Решение № 462 от 04.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Б., 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20222120200536 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на „К. С.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул...., представлявано от управителя си О. Р. чрез упълномощеното лице К. С. срещу наказателно постановление № 0056007/27.07.2020г издадено от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Б. , с което за нарушение чл. 86, ал.1 т.2 и т.3 и чл.86 ал.2 вр. чл.25 ал.2 и ал.6 чл.117 ал.3 и чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС (Закона за данъка върху добавената стойност) и на основание чл. 180а ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 9 134,80 лева.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, сочи че същото е издадено извън сроковете на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, не била посочена датата на извършване на твърдяното нарушение, не било посочено в какъв срок като конкретна дата е следвало да бъде начислен ДДС. В АУАН и в НП било посочено, че цитираните инвойс фактури били с невалиден VIN и при това положение дружеството не би имало право да получи пълен данъчен кредит, а оттам и не попадало в приложното поле на чл.180а ал.1 ЗДДС.

За открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован представител не се явява. Явява се упълномощен адвокат. Поддържа се жалбата и се претендират разноски.

Представителят на наказващия орган, редовно призован явява се ЮК. Претендират се разноски.

Жалбата е подадена от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН и пред материално и териториално компетентния съд. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити е процесуално допустима.

1

Б.кият районен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с възложена проверка свидетелката К.Д. извършила проверка на дружеството „К. С.“ ЕООД като резултат от проверката бил издаден АУАН серия АА и бланков №0056007 от 15.06.2020г за това, че дружеството получател на софтуерна услуга по 2 броя фактури и не е изчислил дължимия ДДС в данъчния период, през който данъкът е станал изискуем като констатациите са изложени в приложение към акта и е посочено нарушение на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 и чл.86 ал.2 от ЗДДС и вр. чл.25 алр.2 и ал.6 , чл.117 ал.3 и чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС.

„К. С.“ ЕООД било получател на софтуерна услуга по следните 4 броя фактури, както следва:

Фактура CZ201931/01.03.2019г с доставчик B. S. S.R.O с VIN CZ05349389 (невалиден) за 475 588,24 щатски долара с левова равностойност изчислена по централния курс на БНБ към дата на инвойс фактурата 817 155,71 лева;

Фактура PL20190325/25.03.2019 г с доставчик A. S. SP.Z.O.O с VIN PL 999999999 (невалиден) за 66 372,00 щатски долара с левова равностойност изчислена по централния курс на БНБ към дата на иновойс фактурата 114 624,44 лева.

Мястото на изпълнение на услугата било съобразно чл.21 ал.2 от ЗДДС мястото където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Съгласно чл.82 ал.2 т.3 ЗДДС, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставката на услугите.

Съгласно чл.25 ал.6 от ЗДДС на датата на възникване на данъчно събитие, данъкът става изискуем за облагаеми доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие за конкретни доставки на услуги било настъпило на датите на издаване на фактурите, съответно на 01.03.2019г и на 25.03.2019г. Данъкът бил изискуем като получателя на услугата „К. С.“ ЕООД съгласно чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС бил длъжен да го начисли като подаде протоколи по чл.117 ал.1 от ЗДДС и данъчна ставка от 20% в сроковете по чл.117 ал.3 от ЗДДС–не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем и включи този протокол в отчетните регистри и справка-декларацията при определяне на резултата за този период –месец март на 2019г съгласно чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

По фактура CZ201931/01.03.2019г дружеството е издало протокол

№0000000014/01.11.2019г с правилно начислена данъчна основа по централен курс ян БНБ към дата на инвойс фактурата в размер на 817 155, 71 лева и ДДС 163 431,14 лева, но не е издало протокола съгласно чл.117 ЗДДС и не е включило този протокол в регистъра на дневника за продажби и справка декларацията по ЗДДС при определяне на резултата за данъчен период 03.2019г съгласно чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС Контрагентът BAITOL 2

SOLUTION S.R.O с VIN CZ05349389 бил с невалиден VIN съгласно направената справка в системата VIES.

По фактура PL20190325/25.03.2019 г дружеството е издало протокол с №0000000029/01.11.2019г с правилно изчислена ДО изчислена към централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата 114 624,44 лв. и ДДС 22 924,83 лв. и не го включило в дневника за продажби на резултата за данъчния период, в който данъкът е бил изискуем и в който би следвало да бъде издаден протокол по чл.117 ал.1 от ЗДДС, а именно 09.04.2019г.

Контрагентът A. S. SP.Z.O.O с VIN PL 999999999 невалиден , съгласно направената справка в системата VIES.

Нарушенията били установени на 21.05.20202г в хода на извършената ревизия с издаване на ревизионен доклад №Р-02000219007189-092-001/21.05.2020г АУАН е съставен на 15.06.2020г на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието на упълномощен представител на дружеството като вмененото нарушение е по чл. 86, ал.1 т.2 и т.3 и чл.86 ал.2 вр. чл.25 ал.2 и ал.6 чл.117 ал.3 и чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС.

Срещу АУАН постъпило писмено възражение, което административнонаказаващият орган приел за неоснователно и след като приел констатациите от акта издал атакуваното наказателно постановление на 27.07.2020г , с което на основание чл.180а ал.1 ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 12 733,52 лева.

Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и показанията на свидетелката К.Д.. Горната фактическа обстановка в нейната цялост не се оспорва от жалбоподателя.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и ЮЛ в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка Съдът не е обвързан нито с твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.чл.84 ЗАНН вр. чл.14 ал.2 НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 г на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самия АУАН по отношение на неговите функции–констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Нарушението е установено на 05.02.2029г, видно от протокол №П-0200021021565ОРП-001.

3

По приложения материален закон:

Съдът не споделя възраженията за изтекли давностни срокове по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Това е така, доколкото от показанията на актосъставителя може да се направи извод, че процесните фактури не са били представени на актосъставителя първоначално, а са били представени впоследствие след допълнително изискване от негова страна. Доказателства за по-ранно представяне на фактурите по делото не са налице, представени са документи в хода на проверката в „насипно състояние“, без да се били придружени с необходимия подробен опис. Ето защо следва да се приеме, че нарушенията са установени на 21.05.2020г, както е посочено и в НП. АУАН е съставен на 15.06.2020г, т.е. в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а НП е издадено на 27.07.2020г в 6 месечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, като липсват данни за антидатиране.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай са налице съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на производството и налагащи отмяна на наказателното постановление.

На първо място е налице нарушение на чл.18 ЗАНН, който предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно то тях.

В случая се касае за четири фактури, за които се твърди, че дружеството не е начислило ДДС, сочат се различни деяния, които са осъществени при различни фактически твърдения от обективна страна и се касае за две отделни нарушения, но липсва квалификация на всяко от посочените нарушения. Член 18 ЗАНН не позволява кумулиране на административни наказания и санкции. ДДС се начислява за всяка доставка, а не за данъчния период, през който е извършено доставката (в този смисъл Решение от 14.11.2016 г хпо н.д.№232/2016 г на АдмС-Стара Загора, Решение от 29.06.2017 г по н.д №210/2017г на ІІІ състав на АдмССтара Загора и др.) В този смисъл несъответен на ЗДДС е изводът на административнонаказващия орган за извършено едно нарушение. В НП са описани две фактури, налице са твърдения за две нарушения при различни обстоятелства. ДДС се начислява за всяка услуга и затова се касае за две отделни нарушения при различни обстоятелства, ДДС се начислява за всяка услуга и затова се касае за две отделни нарушения, като всяко от тях следва да бъде самостоятелно наказано със санкция. В настоящия случай това не е така. Дори и правните квалификации в акта и в НП на нарушенията са повече от едно и това идва да подчертае отново извода, че се касае за две отделни нарушения.

Не е посочена дата на извършване на всяко едно от отделните деяния, в които привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си по чл.86 ал.1 т.2 от ЗДДС. Липсва дата, на която е трябвало да се състави протокол по ЗДДС, е като за акта, така и за НП.

Изпълнителното деяние по чл.180а ал.1 ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице е трябвало да изпълни задължението си е елемент от 4 фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да бъде извеждан по тълкувателен път от цитираните наказващия орган норми. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП видно от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вярно е, че съгласно чл.86 ал.2 ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период , през който е издаден данъчния документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока на този закон –за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, но тази законова разпоредба трябва да се изпълни с конкретно съдържание и изрично да се посочи (като дата) кога е трябвало най-късно задълженото лице да начисли данъка.

Освен това не е изяснено дали задълженото в настоящия казус лице има право на пълен данъчен кредит и ако няма, не може да бъде наказано по чл.180а ал.1 ЗДДС.

Предвид изложените по-горе съображения съдът счита, че обжалваното НП следва безусловно да бъде отменено.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски като следва да бъде осъдена НАП-София да заплати в размер на 800 лева по представения списък на разноските, договор за правна услуга и фактура.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 0056007/27.07.2020г издадено от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Б. , с което на „К. С.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул...., представлявано от управителя си О. Р. чрез упълномощеното лице К. С. за нарушение чл. 86, ал.1 т.2 и т.3 и чл.86 ал.2 вр. чл.25 ал.2 и ал.6 чл.117 ал.3 и чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС (Закона за данъка върху добавената стойност) и на основание чл. 180а ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 9 134,80 лева.