Решение № 12818 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12818 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110103546 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу „С.Г.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумите както следва: 45,47 евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. – 31.03.2024 г., ведно със законната лихва считано от 12.11.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 10,93 евро – мораторна лихва за периода 01.07.2023 г. – 10.11.2025 г., 8,04 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 12.11.2025 г. до изплащане на вземането; 2,13 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 01.07.2023 г. до 10.11.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2544/2025 г., по описа на РС Лом.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Твърди, че е собственик на магазин, поради което счита, че би могъл да има единствено качеството небитов клиент на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че имотът не е топлоснабден, че не е подавал 1 заявление за открИ.не на партида на магазина, както и че не е сключвал писмен договор с ищеца. Сочи, че магазинът се намира във второстепенна самостоятелна сграда, прилепена към основната сграда на блок 430, в която се намирала абонатната станция. Излага, че поставената между двете сгради дилатационна стена, представлява сложна изолационна система непозволяваща преминаването на топлинна енергия между основната и второстепенната сграда, поради което посочва, че от техническа гледна точка обектът не получава топлинна енергия от сградна инсталация. Твърди, че с оглед протокол от общо събрание на собствениците от 17.05.2011 г., изрично е заявил, че не желае да участва в топлофицирането на сградата, както и че отклоненията на инсталациите за отопление горещо водоснабдяване към магазин 38 са трайно прекъснати от общите сградни инсталации на сградата. Излага, че съгласно сключен между ищеца и представителя на ЕС договор от 02.09.2011 г. няма да се считат за потребители на топлинна енергия изрично изброени имоти, сред които и процесният. Сочи, че съгласно чл. 4 от цитирания договор, потребителите на топлинна енергия в ЕС се задължили да заплащат дяловете от ТЕ, отдадена от сградна инсталация, общи части и др. за магазина на ищеца. Освен изложеното, ищецът твърди, че в процесния период магазинът е бил отдаден под наем. На последно място посочва, че между страните са водени и други дела, по които предявените от ищеца искове били отхвърлени. Оспорва и акцесорната претенция. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са 2 собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са искови претенции за заплащане на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение до недвижим имот с абонатен № *******, представляващ магазин № 38, находящ се в /адрес/.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот – магазин № 38, находящ се в /адрес/.

В представения по делото договор от 02.09.2011 г. /л. 16/, сключен между „Т.С.“ ЕАД и етажните собственици на вход „А“ и „Б“ от сградата на адрес /адрес/, в качеството им на потребител, страните са приели, че няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката собствениците на посочените в договора имоти, сред които и праводателя на ответното дружество „С.“ ООД – собственик на магазин 38, като потребителят се е задължил да заплаща дяловете от топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, общи части и др. за имотите по т. 2 от договора, в която е посочен и магазин № 38. Уговорката в договора от 02.09.2011 г. относно начина на заплащането на дължимите суми само от част от етажните собственици на топлоснабдената сграда /новоизградена/, е валидна. Същата не противоречи на нормите в специалния закон - ЗЕ, като така договореното следва да бъде зачетено при прилагане на принципа на договорната свобода /арг. и от чл. 29, ал.

2 и 3 от Наредба № 16- ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/. С този договор страните са се споразумели потребители на топлинна енергия в магазин № 38 да са останалите етажни собственици, а не собственикът на топлоснабдения имот „С.“ ЕООД. Не съществува пречка за това, като в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС изрично е предвидено, че клиенти на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия.

В случая доколкото от ответника се претендират суми, представляващи стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди, а по аргумент от приложения на л. 16 по делото договор ответното дружество през исковия период не е имало качеството потребител, исковата претенция се явява неоснователна, доколкото не е налице един от елементите на фактическия състав на предявения иск.

На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че ищецът сочи, че сумите предмет на исковите претенции представляват стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33в на ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро.

В случая доколкото се претендират суми за доставена топлинна енергия до търговски обект с абонатен № *******, а именно магазин № 38, находящ се в /адрес/, ответното дружество има качеството на небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33в на ДР на ЗЕ и доколкото не се твърди да има сключен договор между ищцовото дружество и 3 ответника, реда за претендиране на сумите е неоснователно обогатяване.

По изложената аргументация исковите претенции с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ се явяват неоснователни.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна лихва върху претендираните суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да заплати на ответника разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на 361.13 евро, от които 51.13 евро – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 100.00 евро депозит вещо лице и 210.00 евро – адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, срещу „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, обективно кумулативно съединени искови с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 45.47 евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. – 31.03.2024 г., до обект абонатен № *******, представляващ магазин № 38, находящ се в /адрес/, 10.93 евро – мораторна лихва за периода 01.07.2023 г. – 10.11.2025 г., 8.04 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. и 2.13 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 01.07.2023 г. до 10.11.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2544/2025 г., по описа на РС Лом, като неоснователни.