Протоколно определение № 5132 от 22.03.2025, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 5132 гр. София, 22.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА и прокурора Б. Кр. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20251110204155 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Я. Д. П. явява се лично, доведен от следствения арест на бул. „Г. М. Димитров”.

За него се явява адв. П. С. от САК - служебен защитник от ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Като не намери пречки за това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемия:

Я. Д. П. , ЕГН: **********, роден на ******** г., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, реабилитиран.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящето производство.

1

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

ЗАЩИТАТА: Представям трудов договор на обвиняемия, за това че той работи на постоянна работа от доста време. Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам. Да се приеме.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал. 1 от НПК.

ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането.

Съдът намира, че представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства са относими към предмета на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМ А представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства към доказателствения материал по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.

ЗАЩИТАТА: Няма да соча други доказателства.

2

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл. 283 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателства по делото. приложените по делото писмени

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане за определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Я. Д. П..

Към настоящия момент от събраните делото доказателства, а именно разпит на пострадалата, оглед на местопроизшествието, претърсване и изземване и изготвената СМЕ може да се направи обосновано предположение, че извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение е именно обвиняемият.

Ще посоча, че и за двете престъпления, за които му е повдигнато обвинение законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“, едното от тях е с размер определящ го като тежко умишлено престъпление по смисъла на закона.. От доказателства по делото не може да се обоснове наличието от опасност от укриване от страна на обвиняемия, не така обаче стои въпросът досежно от опасността от извършване на друго престъпление. В този насока моля да приемете, че същият е същият е осъществил две престъпления, които са от общ характер, същият си е позволил да ги извърши в присъствието на явно малолетно лице. От доказателствата по делото се извежда изводът, че пострадалата се е опитала да се отдалечи от него и да 3 предотврати възможността му да извършва престъпни посегателства, бягайки при майка си, но той е продължил да я търси и да осъществява агресия към нея. В данните по делото са налице доказателства, че лицето системно употребява наркотични вещества и алкохол, което му дава възможност да занижи волевите си постъпки и поставя в опасност пострадалата от извършване на друго престъпление.

Моля в този първоначален етап на разследване и като първоначална мярка за неотклонение спрямо Я. Д. П. да определите „Задържане под стража“.

ЗАЩИТАТА: Моля да оставите искането на СРП за взимане на най– тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подзащитния ми без уважение, като неоснователна и незаконосъобразна, поради обстоятелството, че същото не отговаря на предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК

От събраните по делото доказателства е видно, че не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

На първо място същият е с установена самоличност, има постоянен адрес, собствено жилище, в което е живял заедно със свидетелката, пострадала, видно от днес представения трудов договор работи на постоянна месторабота, реабилитиран е и следва да се третира като неосъждан, следователно няма опасност да извърши престъпление.

От друга страна от събраните по делото материали не може да се направи обосновано предположение за авторството на деянията, посочени от прокуратурата, а още по – малко за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК, като извършено в условията на домашно насилие. В кориците на делото не са посочени факти защо деянията са извършени в условията на домашно насилие, а фактите, които са изнесени от самата пострадала са противоречиви и неубедителни. Това е видно от заявлението, което И.Е. е дала от дата 19.03.2025 г., моля да имате предвид, че това е първоначално нейно подадено заявление в 01 РУ–СДВР. В това заявление тя съобщава какво се е случило между тях, като никъде тя не е съобщила, че той е отправял заплахи от какъвто и да е характер, камо ли заплаха за убийство, за такова тя съобщава в последващ разпит. Там тя съобщава, че още на 18.03.2025 г. те са 4 се разделили с обвиняемия, тя си е взела багажа и е отишла при майка си на друг адрес. За мен е нелогично след като е толкова уплашена и се страхува от него, след като съобщава, че имала психически и физически тормоз, защо на 20.03.2025 г. тя се връща в дома им, за да отиде с обвиняемия да вършат някаква работа в НАП. Това е абсолютно нелогично за една изплашена жена, която вече е предприела друга крачка, а именно да бъде в дома на майка си, за да бъде защитена и крачката, в която тя не желае контакти повече с това лице.

Именно тя е отишла при него, тя го е потърсила и то не с желанието да изясняват техните отношения, а с това да му помогне да отидат в НАП. По нейни думи той започва да крещи на обществено място, на улицата, където по нейно твърдение е имало и други хора, един от които е бил куриер, минала и линейка, като тя е разговаряла с хората в нея, но никой от тези хора на са установени в кориците на делото и никой от тях не е взел отношение в техния скарал. Това говори за това, че нищо толкова сериозно не се е случило, а просто се е случил един битов семеен скандал на улицата в присъствие на други хора. Тези данни, които ги дава И.Е. са неубедителни, противоречиви и са в противоречие с първоначално дадените от нея данни в това заявление от 19.03.2025 г. Тя не потърсила помощ от хората, а никой не се е притекъл, защото никой не е видял това, за което тя твърди. Естествено е, че ако на улицата някой чуе, че ще се убива някой, всеки ще попита от какво има нужда човек, за да помогне. Считам, че нейните твърдения са противоречите и неверни в цялост. Не са налице доказателства, от които да се направи годен извод, че обвиняемият ако бъде с различна мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ би могъл да извърши друго престъпление.

Обвиняемият осигурява жената, с която живее на семейни начала и детето си, тъй като към този момент тя не работи. Моля да имате предвид, че тя вече е напуснала семейното жилище и е отишла в жилището на майка си, което е гаранция за защита на нейните бъдещи интереси. Ето защо Ви моля да не уважавате искането на СРП за вземане на най–тежката мярка за неотклонение и да определите една по – лека като „Подписка“, която ще осигури явяването на обвиняемия до приключване на наказателното производство и той ще има възможност да продължи да си изпълнява трудовите действия.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да се извиня, че ви занимавам със семейството си. Наистина сме се карали, държал съм се грубо към нея, обидил 5 съм я, аз я обичам, защото тя е майка на детето ми, което е на две годинки и половина. Не искам нищо да се случи на жена ми, тъй като няма кой да гледа детето. Не бих си позволил никога да я нараня.

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Не сме се били никога през годините. Моля да ме пуснете да се прибера в къщи, ще си работя и няма повече да я потърся, докато тя не реши да ми се обади.

Съдът като изслуша становищата на страните и съобрази събрания до този момент доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 64 от НПК и е образувано по искане на СРП за взимане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия. В това производство, съдът следва да установи налице ли е обосновано предположение, изводимо от доказателствената съвкупност по делото обвиняемият да е съпричастен към авторството на процесното престъпление, както и налице ли е някоя от алтернативните опасности, предвидени в чл. 63 от НПК, а именно от укриване и извършване на престъпление.

На първо място, съдът отчита, че обвинението, повдигнато на лицето е за две престъпления, едното от които е за тежко умишлено, а именно закана за убийство, извършено в условията на домашно насилие и лека телесна повреда, извършено също в условията на домашно насилие. В този смисъл, съдът намира, че е налице първата обективно необходима кумулативна предпоставка за взимане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

6

Разпечатката съдържа 60 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7d4808b-a30d-466d-9512-3aeba1dc54d7