Решение № 135 от 30.09.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. В., 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело № 20241300500296 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 435,ал.2,т.6 във вр с чл.637 ал.6 т.3 ТЗ.

Делото е образувано по жалба вх.№7509/30.08.2024г. /по описа на СИС при РС-В./ от М. И. Н. - синдик на „Ф. Г“ ООД /н/ ЕИК : *** против Разпореждане от 22.08.2024 г. на държавен съдебен изпълнител при РС В. ПВ по изп. дело № 20221320402083., с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на изпълнителното дело.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането на ДСИ е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че с Решение № 157 от 10.10.2014 г. по търг. дело № 467/2013 г. по описа на В.ски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „ФГ“ ООД /н/ с ЕИК ***.

Посочва, че като синдик на „ФГ“ ООД /н/ с уведомление от 19.08.2024 г. поискал от ДСИ по изп. дело № 20221320402083 на РС - В. да прекрати производството по изп.дело, тъй като предмет на принудителното изпълнение по същото е имущество, собственост на „ФГ“ ООД /н/. В тази насока излага, че имуществото, предмет на принудително изпълнение, е такова по своя характер и естество, че безусловно е включено в масата на несъстоятелността 1 и следвало да бъде осребрено в производството по несъстоятелност на „ФГ“ ООД /н/ с ЕИК ***.

Излага, че взискателя по изп.дело № 20221320402083 на РС - В. „ТБ“ АД е обезпечен кредитор в производството по несъстоятелност и вземането му е прието и включено в списъка на приетите от синдика вземания при условията на чл.693 от ТЗ. Списъкът на приетите от синдика вземания бил одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 34 от 11.08.2015 г.

Излага, че несъстоятелността е универсално принудително изпълнение, което изключва индивидуалното и съгласно разпоредбата на чл.638 от ТЗ изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК, се спират с откриване на производството по несъстоятелност.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.638, ал.2 от ТЗ, ако е предприето изпълнително действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредиторите. Твърди, че по търг. дело № 467/ 2013 г. по описа на В.ски окръжен съд такова разрешение липсва.

Излага, че ДСИ не обсъдил посочените от него аргументи, а в мотивите на обжалваното разпореждане посочил определение на ОС - В. и на Апелативен съд - София по друго търг. дело - т. д. № 20231300900027 на В.ски окръжен съд, което било несъотносимо към направеното от него искане, като синдик в производството по несъстоятелност по търг. дело № 467/ 2013 г. по описа на Окръжен съд - В..

Посочва, че ДСИ в мотивите на разпореждането, с което е оставено без уважение искането му, се позовал на съдебен акт, който е ирелевантен и не касаел изложените от него аргументи в уведомлението от 19.08.2024 г.

Посоченият от ДСИ в разпореждането съдебен акт не бил постановен по т. д.

№ 467/ 2013 г. на ОС - В..

Излага, че законодателят е дал предимство на универсалното принудително изпълнение пред индивидуалното и очертал рамките и действията, които следвал да извърши съдебният изпълнител при откриване производство по несъстоятелност.

2

Посочва, че имуществото, включено в масата на несъстоятелността по търг. дело № 467/ 2013 г. по описа на ОС В., се осребрява като са проведени за част от имуществото действия по продажба съобразно разпоредбите на ТЗ.

Отправя искане за спиране на изпълнителните действия по изп. дело до произнасяне по жалбата, поради насрочени изпълнителни действия по изп.дело - опис за 11.09.2024 г. и 12.09.2024 г.

Моли съда да постанови съдебен акт с който да отмени обжалваното разпореждане от 22.08.2024 г. на ДСИ В. по изп. дело № 20221320402083 по описа на СИС при РС В. и укаже на ДСИ да прекрати производството по същото изп. дело.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК от взискателя по изпълнението “ТБ „АД, чрез адв.-пълномощник Ивайло Стефанов Балкански, е постъпило възражение срещу жалбата с вх.№7509/30.08.2024г. на синдика на длъжника „ФГ“ООД/н/, в която поддържа становище в насока неоснователност на жалбата.

Взискателят твърди, че недвижимите имоти - поземлени имоти 65008 и 65009, предмет на принудителното изпълнение, не са собственост на жалбоподателя.

Твърди, че през 2015 г. синдикът на „ФГ“ ООД/н/ е предявил иск за относителна недействителност на извършено прехвърляне на група имоти от несъстоятелното дружество /сред които имоти и ипотекираните поземлени имоти 65008 и 65009, обект на изпълнението по и.д № 20221320402083/ и за тяхното връщане в масата на несъстоятелността. С Решение от 30.03.2017 г. по т.д.№ 19/2017 г. ОС М. е уважил исковете. Решението е било обжалвано пред САС и с въззивно Решение № 1008/26.04.2018 г. на САС, ТО, 5 с-в по т.д.№ 4029/2017 г. първоинстанционното решение частично е отменено в частта, с която „ФГ“ ООД - в несъстоятелност неправилно е било признато за собственик на процесните имоти, както и неправилно му е било присъдено да получи собствеността и владението на тези имоти. С въззивното решение са отхвърлени исковете на синдиците на „ФГ“ ООД - в несъстоятелност за признаване на собствеността и за връщане по чл. 108 от ЗС по отношение на описаните имоти.

3

Посочва, че с постановеното от САС въззивно решение е отменено първоинстанционното решение на ОС-М. в частта му, с която е признато за установено по отношение на „Ф.ГТ“ АД ЕИК: I ***, че „ФГ“ ООД (н.) е собственик на описаните в диспозитива на съдебното решение недвижими имоти, и на основание чл.108 от ЗС е осъдено „Ф.ГТ“ АД, ЕИК: ***, да отстъпи собствеността и предаде владението на същите имоти, на „ФГ“ ООД (н.). както и в частта за разноските, в която за такива е осъдено „Ф.ГТ“ АД, ЕИК: ***.|

Отхвърлил е предявеният от синдиците на „ФГ“ ООД (н), ЕИК:

10555116 иск с правно основание чл 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на „Ф.ГТ“ АД, ЕИК: ***, че „ФГТ“ ООД (н.) е собственик на описаните в днспозитива на първоинстанционното съдебно решение недвижими имоти, и за осъждането, на основание чд. 108 от ЗС на „Ф.ГТ“ АД ЕИК: ***, да отстъпи собствеността и предаде владението им.

С Определение № 232/15.04.2019 г. по т.д.№ 2471 /2018 г. на ВКС, ТК, II отд. не е допуснато касационно обжалване на постановеното от САС въззивно решение и същото е влязло в сила.

От цитираните решение извежда извода, че процесните имоти, в т.ч. и имотите, обект на принудителното изпълнение по изп.дело № 20221320402083 със сила на пресъдено нещо не са били върнати в масата на несъстоятелността на „ФЛНТИ-Г“ ООД /н/, поради което няма основание да се претендира тяхното осребряване в производството по несъстоятелност на дружеството, поради което твърденията в жалбата били неверни.

Твърди, че по същото изп.дело от синдика на „ФГ“ ООД /н/ е било направено искане за прекратяване на изп.дело на същото основание, което ДСИ с Разпореждане е отказал прекратяване на изп.производство.

Разпореждането е било обжалвано от синдика и с Решение № 186/16.11.2022 г. по гр.д.№ 20221300500298 на ОС В. жалбата е оставена без уважение. Излага, че с цитираното решение искането за прекратяване на изп.дело е съдебно признато за неоснователно, поради което няма годно правно основание за пререшаване на този въпрос.

Излага, че Банката е приета за кредитор с обезпечени с ипотеки кредитни вземания в несъстоятелността на „ФГ“ ООД /н/. Изпълнителното дело се провежда за удовлетворяване на същите кредитни вземания чрез 4 принудително изпълнение спрямо същите ипотекирани имоти.

Излага, че приходите от осребряване на ипотекираните имоти (независимо дали в индивидуалното или универсално принудително изпълнение) и в двата случая ще следва да послужат за удовлетворяване на обезпечените вземания на Банката-кредитор.

Жалбоподателят целял осуетяване на насрочения за 11 /12.09.2024 г. опис по ИД на имоти на ипотекарния длъжник.

Отправя искане съдът да остави без уважение искането за спиране на изп.дело до произнасяне с окончателен съдебен акт на съда по жалбата. В тази насока излага, че извършването на изпълнителни действия по висящото изп.дело не би застрашило, нито увредило, интересите на никоя заинтересована страна, като в жалбата дори липсвали наведени твърдение в тази насока. Жалбоподателят не твърдял новонастъпили факти и/или доказателства обуславящи спиране на изп.дело.

Отправя искане съдът да остави жалбата без уважение. Прилага следните доказателства: Решение от 30.03.2017 г. по т.д.№ 19/2017 г. ОС М.; влязло в сила Решение № 1008/26.04.2018 г. на САС, ТО, 5 с-в по т.д.№ 4029/2017 г.; Определение № 232/15.04.2019 г. по т.д.№ 2471/2018 г. на ВКС, ТК, II отд.; влязло в сила Решение № 186/16.11.2022 г. по гр.д.

№20221300500298 на ОС В..

С писмено становище /мотиви/ по чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител – ПВ, е изложил съображения за неоснователност на подадената жалба по подробно изложени съображения.

От ипотекарният длъжник - „ГТ-воден транспорт“ ЕООД с ЕИК *** - в несъстоятелност не е постъпило становище по жалбата.

В.ският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна –длъжник в изпълнителното производство и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 5

ГПК – отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От приложеното копие на № 202213204022083 по описа на СИС при ВдРС се установява, че:

Изпълнителното производство по делото е образувано по молба на взискателя „ТБ“ АД с ЕИК *** въз основа изпълнителен лист, издаден на 02.11.2020г. и Заповед за изпълнение № 201566/ 02.11.2020г. по ч.гд.д. № 1975/ 2020г. по описа на РС-В. срещу длъжника „ФГ“ООД/н/ ЕИК *** за събиране на парично вземане. От взискателя е поискано изпълнителното производство да бъде насочено върху имущество, собственост на трето лице – „ГТ-Воден транспорт“ ЕООД, ЕИК ***, което имущество е дадено за обезпечение на вземането му и учредена ипотека в негова полза.

Дружеството „ГТ-Воден транспорт“ ЕООД е конституирано в изп.производство, като ипотекарен длъжник на основание чл.429, ал.3 от ГПК, където е посочено, че изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочи изпълнението върху тази вещ. Изпълнението по изп.д. е насочено върху неговото имущество, ипотекирано за чуждо задължение, поради което в този случай има качеството на длъжник в изпълнителното производство (така т. 2 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС).

Безспорно е по делото, че с Решение № 157 от 10.10.2014 г. по търг. дело № 467/ 2013 г. по описа на В.ски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Фанти –Г“ ООД /н/ с ЕИК ***.

Взискателят „ТБ“ АД е обезпечен кредитор в производството по несъстоятелност на „ФГ“ООД/н/ и вземането му е включено в списъка на приетите от синдика вземания при условията на чл.693 от ТЗ с Определение № 34 от 11.08.2015 г. по търг. дело № 467/ 2013 г. по описа на В.ски окръжен съд /стр.95-101 изп.д./.

В конкретният случай образуваното изпълнително производство по изп. д. № 202213204022083 по описа на СИС при РС-В. срещу „ФГ“ООД/н/ е допустимо и е образувано на осн. 637, ал. 6, т. 3 от ТЗ. Посочената разпоредба забранява след откриването на производство по несъстоятелност да се образуват нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен обаче за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, което изключение е налице.

Именно в индивидуалното изпълнително производство взискателят, като обезпечен 6 кредитер ще може да насочи изпълнението срещу имуществото на ипотекарния длъжник, ипотекирано за чуждо задължение. Възможността взискателят да се удовлетвори от ипотекираното от трето лице имущество съществува, докато съществува и не е погасено по давност вземането, съответно съществува и ипотечното право, а взискателят сам избира кога да реализира тази възможност.