни превозни средства, ремонта на оградата и бъдещото застрояване, като се позовава на чл. 192, ал. 4 ЗУТ.

В съдебно заседание по същество пледира за отхвърляне на жалбата, като поддържа доводите на ответника относно пешеходния достъп по ПИ 861 и новообособения подход през ПИ 1031. Претендира присъждане на сторените разноски.

Административен съд – Варна, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Н. И. Н. се легитимира като собственик на ПИ ***, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, кв. „Изгрев“, въз основа на нотариален акт за дарение *** г. Видно от представена скица № 15-609792/14.06.2024 г., имотът е отразен с площ от 864 кв. м, трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“. Като съседи са посочени ПИ ***, ***, ***, *** и ***. В имота са нанесени сграда *** с площ 57 кв. м, предназначена като друг вид сграда за обитаване, и сграда *** с площ 29 кв. м, отразена като селскостопанска сграда – определена от жалбоподателя като гараж.

Съобразно ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“, одобрен с Решение № 552-6 по Протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна, имотът попада в кв. 137 и има лице към предвидена с плана улица. По отношение на имота на жалбоподателя този план не е приложен в частта на уличната регулация, предвиждаща достъп до него.

През периода на административното производство ПИ *** е бил собственост на Р. Н. М. и Л. Н. М.. С нотариален акт № ****. на нотариус А. Г., рег. № 194, двамата даряват имота на Н. Р. М.. Имотът е с площ 874 кв. м, трайно предназначение „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“.

Административното производство е започнало със заявление вх.№ АУ106467ВН/25.09.2025 г. Заявлението е озаглавено „Заявление за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужди поземлени имоти“. В него жалбоподателят Н. иска достъп от южната страна на ПИ 1035 до собствения си ПИ 1032, като заявява, че доскоро е преминавал оттам, но собственикът на имота е ограничил достъпа му. Към заявлението са представени документ за собственост и скици. Не е заявено отделно искане за прокарване на временен път по чл. 190 ЗУТ с посочване на неговите параметри.

С решение по т.10-2 от Протокол № 10/24.10.2025 г. комисията за определяне на трасе за достъп до имоти, назначена със Заповед № 1891/16.06.2025 г. на Кмета на Община Варна, допуска процедура за право на преминаване с ширина 1,50 м покрай южната граница на ПИ 1035 и засегната площ 48 кв. м. Комисията установява от картните материали общинския ПИ 861, но първоначално приема, че поради голяма денивелация той не осигурява пешеходен достъп до имота. Предложението е съобщено на заинтересованата страна с писмо изх.№ АУ106467ВН-001ВН/29.10.2025 г., с предоставена възможност за възражение.

На 07.11.2025 г. Р. Н. М., чрез пълномощника си адв. Н., подава изрично възражение срещу учредяването на правото на преминаване. Посочва наличието на общински подход, оспорва направената само въз основа на картни материали преценка за непреодолима денивелация и иска оглед. Излага и съображения за засягане на начина на ползване на своя имот, на оградата и на инвестиционните си намерения.

След допълнителна проверка на документите комисията установява урегулирането на ПИ ***, идентичен с УПИ X-1025, кв. 167. Със Заповед № 1992/30.06.2022 г. по чл. 16, ал. 6 ЗУТ за стария ПИ *** с площ 2741 кв. м е определен новият ПИ *** с площ 2426 кв. м. По заповедта 350 кв. м стават публична общинска собственост, а към урегулирания имот се придават 35 кв. м общинска собственост. В кадастралната карта е отразен ПИ ***, публична общинска собственост, с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, който достига до западната страна на ПИ 1032.

С решение по т. 11-6 от Протокол № 11/27.11.2025 г. комисията, назначена със Заповед № 3611/28.10.2025 г., приема, че поради наличието на ПИ 861 заявлението не следва да бъде уважено. Решението е съобщено на жалбоподателя Н. с писмо изх.№ АУ106467ВН-003ВН/28.11.2025 г. На 30.12.2025 г. Кметът на Община Варна издава процесната заповед, с която отказва преминаване през ПИ 1035, позовавайки се на достъпа чрез ПИ 861.

По делото е представена и приобщена административната преписка по издаване на оспорения административен акт в нейната цялост. В допълнение са представени заповедите за назначаване на комисията и Заповеди № К-012/13.06.2025 г. и № К-016/01.09.2025 г. за отсъствие, респ. заместване на кмета на Община Варна - първата за 16.06.2025 г., а втората – за периода 01.09.2025–30.10.2025 г. Представена е и историческа планова извадка, която удостоверява плановите предвиждания за територията.

За изясняване на фактическото състояние съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Й. Н. А.. За изготвяне на заключението вещото лице е прегледало материалите по делото, извършило е справки в район „Приморски“ и Община Варна и оглед на място. Към заключението са представени кадастрални и планови извадки, ортофото изображение, снимки и две скици с алтернативни трасета.

От заключението на експерта се установява, че отразените в кадастъра части от улица не са изцяло реализирани на терена. Оградите на ПИ 5542 и ПИ 5302 не навсякъде са изместени до регулационните линии. Между тези имоти има фактически път с ширина над 3,50 м, който не съответства изцяло на ширината по ПУП. Южните граници на съседните ПИ 867 и ПИ 1048 не са материализирани с огради, като при ограждането им съществуващият фактически подход би се ограничил. Вещото лице посочва също, че автомобилният достъп през ПИ 861 е установен само в частта между ПИ 5542 и ПИ 5302. При подхода към ПИ 1031 са изградени бетонни стъпала. Надлъжният участък в посока север–юг е обрасъл с дървета и храсти, а покрай източната граница на ПИ 5542 има денивелация, която вещото лице оценява на около 1,50 м, като посочва необходимост от разчистване и укрепване при приспособяване на трасето за автомобилно движение.

В съдебно заседание инж. Й. А. уточнява, че до ПИ 1032 няма транспортен достъп по изследвания подход, но при огледа е достигнала пеша през растителността, макар и затруднено. Посочва, че стъпалата са предполагаем подход към ПИ 1031. Заявява, че денивелацията от около 1,50 м е определена визуално, не чрез измерване; че не е измерила дължината на участъка за разчистване; че не е специалист конструктор и не е определила стойността на укрепването. Уточнява, че обсъжданите по-съществени инженерни мероприятия се отнасят до автомобилен достъп. По отношение на исканото преминаване през ПИ 1035 експертизата установява, че трасето покрай южната му граница и фактическата пътна отсечка ПИ 1036 не попадат в улица по действащия ПУП. Застрояването в ПИ 1035 не допуска проектиране на трасе с ширина 3,50 м; наличният коридор е до около 2,50 м. Това изследване не означава, че предложеното в административното производство пешеходно трасе с ширина 1,50 м непременно засяга сграда, а показва ограничението пред разширяването му до автомобилен път. Като първа алтернатива вещото лице посочва преминаване през южната част на ПИ 1031 от отсечката ПИ 1036. Теренът е равен, без сгради, но силно обрасъл, и се нуждае от разчистване. На скица № 1 е отразено трасе с ширина 3,50 м и засегната площ 106 кв. м. В заседанието вещото лице уточнява, че правната допустимост е отделен въпрос и че този вариант предполага съгласие на собственика; трасето не попада в уличната регулация. Втората алтернатива е от юг, по трасето на предвидена улица, като на място вече е разчистена и чакълирана част до югозападния ъгъл на ПИ 2877. Вещото лице предлага трасе с ширина 3,50 м и обща засегната площ 332 кв. м. В скица № 2 са посочени 99 кв. м от ПИ 2877, 46 кв. м от ПИ 4276, 36 кв. м от ПИ 1029 и 19 кв. м от ПИ 1030, а останалата част следва съществуващ път. Вещото лице посочва съответствие с уличните отсечки между О.Т. 140, 142 и 143 и възможност да се обслужва и ПИ 1030. В заседанието потвърждава, че този вариант следва уличната регулация, че има наклон и изисква инвестиции, но според техническата  преценка е по-реализуем за транспортен достъп от необособената част на ПИ 861. Не е извършена стойностна съпоставка на вариантите.

По делото е проведена и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице д-р инж. Д. И. П.. Вещото лице е извършило оглед, геодезически измервания с GPS приемник SatLAB 300 и обработка на цифрови кадастрални данни. Експертът е установил, че заснетият участък от т. 1 до т. 2 е дълъг 28,9 м, с денивелация 4,22 м и среден наклон 14,6%, покрит е с макадам и е проходим с автомобил. Участъкът от т. 2 до т. 4 е дълъг 29,46 м, зает е от ниска тревиста и храстовидна растителност, като в писмения текст е посочена денивелация 4,06 м и среден наклон 13,7%. От т. 4 към южния край на ПИ 861, при ПИ 1030, е измерена планова дължина 34,5 м; участъкът е зает от едра дървесна растителност, непроходим е и не е измерена денивелацията между крайните му точки. Отделно е заснето пешеходно отклонение от т. 4 до т. 5, което преминава през ПИ 1031, с дължина 14,5 м, денивелация 1,19 м и среден наклон 8,2%. В началото му има пет бетонни стъпала за преодоляване на земен откос с височина около 1 м. Участъкът от т. 5 до т. 6 е дълъг 14,6 м, с денивелация 1,20 м и среден наклон 8,2%, и е разположен покрай южната граница на ПИ 1031 до североизточния ъгъл на ПИ 1032. В заключението има несъответствия в числовите данни: в текста дължината от т. 1 до т. 2 е 28,9 м, а на приложената фигура е означена 29,5 м; за участъка от т. 2 до т. 4 текстът сочи 29,46 м, докато означението 29,6 м на фигурата е разположено между т. 2 и т. 3; за т. 4 са посочени различни коти — 161,45 м за края на втория участък и 162,52 м за началото на следващите участъци; дължината на участъка за разчистване е дадена веднъж като 61 м, а при описанието от т. 2 през т. 3 и т. 4 до ПИ 1030 — като 64,1 м. В част от писмения текст т. 6 е посочена при ПИ 5302, докато от фигурата и от поясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че тя е при входа на ПИ 1032. Заснетият с плътна червена линия маршрут до т. 6 е с обща дължина 89,7 м и включва участъци през общинския ПИ 861 и част от частния ПИ 1031. Поради тези несъответствия съдът възприема отделните измервания само в частта, потвърдена от поясненията на вещото лице, и не приема числовите величини за взаимозаменяеми.