Решение № 412 от 27.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр.П., 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000399 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е започнало по повод подадена от М. Л. К., ЕГН **********, гр.М. въззивна жалба против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 874/2021 г., решение № 142 от 13.04.2023 г., с което са отхвърлени предявените от М. Л. К., ЕГН **********, гр.М., ул.И.В." №** против ЗЕАД "Б.В.Г.", ЕИК***, гр.С., пл."П." №* искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение възоснова на сключен във формата на полица №*** договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. за претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахованото при ответника третото лице М.Б.К., което на 17.02.2021 г., около 08, 20 ч., управлявайки на кръстовището на бул."Н.В." и ул. "П.Т", гр.П. лек автомобил марка "С.", модел "С.", рег.№**, в който на предна дясна седалка пътувала К., нарушило правилата за движение, като навлизайки в кръстовището предприело ляв завой и така засякло и отнело предимството на 1 насрещно движещия се лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“, рег. №***, управляван от К.К.Д., което довело до удар между двете моторни превозни средства, от който лекия автомобил марка „Ш.“, модел „О.“, рег. №*** след това се блъснал в изчакващото на червен светофар друго МПС марка "С.", модел „Л.“, рег. №***, управлявано от И.С., както следва:

40 000 лв. ведно със законната лихва от 10.07.2021 г. до окончателното плащане, като част от общо дължимите 50 000 лв. за обезщетяване на претърпени болки и страдания от получените вследствие на ПТП-то фрактура на лявата ключица, травма на други интраобдоминални органи, без открита рана в корема, травма на гръден кош и корем от лявата страна, плеврален излив/инкапсулат - в ляво,

- 70 лв. ведно със законната лихва от 10.07.2021 г. до окончателното плащане за обезщетяване на претърпени за имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на брейс за ключица по фактура № *** г., издадена от „Ф."“ ООД, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и

М. Л. К., ЕГН **********, гр.М. е била осъдена да заплати на ЗЕАД "Б.В.Г.", ЕИК***, гр.С., пл."П." №* сумата от 4360 лв. направени разноски в производството пред ПОС.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 08.12.2021 г. в Пловдивски окръжен съд е постъпила изходяща от М.

Л. К., ЕГН **********, гр.М. искова молба против ЗЕАД "Б.В.Г.", ЕИК***, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 17.02.2021 г. в гр.П., около 08, 20 ч. М.Б.К., управлявайки лек автомобил марка "С.", модел "С.", рег.№** в гр.П. на кръстовището на бул. „Н.В. и ул. „П.Т.П.Т.“, нарушил правилата за движение, като навлизайки в кръстовището предприел ляв завой и така засякъл и отнел предимството на насрещно движещия лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“, рег. №***, управляван от К.К.Д.. Това довело до удар между двата автомобила, от който лекия автомобил „Ш.“ се блъснал в 2 изчакващото на червен светофар друго МПС марка "С.", модел „Л.“, рег.

№***. За инцидента се съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № *** г. по описа на ОД на МВР - Пловдив. В него било отразено, че спрямо виновния за катастрофата участник М.К. е взето административнонаказателно отношение и му е съставен АУАН № *** Едно от пострадалите лица била ищцата, която пътувала на предната дясна седалка в управлявания от М.Б.К. автомобил.

След инцидента тя била откарана по спешност в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П.. Там пролежала до 22.02.2021 г. В болницата установили, че получените от инцидента травми се изразявали във фрактура на лявата ключица, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, травма на гръден кош и корем от лявата страна, плеврален излив/ инкапсулат - в ляво.

При изписването й дали поръки да спазва строг хигиенно-хранителен и диетичен режим. Лявото рамо било обездвижено, като била поставена митела /мека фиксираща ортопедична шина/, за която заплатила 70 лв. по фактура № *** г. издадена от „Ф."“ ООД. Ищцата носила същата в продължение на 38 дни, поради което не можела да извършва извършва сама битовите си и хигиенни навици и разчитала на близки, за да помагат при хранене, къпане, обличане, гладене и т. н.

Месец и половина след катастрофата ищцата изпитвала изключително силни и продължителни болки в областта на нараняванията. Болките в областта на лявото рамо не стихнали и пет месеца след инцидента, което наложило на 22.07.2021 г. да се направи преглед. Били констатирани наличие на болка, оток и затруднени движения в областта на раменния пояс, отвеждане на лявата ръка до 60 градуса. Причина за същите била лошо зарасналата фрактура на ключицата. Лекарят прогнозирал, че болките, които изпитва, ще намалят, но има вероятност да останат до живот при влошаване на времето и при физическо натоварване. Не можело да се гарантира и дали дали обемът на движенията в областта на фрактурата ще се възстанови напълно.

На тази база се сочи, че лечебният и възстановителен период продължавал и към датата на подаване на исковата молба в съда - 08.12.2021 г. Споменава се също, че получените увреждания и изживеният шок от катастрофата влошили цялостно здравословното състояние на ищцата, което 3 дало отражение и на психиката й. Имала понижено и потиснато настроение, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.

Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди от виновния за инцидента водач.

В тази връзка се споменава, че отговорността му била застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ сключен със застрахователна полица № полица №***.

Ищцата предявила претенция към ответника за обезщетяване на причинените му неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП с молба с обратна разписка от 08.04. 2021. Ответникът не удовлетворил претенцията му.

По тази причина е отправено и искане за осъждане на застрахователя да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. явяващи се част от общо дължимите според ищцата 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 70 лв. Върху тези суми е отправено и искане за присъждане на законна лихва от 10.07.2021 г.- денят следващ този, на който е изтекъл срокът за произнасяне по искането.

Ответникът в отговора изразява становище за неоснователност на исковете за неимуществени и имуществени вреди, но не оспорва факта, че е застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“на МПС-то, за което се твърди да е управлявано от водача виновно причинил ПТП - то.

В подкрепа на горното се говори за липса на доказателства установяващи механизма за настъпване на произшествието, виновното поведение на водача на лек автомобил марка "С.", модел "С.", рег.№** Наред с това е възразено и че ищцата сама е създала предпоставки за настъпване на твърдените с ИМ уреждания и с поведението си е допринесла за настъпването им.

В тази връзка е направено възражение за съпричиняване по примина, че вида и характера на сочените с ИМ наранявания водел до извод , че ищцата е била без поставен обезопасителен колан и така е нарушила разпоредбите на чл. 137а от ЗДП. На тази база е изразено мнение, че ако все пак се достигне до извод за дължимост на обезщетение, то същото следва да бъде намалено с 4 оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 51 , ал.2 от ЗЗД.

Изразено е също становище за прекомерност на претендираното обезщетение, и несъобразяване на същото със залегналия в чл. 52 от ЗДД принцип на справедливост при определянето му.

По отношение на претенцията за лихва е изразено мнение, че такава не се дължи, защото единственият задължен за такава е деликвента. Наред с това е възразено и че е налице забава на кредитора и застрахователят е освободен от задължението за заплащане на лихва.

ДИМ и отговор на същата не са подавани.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решение по спора.

В него е прието, че в представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № *** г. по описа на ОД на МВР - Пловдив липсвало отбелязване на качеството, в което М. К. участвала в процесното ПТП /дали като пътник и ако да в кое от описаните в протокола три пътни превозни средства, дали като пешеходец или друг участник в движението/. Това, фактът, че съставителят му не е пряк очевидец на механизма на инцидента и с оглед направените от ответника оспорвания в тази насока дало основание на ПОС да приеме, че ищцата не била доказала обстоятелствата, при които е настъпил пътнотранспортния инцидент, в какво качество е участвала в движението, противоправното деяние на третото лице, вредите и причинно следствената връзка между вредоносното деяние и вредоносния резултат.

Това пък е станало причина така предявените искове да се отхвърлят.

Недоволна от решението е останала ищцата и е подала жалбата до ПАС.

В нея се излагат доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно това, че нямало данни в какво качество ищцата е пострадала от процесното ПТП и такива за наличие на предпоставките за присъждане на обезщетение. Пред ПАС е представено и прието писмо от 27.09.2023 г. на ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, в което се съдържа информация, че М. К. е пътувала в лек автомобил марка "С.", модел "С.", с рег.№**, като пътник на предна дясна седалка.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно 5 правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.