Решение № 109 от 15.08.2023, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Асеновград, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200022 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № BG2022/3000-678/НП г. издадено от Директора на ТД Митница Пловдив – Евелина Георгиева Харизанова на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.

С. Ч.:

1. На основание чл.114 ал.1 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 103а ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл. 43 ал.3 от ЗИ.

2. На основание чл. 124а ал.1, във вр. с чл. 114 ал.1 от ЗАДС дружеството е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в Обект за винопроизводство на независим малък производител с ИН: BG003000В0029, находящ се в с. Златовръх обл. Пловдив общ.

Асеновград.

Срещу НП е постъпила жалба от „***” АД. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. К., се валидират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението, навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Директора на ТД Митница Пловдив, редовно призована се представлява от ю.к. Д.а, която моли за потвърждаване на НП като законосъобразно обосновано и правилно.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки 1 за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 07.10.2022 г. била извършена проверка от служители на ТД Митница - Пловдив в обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител с ИН: BG003000В0029, находящ се в с.

**** стопанисван от „***“ АД, което дружество било регистрирано по ЗАДС лице. Повод за проверката било подадено от самото дружество заявление за осъществяване на дейност по премахване на пломби от регистриран разходомер за вино с цел извършване на последваща метрологична проверка на същия. В тази връзка, в хода на проверката от средството за измерване – магнитно индуктивен разходомер марка „Сименс Ситранс“ сер. №

218114Н302 , с показващо устройство /суматор/ поставен в ТК 1 -изход, били свалени двете акцизни пломби с ненарушена цялост. При проверката се установило, че на средството за измерване е наличен стикер за метрологична проверка с изтекъл срок на валидност до 08.2021 г.

С оглед установеното в хода на проверката актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл. 103а ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл. 43 ал.3 от ЗИ, тъй като приел, че дружеството в качеството му на данъчно задължено лице за целите на митническия контрол е използвало в обекта средство за измерване и контрол, което не отговаря на изискванията на чл. 43 ал.3 от ЗИ, тъй като не е преминало на последваща метрологична проверка в срока на валидност на първоначалната и е с изтекъл срок на валидност. За констатирано нарушение срещу дружеството бил съставен АУАН от 26.10.2022 г. в присъствието на представляващия дружеството Р. Ч.. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН срещу акта било депозирано писмено възражение с основната теза, че съставът на нарушението не е реализиран, тъй като не е налице фактическо използване на процесния разходомер през периода след 08.2021 г. до момента на проверката, поради липса на дейност и производство в обекта, което да налага използването на разходомера. Възражението било счетено за неоснователно и въз основа на АУАН, по-късно било издаденото и обжалваното НП, с което за горното нарушение на жалбоподателя е наложена съответната имуществена санкция в размер на 5000 лева.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от правна страна:

На първо място в НП описаното нарушение е квалифицирано по чл. 103а ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл. 43 ал.3 от Закона за измерванията. Нормата на чл.

103а ал.1 от ЗАДС въвежда задължение за данъчно задължените лица за целите на осъществявания от митническите органи контрол, да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, а в случаите, когато средствата за 2 измерване и контрол са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията, същите трябва да отговарят на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му. При така структурирания състав на нарушението и изследвайки неговите елементи от обективна страна е видно, че за да е реализирано то, следва обективно да е налице използване на средство за измерване неотговарящо на посочените нормативни изисквания. Изпълнителното деяние, с което нарушението се реализира е именно използването на нерегламентирано средство за измерване и то със специална цел - за осъществяване на митническия контрол.

Анализът на доказателствата показва, че съставът на така твърдяното нарушение не е реализиран от дружеството – жалбоподател от обективна страна, тъй като няма данни регистрираното в обекта средство за измерване – магнитно индуктивен разходомер за вино марка „Сименс ситранс“ да е фактически използвано в обекта на дружеството след 08.2021 г., когато е изтекъл срокът на валидност на поставения върху него стикер за метрологична проверка до момента на проверката. За да е налице използване, е необходимо средството да е функционирало съобразно неговата основна функция, като чрез него е измервано количеството на произведеното и изведеното от дружеството вино. От събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Д. Г. и Н. К.а обаче, се установява, че през посочения период от обекта на дружеството в с.Златовръх не са извеждани количества вино, същото е нямало персонал и не е извършвало такава дейност. Единствено е реализирана бутилирана продукция, при която контрола се осъществява на различен принцип, а не чрез използването на разходомера. Това обстоятелство се доказва и от приложените акцизни декларации за посочения период, подавани от дружеството, от които е видно, че дружеството е реализирало готова продукция от вино само под формата на бутилирани вина, при което разходомерът не е използван. За коректност следва да се каже, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже всички факти от състава на нарушението, основния сред които е изпълнителното деяние, а именно фактическото използване на разходомера за вино след изтичане на срока на валидност на метрологичния контрол. Такива доказателства обаче не са ангажирани, а твърдението,че дружеството е функционирало през процесния период, не доказва автоматично извода и че е използвано средството за измерване за целите на митническия контрол. Това обстоятелство е достатъчно да изключи обективния състав на нарушението и да обоснове извода, че съставът му не е реализиран от обективна страна.

На второ място, отделно от горното не се установява и другия обективен елемент от нарушението, структуриран чрез препратката към чл. 43 ал.3 от Закона за измерванията. Същата предвижда, че последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната само в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. Анализът на текста показва, че той е неотносим към състава на нарушението, тъй като само предвижда възможност за последваща проверка преди изтичане на срока на валидност на първоначалната, при две хипотези – в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване, като и двете хипотези не са 3 относими към конкретния случай, тъй като според описанието на нарушението то се състои в използване на средството за измерване извън срока на валидност на първоначалната проверка. От тази гледна точка е налице отделно процесуално нарушение, касаещо задължителен реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.6, състоящо се в неправилно посочване на нарушените законни разпоредби.

Всъщност правилата за последващите проверки са уредени в чл. 43 ал.1, ал. 2 и ал.4 от ЗИ, които въвеждат правилото,че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване. Периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Анализът и на този текст отново показва, че дружеството жалбоподател не е реализирало състава на нарушението, като по принцип в обекта е било монтирано и използвано средство за измерване, което е преминало през първоначален метрологичен контрол обозначен със съответния знак. Никъде не е представена Заповед на председателя на ДАМТН, която да указва периодичността на проверките, а последващата проверка се наложила в момента, в който е възникнала необходимост от използването на разходомера и в тази връзка като е подало заявление за разпломбиране и представяне на СИ на последващ метрологичен контрол то е изпълнило задълженията си по чл. 44 т.4 от ЗИ 4. да не използва средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Горните съображения обуславят извода за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, поради и което то следва да бъде отменено.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Жалбоподателят формално претендира присъждане на направените в производството разноски, но тъй като не ги е посочил като размер и не е представил доказателства, че действително е сторил разноски по воденето на делото, такива не следва да му се присъдят.

Ето защо, поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконсъобразно и необосновано поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG2022/3000-678/НП г. издадено от Директора на ТД Митница Пловдив – Евелина Георгиева Харизанова, с което на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от Р. С. Ч.:

1. На основание чл.114 ал.1 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 103а ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл. 43 ал.3 от ЗИ.

2. На основание чл. 124а ал.1, във вр. с чл. 114 ал.1 от ЗАДС дружеството е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в Обект за винопроизводство на независим малък производител с ИН:

BG003000В0029, находящ се в с. Златовръх обл. Пловдив общ.Асеновград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.