Решение № 359 от 19.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Варна , 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско дело № 20203100503635 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№278773/04.11.2020г. на ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407, Варна, срещу решение №260663/13.10.2020г., постановено по ГД №4296/2020г. на 43 състав на ВРС, в частта, в която съдът е уважил исковата претенция за сумата над 860.83 лева до размера от 1302.03 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения на К. Д. Ч., ЕГН **********, л.а. Фолксваген поло с ДК№ ******, в резултат на ПТП от 16.04.2018г., настъпило в гр.Варна, ул.Дойран, пред дом №10, причинено по вина на водача на л.а. Ситроен С4 с рег.№******, по застраховка Гражданска отговорност както и в частта на присъдената с решението законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя на 17.04.2018г. до окончателното изплащане на дълга.

В жалбата се излага, че решението се обжалва поради погрешно възприемане от съда по-високата стойност на цената на труда за възстановяване щетите по увредения автомобил съобразно изготвената СТЕ. Твърди се, че съдът неправилно е възприел заключението, базирано единствено на стойности на сертифицирани по ИСО сервизи. Поддържа се, че пред първата инстанция въззивникът също е отстоявал липсата на основание за поставяне такава задача на експертизата. Оспорил е поради това заключението и е направил искане за повторна експертиза в тази част, което искане не е уважено от съда. Поддържа, че реалната пазарна стойност на ремонта е 860.83 лева. Навежда довод, че ако би се възприело заключението за стойността от 1302.03 лева, то съдът следвало да стигне до извод за тотална щета, тъй като л.а. е оценен на 1 558 лева. Съгласно СТЕ остатъчната стойност на автомобила е 260 лева.

Освен това, въззивникът обжалва решението и в частта за присъдената законна лихва като твърди, че такава се дължи съобразно константната практика на съдилищата, от 1 представяне на доказателства за прекратяване регистрацията на МПС, каквито не са представени по делото.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на застрахователя адв.П. поддържа жалбата. Не прави доказателствени искания.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна К.Ч., чрез адв.Й.А., за неоснователността . Страната поддържа заключението на приетата експертиза, че възстановяването на увредения автомобил по средни пазарни цени за части и труд възлиза към датата на ПТП на 1 302.03 лева. Твърди, че средната пазарна цена по заключението е дадена въз основа проверка както на сертифицирани с европейски сертификат за качество сервизи, така и на несертифицирани. Оспорва наличието на тотална щета като поддържа, че според заключението, повредите са концентрирани само в два основни елемента, поради което автомобилът подлежи на възстановяване. Поддържа, че поради това както и поради липсата на издадено от застрахователя удостоверение по чл.18а, ал.2 от Наредба I-45 от 24.03.2000г., същият се е поставил в забава. Поради това, ако и да е налице тотална щета, то застрахователят е препятствал увреденото лице да представи своевременно удостоверение от компетентните органи по регистрацията, тъй като не е издал от своя страна посоченото по-горе удостоверение. Страната поддържа, че застрахователят не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Оспорва необходимостта от допускане на повторна СТЕ, каквото искане се съдържа във въззивната жалба.

Претендира отхвърляне на жалбата на застрахователя ведно с присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд страната не се явява лично, не се представлява, но поддържа оспорване на жалбата с писмена молба от 20.01.2021г.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на К. Д. Ч., ЕГН **********, с която против „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1302,03 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения л.а. „Фолксваген

Поло”, рег. ******, нанесени в резултат от ПТП от 16.04.2018г., причинено по вина на водача на л.а. „Ситроен С4“ с рег. № ******, настъпило в гр. Варна, ул.„Дойран“, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на ответника, на 17.04.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Ищецът е собственик на л.а.„Фолксваген Поло”, рег. ******, който на 16.04.2018г., при движение по ул. „Дойран“, в посока ул.„Битоля“, е бил ударен от движещ се на заден ход излизащ от паркомясто л.а.„Ситроен С4“ с рег.№******. Автомобилът на ищеца е бил управляван от водача Ж.Н.. По отношение на л.а. „Ситроен С4“ е налице сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие от 06.11.2017г. до 05.11.2018г. За настъпилото ПТП двамата водачи съставили двустранен констативен протокол и подали сигнал на тел.112. Твърди се, че на 17.04.2018г. ищецът уведомил ответника за произшествието. Образувана била ликвидационна преписка по щета №4308031180032 от 17.04.2018г. Извършен бил оглед и бил съставен описзаключение, видно, от който били увредени следните детайли: преден ляв калник, предна лява врата, лайсна на предна лява врата и капачка на странично ляво огледало. Ищецът 2 сочи, че до датата на подаване на исковата молба през м.май 2020г. не е получил застрахователно обезщетение. От извършена справка в няколко автосервиза установил, че необходимата сума за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на сумата от 990,44 лева. Поради това предявил иск първоначално частичен, за сумата от 100 лева.

Впоследствие, с прот.определение от 18.09.2020г., искът е увеличен до размера от 1302.03 лева.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД е оспорил основателността на предявения иск. Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, а именно: сочения в исковата молба механизъм на настъпването на ПТП; наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните от ищеца увреждания; вида на увредените детайли на МПС и качеството им на оригинални части.

Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди. В случай, че бъде установена „тотална щета“, настоява за отхвърляне на иска като неоснователен, тъй като ползващият се от застрахователната услуга не е представил удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на МПС поради настъпилата тотална щета. Позовава се на чл.348 от КЗ и чл.11.3.1.1 от Раздел II на ОУ. Ако е налице пълна загуба на превозното средство, то не са установени запазените детайли, а при изплащане на обезщетение в размер на действителната стойност на застрахованото МПС към датата на произшествието, ще бъде допуснато неоснователно обогатяване. Застрахователят въвежда основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като ищецът не е полагал грижата на добър стопанин по отношение на увредения автомобил и не е препятствал настъпването на вредите. В отговора на исковата молба застрахователят изрично е оспорил относимостта на заключение за действителните вреди при отчитане на средната пазарна цена на труда в сертифицирани по ISO сервизи.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира докладваната жалба за редовна и производството по нея допустимо. Жалбата е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител /с представено пълномощно по делото/, в преклузивния срок и при наличие на интерес от обжалването в съответната част от съдебния акт. На изискванията за редовност отговаря и постъпилия отговор на ВЖ.

Съдът намира, че в жалбите не се съдържат обосновани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Коментиране преценката на съда относно събраните доказателства представлява оплакване за неправилност на решението, което попада в предмета на въззивното производство по същество. С определение на въззивния съд от закрито заседание на 05.01.2021г. е оставено без уважение доказателственото искане на въззивника за допускане на повторна автотехническа експертиза с подробни аргументи, към които съдът препраща. В съдебно заседание искането не се поддържа от пълномощника на въззивника както и не са правят от страните нови доказателствени искания.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо е като постановено при наличие на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.

По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с материалния закон. Решението се обжалва 3 частично – в частта за сумата над 860.83 лева до 1 302.03 лева, представляващи застрахователно обезщетение както и в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението. В необжалваната част до 860.83 лева решението е влязло в сила.

Въз основа на събраните доказателства се формират следните фактически констатации:

Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична с тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба.

Това от своя страна предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по предявените искове. Предмета на въззивното произнасяне съвпада с това на първата инстанция. Не са навеждани нови твърдения и възражения от страните.

От представен по делото препис от Свидетелство за регистрация, част I № 004715242, издадено на 26.04.2011 г. от МВР, СПП - Варна, се установява, че ищецът К. Д. Ч. е собственик на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. №******.

В представения с исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП рег.

№11103/16.04.2018г., подписан от двамата участници в ПТП, е описан следния механизъм на ПТП: на 16.04.2018г., в гр.Варна, при движение по ул.„Дойран“ , в близост до дом №10, възниква ПТП между собствения на ищеца, управляван от Ж.Н., л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. ****** и друг автомобил „Ситроен С4”, с peг.№ ******, управляван от И.Д.. В протокола са вписани обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му при пълно съгласие на двамата участници, вкл.относно вината за настъпване на ПТП. Вследствие на произшествието и на двата автомобила са нанесени материални щети.

Не се спори относно наличието на валидна застраховка на гражданската отговорност относно причинилият увреждането автомобил л.а.Ситроен С 4, а и по делото е представен регистрационен картон по полица №BG/06/117002898658 от 01.11.2017г. със срок на покритие до 05.11.2018г. Не се спори, че процесното застрахователно събитие е настъпило в срока на действие на застраховката, на 16.04.18г. В картона е отбелязана и заведената застрахователна претенция от 17.04.2018г. /л.18 по делото/