Решение № 4173 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4173 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100509050 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20218969/07.10.2020г. по гр.д. № 11241/2017г. по описа на СРС, 46 състав е признато за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, че „Ивкос“ ООД, Л. К. Х. и М. Х. Н. дължат на „Уникредит Булбанк“ АД следните суми по договор за банков револвиращ кредит № 9/31.05.2011г.: главница в размер на 8 448. 91 лв., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл. 417 ГПК на 03.06.2015г. до окончателното изплащане, както и законна лихва в размер на 15. 95 лв., начислена за периода от 03.06.2015г. до 09.07.2015г. върху частично погасена след завеждане на делото главница от 1550. 09 лв.; лихва върху просрочена главница (мораторна лихва) в размер на 3 795 лв. за периода от 03.06.2012г. до 02.06.2015г.; наказателна лихва при просрочие (неустойка за забава) в размер на 180. 03 лв. за периода от 20.12.2011г. до 02.06.2015г., за които вземания е била издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 20.08.2015 г. по ч. гр. д. № 31358/2015г. на Софийски районен съд, 46 с-в. С решението са отхвърлени като неоснователни исковете, както следва: за главница - за разликата над 8448. 91 лв. до пълния предявен размер от 9 999 лв., поради плащане извън принудителното изпълнение след завеждане на заявлението по чл.417 ГПК; за лихва върху просрочена главница (мораторна лихва) - за разликата над 3 795 лв. до пълния предявен размер от 3 806. 08 лв., както и за периода от 31.05.2012 г. до 02.06.2012г., поради погасяване на вземането по давност; за наказателна лихва при просрочие (неустойка за забава) - за разликата над 180.

03 лв. до пълния предявен размер от 1 751. 22 лв., поради плащане извън 1 принудителното изпълнение след завеждане на заявлението по чл.417 ГПК; изцяло за договорна възнаградителна лихва в размер на 627. 64 лв. за периода от 20.12.2011 г. до 25.05.2012г., поради погасяване на вземането по давност.

Срещу решението в частта за уважаване на исковете е подадена въззивна жалба от ответниците „Ивкос“ ООД, Л. К. Х. и М. Х. Н., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че в обжалвания акт не са обсъдени доводите на страните, че кумулирането на законна лихва, наказателна лихва и възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.

Твърди се, че клаузата на чл. 4.3 от договора, с която е предвидено заплащането на мораторна неустойка за забава, е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Излагат се съображения, че с нея се създава възможност за неоснователно обогатяване на кредитодателя. Посочва се също така, че тази клауза обективира „агресивна търговска практика“ по смисъла на чл. 63г от ЗЗП. Твърди се, че клаузата на чл. 4.3, разгледана заедно с тези на чл. 4.1 и чл. 4.2 от договора, е неравноправна по смисъла на Директива 93/13/ЕИО спрямо ответниците Л. К. Х. и М. Х. Н.. Навеждат се доводи, че тази клауза не следва да поражда правно действие и начислените и заплатени въз основа на нея суми в размер на 1 751. 22 лв. не се дължат, като с тях следва да се погасят останалите вземания по заповедта за изпълнение, в частност вземаното за главница в размер на 8 448. 91 лв. Излагат се съображения, че независимо, че районният съд е приел за основателно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за възнаградителна лихва за периода от 31.05.2012г. до 02.06.2015г., това не е отразено във възприетата от него в диспозитива на решението дължима сума от 3 795 лв. Оспорва се дължимостта на претендираните суми спрямо ответниците Л. К. Х. и М. Х. Н., поради качеството им на поръчители по договора, с доводи, че по отношение на тях е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД към датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК. Излагат се доводи, че това им качество може да се извлече от обективираната от страните воля в договора – целта на участието на тези ответници по договора е да се обезпечи задължението на главния длъжник „Ивкос“ ООД, като техните задължения имат акцесорен характер. Поддържа се, че това следва и от обстоятелството, че кредитният ресурс е постъпил по сметка на дружеството, като те не са се възползвали от него. Твърди се, че задължение за погасяване на кредита има единствено „Ивкос“ ООД, в качеството му на кредитополучател, докато задълженията на останалите ответници възникват единствено при неизпълнение на основните задължения по кредита. Поддържа се, че е налице несъответствие между претендираните суми в производството по чл. 422 от ГПК и тези, за които е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК и за които е издадена заповедта за изпълнение. Моли се съда да отмени решението в частта за уважаване на исковете и да отхвърли исковете като неоснователни, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Сочи, че лихвите по договора са начислени съобразно уговорките между страните. Поддържа, че с клаузата на чл. 16.3 ответниците 2

Л. К. Х. и М. Х. Н. са встъпили в договора като солидарни длъжници и нямат качеството на поръчители. Навеждат се доводи, че ответниците нямат качеството на потребители по процесния договор, тъй като те са действали в пределите на своята професионална и търговска дейност, обезпечавайки кредит, предоставен на притежаваното и представлявано от тях търговско дружество. Моли се съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

По делото е депозирана частна жалба от ответниците „Ивкос“ ООД и М.

Х. Н. срещу определението от 13.05.2021 г. по гр.д. № 11241/2017г. по описа на СРС, 46 състав, с което е оставена без уважение тяхна молба за изменение на решението в частта за разноските, като същите бъдат намалени. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение, в частта за разноските е немотивирано, като не става ясно размерът на разноските по пера. Посочва се, че въпреки изложените от съда мотиви, по делото не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че възражението за разноски е преклудирано, тъй като още с отговора на исковата молба те са оспорили дължимостта на разноските по делото.

С писмено становище ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е оспорил частната жалба.

Решението на СРС в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Предявени са от „Уникредит Булбанк“ АД срещу „Ивкос“ ООД, Л. К. Х. и М. Х. Н. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 121 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми по договор за банков револвиращ кредит № 9/31.05.2011г.: главница в размер на 9 999 лв., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл. 417 ГПК на 03.06.2015г. до окончателното изплащане; възнаградителна лихва в размер на 627. 64 лв. за периода от 20.12.2011г. до 25.05.2012г.; лихва върху просрочена главница в размер на 3 806. 08 лв. за периода от 31.05.2012г. до 02.06.2015г.; наказателна лихва при просрочие (неустойка за забава) в размер на 1 751. 22 лв. за периода от 20.12.2011г. до 02.06.2015г., за които вземания е била издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 20.08.2015 г. по ч. гр. д. № 31358/2015 г. на Софийски районен съд, 46 с-в.

По довода в жалбата досежно липса на идентичност между вземанията, описани в заповедта по чл. 417 ГПК и в исковата молба, касаещи въззивното производство, съдът констатира разминаване само относно периода на мораторната лихва, която е описана в заповедта за изпълнение с период от 3

20.12.2011г. до 02.06.2015г., докато в исковата молба по чл. 422 ГПК – с период от 31.05.2012г. до 02.06.2015г., т.е. периодът на вземането в исковото производство е в рамките на заявения в заповедното производство период.

Настоящият съдебен състав намира, че това не обосновава промяна на предмета на спора, очертан в заповедното производство и този на исковото производство по чл. 422 от ГПК. Ето защо констатираното разминаване не води до извод за недопустимост на първоинстанционното решение.

В подадените отговори на исковата молба ответниците са изложили твърдения, че едновременното начисляване на законна, мораторна и възнаградителни лихви противоречи на добрите нрави и е нищожно, тъй като клаузите на чл. 4.2 и 4.3 от договора дублират санкционния характер на едно и също неизпълнение. Наведени са доводи, че ответниците Л. К. Х. и М. Х. Н. имат качеството на поръчители, като по отношение на техните задължения е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 от ГПК. Направени са възражения за изтекла погасителна давност. Посочено е, че по договора са извършени плащания, които са били неправилно прихванати срещу задълженията на ответниците.

За да отхвърли частично исковете за главница и за наказателна лихва /неустойка/, първоинстанционният съд е приел, че същите са погасени чрез доброволно плащане в хода на процеса на 09.07.2015г., както следва: сумата 1550. 09 лв. – погасена главница и сумата 1571. 19 лв. – погасена наказателна лихва. Във въззивното производство размера и начина на плащане не се оспорват. По отношение на иска за за заплащане на мораторна неустойка /лихва върху просрочена главница/ искът е приет за изцяло основателен, но частично отхвърлен като погасен по давност.

По делото е представен договор за банков револвиращ кредит № 9/31.05.2011г., по силата на който „Уникредит Булбанк“ АД е предоставила на „Ивкос“ ООД, в качеството му на кредитополучател, банков револвиращ кредит в размер на 10 000 лв. Като солидарни длъжници по договора са се задължили ответниците Л. К. Х. и М. Х. Н., както и трето неучастващо в процеса лице – К.Г.Ц.. Съгласно т. 4.1 от договора за кредит, годишният лихвен процент, начисляван върху редовна главница, представлява сбора от приложимия към датата на олихвяването променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер на 9. 956 %. Приложимият към датата на договора Базов лихвен индекс е 1-месечен SOFIBOR. Приложимата към датата на договора премия е 0.00 %. Към датата на сключване на договора, приложимият размер на Годишния лихвен процент за редовен дълг е 12%. В чл. 4.2 е предвиден лихвен процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието, който се формира като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на Годишния лихвен процент за редовен дълг по точка 4.1. и надбавка за просрочие от 7 %. С чл. 4.3 е уреден фиксиран лихвен процент от 5 %, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг. В чл. 7.1 е уговорен краен срок на договора – 31.05.2012 г. В чл. 16.3 от договора е предвидено, че с подписването на договора,

Кредитополучателят/ите и

Солидарният/ите длъжник/ци

4 декларира/т, че е/са право и дееспособни да сключва/т, обезпечава/т и изпълнява/т настоящия договор в качеството си на главен и солидарен/и длъжник/ци, които на основание чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл. 121-чл.

127 от ЗЗД, встъпва/т в изпълнението на задълженията на Кредитополучателя/ите по този договор и се задължава/т да отговаря/т солидарно с Кредитополучателя/ите в качеството на солидарен/ни длъжник/ци за изпълняване на задълженията му/им за погасяване на Кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски съгласно договорените условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми по настоящия договор.

Разпечатката съдържа 33 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7d458c3-c4f7-4667-9313-094b7ff1510e