Решение № 260447 от 09.03.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-25 състав, в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13046 по описа за 2018 г., за да се произнесе, все предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищците И.К. и Е.П. (правоприемници на починалия в хода на делото ищец Е.П.) твърдят, че на 29.05.2018 г. в гр. С. е настъпило ПТП, причинено от водача на автобус „Мерцедес 0405Н“ с рег. № СВ ****АК, който малко след потеглянето от спирката на градския транспорт рязко е спрял, при което част от пътниците са паднали на пода на превозното средство, включително и Е.П..

Вследствие на това ПТП на наследодателя на ищците са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които от своя страна са се отразили отрицателно и върху начина му на живот. Ищците твърдят, че гражданската отговорност на водача на автобуса към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което искат той да заплати на всяка една от тях сумата от по 20 000 лв. (съответната част от предявената от наследодателя им претенция за сумата от общо 40 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпените от наследодателя им неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху посочените суми от 29.05.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски по делото.

Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД оспорва исковете. Не оспорва, че процесното ПТП е настъпило, но твърди, че то не е причинено от водача на автобуса, а от друг участник в движението, като ответникът твърди, че водачът е предприел рязко спиране, за да избегне сблъсък в друго превозно средство и по този начин е действал правомерно, за да предпази пътниците в автобуса. Оспорва сочените от ищците увреждания да са получени от Е.П. в резултат на процесното събитие, като счита, че продължителният възстановителен период е резултат от възрастта на пострадалия и от негови предходни заболявания (без да конкретизира такива). Счита и че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Ответникът възразява и че пострадалият е допринесъл за настъпване на уврежданията, тъй като е пътувал като правостоящ в автобуса, а с оглед на напредналата си възраст от 75 години е следвало да бъде седнал. Освен това твърди и че пострадалият е допринесъл за по-продължителното си възстановяване, тъй като не е предприел необходимите действия, предписани му във връзка с неговото лечение. Не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на автобуса към момента на ПТП е застрахована при него.

Претендира разноски.

Съдът, като все предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, като това се установява и от представения констативен протокол за ПТП, че на 29.05.2018 г. в гр. С. е настъпило ПТП с участието на автобус „Мерцедес 0405Н“ с рег. № СВ ****АК, пътник в който е бил наследодателят на ищците Е.П..

Според показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци на процесното събитие – Я.И., която е била пътник в автобуса и е пострадала при инцидента, и А.К., който е бил водач на автобуса, процесното ПТП е настъпило като автобусът, секунди след потеглянето си от спирката на линиите на градския транспорт, рязко е спрял. При рязкото спиране Е.П. е паднал на пода на автобуса, както се изяснява при съпоставка на показанията на двамата свидетели. Свидетелят А.К. посочва също така, че автобусът се е движел с около 20-30 км/ч към момента, в който е спрял рязко. Според показанията на свидетелката Я.И. и съгласно посоченото от пострадалия Е.П. при разпита му на досъдебното производство (видно от представения протокол за разпит на свидетел от 20.06.2018 г.) той е бил прав към момента, в който автобусът е спрял рязко. Следва да се има предвид и посоченото от вещото лице И.Т. при разпита му при изслушването на заключението на допълнителната комплексна експертиза по делото, а именно, че за да падне пътник в автобус, е достатъчно превозното средство да достигне скорост от около 10 км/ч и тогава да спре рязко, а за достигането на тази скорост са необходими около 2 секунди. При това положение следва да се приеме, че при описания начин, по който се е осъществило процесното събитие, Е.П. е пътувал прав в автобуса и е паднал при рязкото му спиране.

Причината за това автобусът да спре рязко не е напълно изяснена по делото. От една страна свидетелят А.К. заявява, че се е наложило да спре рязко, тъй като в неговата лента за движение рязко е навлязъл лек автомобил, който също така рязко е спрял пред намиращата се в близост пешеходна пътека, за да пропусне пешеходец. От друга страна, допълнителната комплексна експертиза по делото е изследвала наличната по делото видео информация от камера за наблюдение в района на сочената от водача на автобуса пешеходна пътека и е идентифицирала автобуса, чийто инвентарен номер е виден и съвпада с посочения в представеното по делото писмо от 26.01.2021 г. от дружеството, собственик на автобуса. Според заключението на експертизата в района на пешеходната пътека автобусът се е движел равномерно, когато пред него и по пешеходната пътека е преминал велосипедист, без автобусът да спира рязко.

Вещото лице И.Т. уточнява при разпита си обаче, че обхватът на камерата е само около 10-12 м преди пешеходната пътека, поради което е възможно соченото от водача на автобуса предприето от него рязко спиране поради също така рязкото спиране на друго превозно средство пред него да се е случило на 15 и повече метра преди пешеходната пътека, т.е. не може да се изключи възможността рязкото спиране на автобуса да е във връзка с възникналата пътна обстановка, описана от свидетеля А.К..

Както се посочи, по делото се установява, че водачът на автобуса е предприел рязко спиране. Така той е нарушил задължението си съгласно чл. 132, т. 2 ЗДвП по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците в автобуса, което изключва рязкото спиране на превозното средство, предвид възможността пътниците да паднат и да се наранят. Поради това налице е противоправно поведение на водача на автобуса, в резултат на което е причинено процесното ПТП, изразяващо се в падането на Е.П..

Поведението на водача е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Вследствие на процесното ПТП на Е.П. са причинени телесни увреждания (както се установява от медицинската експертиза по делото), поради което за него е възникнало правото да получи обезщетение за причинените му вреди, което е преминало върху наследниците му – ищците И.К. и Е.П. (видно от представеното по делото удостоверение за наследници, според което ищецът е починал на 23.01.2020 г., като е оставил за свои наследници двете си дъщери).

Посоченото от свидетеля А.К. обстоятелство, че причина за рязкото спиране е внезапната поява и спиране пред автобуса на лек автомобил, не променя извода за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на водача на автобуса за причинените на Е.П. вреди. Както се посочи, така описаната причина за предприетата от водача маневра не се изключва от другите събрани по делото доказателства. При това следва да се приеме, че водачът е предприел рязко спиране, за да избегне друго ПТП. Това ПТП, според показанията на свидетеля К., би представлявало удар в лекия автомобил, който е спрял пред автобуса, при което биха могли да бъдат причинени по-значителни вреди – не само материални, каквито в случая не са настъпили, но и евентуални по-сериозни увреждания както на водача на лекия автомобил или на други пътници в автомобила (ако е имало такива), така и на пътниците в автобуса, доколкото при настъпване на подобно ПТП автобусът отново най-малкото би се раздрусал силно, евентуално възможно увреждане на самия водач на автобуса, но също така е възможно да пострадат и други лица, доколкото свидетелят сочи и за наличие на пешеходец, който се е приготвял да пресече пътното платно. Поради това, трябва да се приеме, че при рязко навлизане на лек автомобил пред автобуса и рязко спиране на този автомобил, водачът на автобуса е предприел на свой ред рязко спиране, за да избегне настъпването на по-голямо увреждане за лични и имуществени блага на самия водач и на други лица при наличие на непосредствена опасност те да пострадат, като с действието си той е причинил по-ограничени вреди (изразяващи се в не особено тежки наранявания на двама от пътниците според наличните по делото доказателства). Следователно водачът е извършил процесното деяние при крайна необходимост съгласно чл. 13, ал. 1 НК. В този случай обаче според чл.

46, ал. 2 ЗЗД той носи отговорността да обезщети причинените от поведението му вреди, независимо че извършеното от него деяние не е общественоопасно (така т.

5 от ППВС № 7/1959 г.).

Според заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска документация, както и според показанията на свидетеля А.К.(съпруг на ищцата И.К.), вследствие на процесното ПТП Е.П. е получил счупване на външния глезен на лявата подбедрица, което според вещото лице е пряко свързано с начина, по който се е движело тялото на пострадалия при рязкото спиране на автобуса. Полученото счупване е наложило Е.П. да остане в болница за два дни, а също така е поставена гипсова имобилизация на глезена, която е свалена след малко повече от месец (40 дни). През това време, както и около месец след свалянето на имобилизацията той е трябвало да се придвижва с патерици, поради което се е нуждаел и от чужда помощ (от придружител, както сочи свидетелят).

Около 3 месеца след процесния инцидент движенията на Е.П. са били възстановени, включително поради проведената от него рехабилитация, за която данни се съдържат в представената по делото справка от НЗОК, както сочи вещото лице, а също и според посоченото от свидетеля. Свидетелят К.посочва по-дълъг период (от около половин година след свалянето на имобилизацията), в който пострадалият не е можел да се движи без патерици и се е придвижвал трудно, а също така заявява и че счупването е зараснало накриво. При преценка показанията на свидетеля в тази им част съгласно чл. 172 ГПК следва да се съобрази, че според вещото лице след изтичане на тримесечния възстановителен период счупването е зараснало, не са налице остатъчни последици от травмата и Е.П. е възстановил нормалната двигателна функция на крака си, като вече е можел да се придвижва с нормално натоварване и без помощни средства. Поради това трябва да се приеме, че възстановителният период за пострадалия е бил именно 3 месеца, след като травмата е зараснала успешно и той не е имал вече затруднения в придвижването.

Друга последица за пострадалия от получената травма, според медицинската експертизата и показанията на свидетеля А.К., е изпитваната от него болка от счупването. Първоначално тя е била по-интензивна – около 2-3 седмици след инцидента и отново 2-3 седмици в началото на проведеното раздвижване. След това болката е била спорадична при промяна на времето и по-голямо натоварване, което поначало е нормално за подобен вид травми.

Посоченото от свидетеля К.обстоятелство, че Е.П. е преустановил упражняваната от него трудова дейност като нощен пазач, не може категорично да се свърже с получените от него увреждания. Следва да се съобрази, че към този момент пострадалият е бил на възраст 73 години, което обстоятелство само по себе си може да обясни решението му да преустанови трудовата си дейност. Освен това свидетелят свързва прекратяването на работа от пострадалия с продължителната му трудна подвижност след инцидента, а както се посочи по-горе, в тази част свидетелските показания не могат да бъдат възприети, тъй като противоречат на установеното от медицинската експертиза.

Така при определяне на размера на дължимото обезщетение следва се вземе предвид, че полученото от Е.П. счупване на глезена не е твърде тежко по естеството си увреждане, което е наложило не особено продължителен възстановителен период от 3 месеца, много кратък болничен престой (2 дни) и не особено продължителни ограничения в начина на живот на пострадалия, свързани с обездвижването на крака му за 40 дни, като след периода от 3 месеца е настъпило пълно възстановяване на двигателната функция. Следва да се съобразят и болките, преживени от пострадалия, които не надхвърлят нормалното в подобни случаи на увреждане, като следва да се отчете и че остатъчните спорадични болки в мястото на счупването (при промяна във времето или натоварване) не са търпени твърде продължително време, тъй като Е.П. е починал 2 години и 8 месеца след инцидента.