Определение № 11417 от 26.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11417 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504398 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.

„******** представлявани от председателя на УС С.Е.Г., срещу

Разпореждане от 26.03.2026г.. постановено по гр.д.№ 3119/2026г. но описа на Софийски районсн съд. 156 с-в, с което предявената от етажните собственици искова молба е върната, а производството - прекратено. Жалбоподателите считат обжалвания акт за необоснован и неправилен.

Излага се оплакване, че дадените указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК са били изпълнени и определението за връщане на исковата молба следва да се отмени. Жалбоподателят сочи, че липсва яснота защо съдът приема, че е предявено вземане, различно от заявеното в заповедното производство.

Липсвали мотиви дали разликата е в основанието, вида или размера на вземането. Това водело до липса на яснота дали изобщо са давани указания за отстраняване на порока. На следващо място, съдът приемал, че активно легатимирана страна по делото е етажната собственост, а не собствениците на самостоятелни обекти в сградата, което било в противоречие както на основната теория на гражданския процес, така и на съдебната практика. На последно място в обжалваното определение съдът приемал че не са изпълнени дадените указания и вземанията, заявени с исковата молба, се претендирали във валута, различна от тази, в която вземанията са присъдени със заповедта за изпълнение. т.е. са предявени различни вземания. Сочи, че с молба по делото от 16.03.2026г. е формулиран петитум, в който вземанията са заявени в левове и в размерите, за който е издадена заповедта за изпълнение. Ето защо, моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а делото да се върне на 1 районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд намира следното:

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ********, вх.В срещу Т.И.К., с правно основание чл.415 от ГПК, като се претендира установяването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. В петитума на исковата молба ищецът е посочил общия размер на сумата по заповедта – в лева и в евро, като е уточнил и каква част от сумата се дължи за вноски за управление и поддръжка на общи части за периода октомври 2022г. – ноември 2025г., каква част се дължи за лихва забава върху тази сума и за какъв период, каква част представлява вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м. октомври 2022г. – ноември 2025г. и каква част представлява лихва за забава върху тази вноски за посочения период. Заявена е и претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение за процесните суми, че ответникът – собственик на ап.53 в същата ЕС, е подал възражение срещу заповедта, че съдът му е указал възможността в посочен срок да предяви иск по чл.415 от ГПК, с което обосновава правния си интерес от същия.

С разпореждане, на осн. чл.129, ал. 2 от ГПК, съдът указал на ищеца да довенесе дължимата държавна такса, както и да уточни петитума на исковата молба, като изрично уточни дали ищци са собствениците на самостоятелни обекти в сграда или ищец е етажната собственост, съответни да уточни дали претендира сумите в лева или евро.

С молба от 25.02.2026г. ищецът е уточнил, че искът е предявен от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, доколкото само те са правоспособни субекти. Правния си интерес от предявяване на иска в евро ищците извеждат от обстоятелството, че след 01.01.2026г. това е официалната парична единица в България, като със Закона за въвеждане на еврото е установен принцип на автоматично превалутиране на суми от левове в евро. Представени са доказателства за заплащане на държавна такса в указания от съда размер.

С разпореждане от 27.02.2026г. СРС е дал повторни указания за отстраняване нередовности на исковата молба. Предоставена е последна възможност за уточняване дали ищци са собствениците на самостоятелни обекти в сграда или етажната собственост, съответно дали претендираните суми са в евро, като в случай че се поддържа претенция в евро, да се уточни правния интерес от промяна на валутата по твърдените материални правооотношения, като се съобрази и издадената заповед за изпълнение.

С молба от 16.03.2026г. ищецът отново е посочил, че искът е предявен от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост и е формулирал петитум, в който претендираните вземания са 2 индивидуализирани по основание – вноски по вид и за конкретен период, дължимата върху същите мораторна лихва, също за индивидуализиран период, като сумите са посочени изрично в лева и в евро.

С обжалваното разпореждане от 26.03.2026г. съдът е върнал исковата молба, като е приел, че дадените указания не са били изпълнени в указания срок. Ищец била етажната собственост, а не отделните собственици в сградата, като липсата на персонификация в случая била без значение. Ако претенцията била от отделните собственици, същите следвало да бъдат надлежно идентифицирани. Извършва обстоен анализ на въпроса за валутата на претендирани вземания в условията на наличието на ЗВЕРБ и продължаващото съществуване на валутата български лев, макар същата да не била законно платежно средство. Позовава се на тълкувателната практика на ВКС, съгласно която съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидени от закона случаи, както и на чл. 14 ЗР на Регламент (ЕД) № 974/98 г. на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото (цитиран изрично в ЗВЕРБ), съгласно който, ако в правните инструменти, съществуващи в деня преди датата на преминаване към парична наличност, е направено позоваване на националните валути, тези позовавания се считат за позовавания на единицата съгласно съответните обменни курсове. Прилагат се правилата за закръгляне, установени в Регламент (ЕО) № 1103/97. Тоест, материалните отношения отново не се изменяли, а се касаело за надлежно предявяване на претенцията.

Въззивният съд намира, че постъпилата частна жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а по същество и основателна, поради следното:

Безспорно е, че исковата молба следва да отговаря на изискванията н а чл. 127 и чл. 128 от ГПК. В нея ищецът следва да посочи всички обстоятелства и факти, на които се основава неговата претенция, както и да заяви пред съда своето искане. Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл.

128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това законът (чл. 129, ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В исковата молба задължително следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си.

3

Искът следва и да е насочен към надлежния ответник.

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

На първо място, неправилен е изводът на съда, че надлежен ищец в случая се явявала етажната собственост. По искове, предявени от или срещу собствениците в сграда в режим на етажна собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представителна собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание /не се индивидуализират етажните собственици чрез посочване на имена, ЕГН и адреси/ - чл.23, ал.3, 4 и 5 ЗУЕС. За редовността на исковата молба е достатъчно да се посочи името, ЕГН и адреса на управителя на етажната собственост - Определение № 294 от 24.06.2011 г. по ч.гр.д. № 209/2011 г., I г.о. - определение № 62 от 26.01.2012 г. по ч.гр.д. № 713/2011 г., III г.о. и др., на която съдебна практика се е позовал и СРС. Страна по делото обаче, независимо от посоченото законно представителство, са именно етажните собственици, а не някакъв различен правен субект – етажната собственост, която не е правосубектна и в конкретния случай не би могла да бъде носител на права и задължения, което е от съществено значение, противно на възприетото в мотивите на обжалвания акт. Напротив, без правно значение в случая е фактът, че заповедта за изпълнение, във връзка с която се води процесното исково производство, е била издадена от РС – Силистра в полза на „етажната собственост“, независимо че в заявлението за издаването й заявителят е индивидуализиран като „собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС с адрес…“. Следва да се приеме, че заповедта е издадена в полза на етажните собственици от посочената ЕС, които именно са титуляри на вземанията по процесните материални правоотношения и това е посочено в заявлението.

На следващо място, въззивният съд не констатира никаква разлика между вземанията по заповедта за изпълнение и петитума, формулиран в исковата молба. Сборът от главниците за вноски за управление и поддържане на общите части за заявения период и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ съвпадат изцяло с размера на главницата, посочена в заповедта за изпълнение, а сборът от лихвите – с размера на мораторната лихва по заповедта. Сумите са описани подробно в т.3.2 от Заявлението и съвпадат изцяло с посочените в петитума на исковата молба. Обстоятелството, че в т.3.1. сумите са събрани и по този начин са били посочени и в заповедта за изпълнение, не може да обоснове извод за нередовност на исковата молба.

Дадените указания сумите да се посочат в лева, макар също да се преценяват от въззивния съд като ненужни и формални, предвид посочването на сумите в лева и в евро още в исковата молба, са изпълнени с молба на ищеца от 16.03.2026г.

Крайният извод на въззивния съд е, че не са били налице предпоставките за връщане на исковата молба, посочени от първоинстанционния съд в 4 обжалвания акт. Същият следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 26.03.2026 г. по гр.д. №3119/2026 г. по описа на СРС, 156. състав, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.

В Р Ъ Щ А делото на СРС, 156. състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5