Решение № 1319 от 27.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1319 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330206915 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 668141F642162/12.10.2022г. на Д. на Дирекция „Обслужване“ в ТД НАП- Пловдив, с което на „УелнесМи 2019“ ЕООД, ЕИК 205872848, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Ангел Букорещлиев“ № 10, ет.1, ап.1, представлявано от М. И. П., на основание чл.179, ал.1, пр.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.125, ал.5 вр. с чл.125, ал.3 от ЗДДС.

Жалбоподателят „УелнесМи 2019“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, се представлява от юрк.

А., която навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира да бъде потвърдено наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършена служебна проверка на 16.11.2021г. в ТД на НАП Пловдив било установено, че жалбоподателят „УелнесМи 2019“ ЕООД, ЕИК 205872848, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД НАП - Пловдив за данъчен период 01.10.2021г. – 31.10.2021г. до 15.11.2021г. вкл.

С оглед направени констатации от служителите към ТД НАП Пловдив, до „УелнесМи 2019“ ЕООД били изпратени няколко нарочни покани за съставяне на АУАН: ДДС-102021№ 70-0011868-209/22.11.2021г. и ДДС102021№ 70-0011868-210/22.11.2021г. на адреса на седалището на търговеца – гр. Пловдив, ул. „Ангел Букорещлиев“ № 10, ет.1, но не били получени, тъй като нямало никой на адреса. Впоследствие били изпратени покани с изх. № 70-00-12852-193/ 29.12.2021г. на адрес: гр. Пловдив, ул. „Ружа“ № 11, ет. 5, ап.10 и с изх. № 70-00-12852-192/29.12.2021г. отново на адреса на седалището на търговеца. Поканите не били получени, като на обратните разписки било отбелязано съответно „непотърсена“.

За констатираното нарушение от Д. А. С., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, бил съставен АУАН F642162 на дата 07.02.2022г. срещу дружеството-жалбоподател „УелнесМи 2019“ ЕООД, в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Отчетните регистри по смисъла на чл.124 не били подадени в ТД на НАП Пловдив и към момнета на съставяне на АУАН.

Впоследствие били изпратени и нарочни покани за връчване на вече съставения АУАН, съответно с изх. № 70-00-2264-41/ 01.03.2022г. на адрес: гр. Пловдив, ул. „Ружа“ № 11, ет. 5, ап.10 и с изх. № 70-00-226440/01.03.2022г. на адреса на седалището на търговеца – гр. Пловдив, ул.

„Ангел Букорещлиев“ № 10, ет.1, ап.1. Поканите отново не били получени, като на обратните разписки било отбелязано съответно „непотърсена“.

2

По-късно действията на служителите към ТД на НАП Пловдив били обективирани в Протокол № 1600007827/18.03.2022г., Протокол №

160000164/04.04.2022г., Протокол № 1600008254/22.03.2022г., Протокол № 1600009647/04.04.2022г. съответно първите 2 за посещение с цел връване на АУАН на адрес: гр. Пловдив, ул. „Ангел Букорещлиев“ № 10, ет.1, ап.1, а последните 2 за същата цел, но за адрес: гр. Пловдив, ул. „Ружа“ № 11, ет. 5, ап.10.

Междувременно с Разпореждане за спиране на административнонаказателно производство № 634776-F642162 oт 11.05.2022г. Д.ът на ТД на НАП-Пловдив, на основание чл.43, ал.6 от

ЗАНН, спрял административнонаказателното производство. Причината била,че след щателно издирване, нарушителят не бил намерен.

Впоследствие Актът бил връчен на 20.09.2022г.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните и приложени по делото писмените доказателства по делото, които съдът кредитира, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните и приложени по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено при следните съображения:

По служебен път се установява, че за същия данъчен период 01.10.2021г. – 31.10.2021г. е било издадено и Наказателно постановление № 668136-F642161/12.10.2022г., с което е наложено още едно административно наказание – глоба в размер на 500 лева, но за неподадена в същия срок справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС. Поради обжалване на 3 горното НП, е образувано АНД № 6882/2022г. по описа на Районен съд Пловдив. Т.е. спорният въпрос е подаване на справка-декларация и отчетни регистри за един и същ данъчен период - представляват ли двете задължения, всяко едно от тях отделно нарушение, за да бъде наказвано лицето с две отделни наказания.

Съгласно чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл.

125, ал.7 ЗДДС. Самият техническият характер на системата не позволява отделно подаване на справката и отделно на регистрите. Така задълженията за подаване на справка декларация и отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, тъй като са насочени и функционално свързани към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Предвид горното, съдът формира извод, че при неподадените отчетни регистри без справка - декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок за един и същ данъчен период съставлява едно нарушение по смисъла 125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат - недеклариране на данък, по реда и в срока, установен от закона. Това становище се подкрепя и от актуалната съдебна практика на Административен съд – Пловдив.

По този начин са били наложени две отделни наказания за едно и също нарушение с издаването на две отделни наказателни постановления, едното под № 668136-F642161/12.10.2022г. и обжалваното под № 668141F642162/12.10.2023г., Т.е. изначално не е следвало да се издават две, едно след друго НП от една дата, независимо кое кога е влязло в сила.

По-нататък, при извършената служебна проверка, Съдът констатира съществени нарушения на процесуалните правила още в хода на административнонаказателното производство.

Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В конкретния случай АУАН № 4

F642162/07.02.2022г. е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, тъй като било прието, че дружествотожалбоподател „УелнесМи 2019“ ЕООД е било уведомено посредством няколко нарочни покани: ДДС-102021№ 70-0011868-209/22.11.2021г. на адреса на седалището на търговеца – гр. Пловдив, ул. „Ангел Букорещлиев“ № 10, ет.1, но не били получени, тъй като нямало никой на адреса и ДДС102021№ 70-0011868-210/22.11.2021г. на адрес: гр. Пловдив, ул. „Ружа“ № 11, ет. 5, ап.10, покани с изх. № 70-00-12852-193/ 29.12.2021г. на адрес: гр.

Пловдив, ул. „Ружа“ № 11, ет. 5, ап.10 и с изх. № 70-00-12852192/29.12.2021г. на адреса на седалището на търговеца – гр. Пловдив, ул.

„Ангел Букорещлиев“ № 10, ет.1, ап.1. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. В конкретния случай не са налични безспорни доказателства за надлежно поканване за съставяне на АУАН и в двете хипотези. Поканите не са били получени от дружеството-жалбоподател, като на обратните разписки било отбелязано „няма никой на адреса“ и „непотърсена“. По този начин „УелнесМи 2019“ ЕООД не било своевременно уведомено за съставяне на АУАН. Категорично ненадлежното поканване, с невъзможност дружеството да отреагира и да се яви своевременно за съставяне на акта е самостоятелно основание за отмЯ. на обжалваното НП. Липсата на основания за приложение на разпоредбата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, налага извода, че е нарушен и чл.40, ал.1 от ЗАНН, доколкото в случая се установи,че актът е съставен в отсъствие на нарушителя. Личното присъствие при съставяне на АУАН е важна гаранция не само за представяне на възражения, непосредствено след съставянето му, но и че актът действително е съставен на датата, на която се сочи в него и че не е антидатиран.

На следващо място, съдът констатира неправомерно спиране на административнонаказателното производство, при следните съображения:

Разпореждането за спиране на административнонаказателното производство № 634776-F642162/11.05.2022г. е издадено от некомпетентен за 5 това действие орган, а именно – от М. Л., на длъжност - Д. на ТД НАП Пловдив. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не посочва кой е органът, който отбелязва в акта невъзможността да бъде намерен нарушителят, с което производството се спира. Въпреки това, при извършване на систематичното тълкуване на нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, следва единствено възможният извод, че това е не наказващият орган, а актосъставителят, доколкото именно негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване. На основание чл. 44, ал. 3 от ЗАНН - преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно – след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от производството, който все още се намира в компетентността на актосъставителя. Въпреки това и съгласно вече посоченото – в процесния случай спирането е извършено не от актосъставителя, а от наказващия орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност.

Ето защо и при липса на законосъобразно /от компетентен орган/ спиране на производството по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, то се налага и заключението, че не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. При това, издаването на атакуваното наказателно постановление след изтичане на повече от шест месеца от съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и съставлява основание за отмЯ.та му.

Наред с това съдът констатира, че в хода на производството по установяване на твърдяното нарушение е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като след задочното съставяне на процесния АУАН е следвало той да бъде надлежно предявен и връчен на жалбоподателя или на негов представител по предписания в чл. 43, ал. 4 ЗАНН ред - актът е следвало да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Иначе казано, наказващият орган не е изчерпал всички възможни и допустими процесуални действия за намиране на нарушителя, преди издаването на акта за спиране на производството, което води до материална незаконосъобразност на извършеното действие, чиято 6 последица е непроявяване в обективната действителност на желания от органа процесуалноправен ефект.