Решение № 2340 от 14.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2340

Пазарджик, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20267150700227 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на "Еко-Хидро-90" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Асен Златаров" № 12, против Решение № ПК-1-1/18.02.2026 г. на директора на РИОСВ – Пазарджик, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение "Открит добив на строителни материали (мрамори и доломити) от находище "Малкото меше" в землището на с. Синитово, общ. Пазарджик, с възложител "Еко-Хидро-90" ООД.

Жалбоподателят моли да бъде прогласена нищожността или да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на на директора на РИОСВ – Пазарджик за ново произнасяне. Излага съображения за постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Поддържа жалбата и чрез процесуалния и законния си представител в проведеното съдебно заседание, както и в представена писмена защита. Заявява претенция за разноски.

Ответникът – директор на РИОСВ-Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Счита обжалваното решение за правилно, като постановено при пълно спазване на закона и изпълнение на всички указания дадени от ВАС.

По делото не са конституирани други заинтересовани страни извън жалбоподателя и административния орган. Съдът намира, че с оглед предмета на спора – законосъобразността на оспорения административен акт – и липсата на данни за лица, чиито права или законни интереси се засягат пряко и лично от този акт, не е налице основание за служебно конституиране на други страни в производството.

Обжалваното решение е постановено след отмяната от Върховния административен съд (с Решение № 7056/25.06.2025 г., по адм. д. № 1202/2025 г.) на Решение №4179/01.11.2024 г., постановено по адм.д.№735/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, както и на оспорения в първоинстанционното производство административен акт, а именно - предходното постановено от ответника Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 2-2/2021 г., с което също не е одобрено осъществяването на процесното инвестиционно предложение "Открит добив на строителни материали/ мрамори и доломити/ от находище „Малкото меше“ в землището на с. Синитово. С решението си ВАС е върнал на директора на РИОСВ - Пазарджик преписката за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно: да посочи какво е кумулативното въздействие на ИП върху предмета и целите на опазване на защитените зони съобразно заложените в закона критерии за това, да прецени степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони, въз основа на събраните в производството доказателства и обоснове взетото решение съобразно законоустановените критерии. Освен това, разглеждайки делото по същество, по основния спорен въпрос, Върховният съд е приел за доказано в хода на процеса, че съгласно данните за динамиката на популациите на видовете розов скорец, скално врабче, турилик и белоопашат мишелов, същите ще останат жизнеспособни елементи на територията на кариерата и защитената зона и при възобновяване на дейността на находище „Малкото меше“, както и (кредитирайки заключението на съдебно-екологичната експертиза), че реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до директно засягане на локалитетите на консервационно значими растителни видове и до отнемане на местообитания в защитената зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. ВАС е кредитирал също заключението на вещото лице биолог по приетата съдебно - биологична експертиза, придружена със снимков материал, досежно наличните в нея категорични изводи, а именно: че не е налице неблагоприятно въздействие върху определени видове птици- розов скорец, скално врабче, турилик и белоопашат мишелов по повод параметрите на въздействие на ИП върху двете защитени зони ВG0000254 „Бесапарски възвишения” и ВG0002057 „Бесапарски ридове“, че не се наблюдава и значителен кумулативен ефект върху тези видове до степен, предизвикваща намаляване на популациите им, както и че съгласно информацията в ДОСВ и ДОВОС, отнетите площи от местообитанията на видовете са в размер от 0, 03% до 0, 61 % от общата площ на всеки един засегнат вид, а извършваните понастоящем и предвидените с инвестиционното предложение взривявания няма да са в състояние да предизвикат значителен кумулативен ефект.

Процесното инвестиционно предложение предвижда добив на мрамори в рамките на концесионна площ около 256 дка, разположена в землището на с. Синитово, при срок на експлоатация 35 години, чрез открит способ с използване на пробивно-взривни работи, транспорт и преработка на суровината в трошачно-сортировъчна инсталация.

Територията на инвестиционното предложение попада в границите на две защитени зони от мрежата „Натура 2000“ – защитена зона BG0002057 „Бесапарски ридове“ за опазване на дивите птици и защитена зона BG0000254 „Бесапарски възвишения“ за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, като не засяга пряко защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

В рамките на проведената процедура по оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост са изготвени доклади, които предвиждат редица смекчаващи мерки, включително изключване на дейности в определени части от концесионната площ, ограничаване на дейностите във времето извън чувствителните периоди за видовете, както и провеждане на мониторинг.

След провеждане на обществено обсъждане, постъпили възражения и разглеждане на докладите от експертен екологичен съвет, административният орган е приел, че реализирането на инвестиционното предложение ще доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони, включително чрез унищожаване на местообитания, безпокойство и кумулативен ефект, както и че предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на тези въздействия.

В хода на съдебното производство по адм. д. №1036/2021 г. (което е по първоначалното разглеждане на повторното адм.д.№735/2024 г. на Административен съд - Пазарджик - по които съдебни производства е постановено касационното Решение № 7056/25.06.2025 г., по адм. д. № 1202/2025 г. на ВАС и които административни дела са част от административната преписка по издаване на настоящия обжалван административен акт) са приети съдебно-биологична, съдебно-екологична и съдебно-геодезическа експертизи, чиито заключения са обсъдени и кредитирани в решението на ВАС, както е посочено по-горе.

От събраните по адм. д. №1036/2021 г. на Административен съд - Пазарджик доказателства и задължителните указания, дадени с решението на Върховния административен съд, следва да се приеме, че не са налице фактически основания за прилагане на забраната по чл. 38, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие по отношение на видовете розов скорец (Sturnus roseus) и скално врабче (Petronia petronia).

В мотивите на влязлото в сила решение на ВАС, постановено по адм. д. № 1202/2025 г., въз основа на приетите съдебно-биологични и екологични експертизи, изрично е установено, че в района на находище „Малкото меше“ не е налице актуално гнездене на тези видове, като за розовия скорец е посочено, че е наблюдаван спорадично в минали периоди (2014 г. и 2018 г.), но не и в последващите години, а за скалното врабче липсват данни за установено гнездене в района на кариерата.

При тези фактически установявания ВАС е приел, че при реализацията на инвестиционното предложение не се установява неблагоприятно въздействие върху тези видове до степен, която да води до увреждане или унищожаване на техни местообитания, включително места за размножаване, както и че не е налице значителен кумулативен ефект.

Независимо от това, в новото оспорено решение административният орган е достигнал до противоположен извод, че съществуващата изоставена кариера представлява „по несъмнен и безспорен начин“ място за размножаване на посочените видове, както и че реализацията на инвестиционното предложение ще доведе до пряко унищожаване на размножителни местообитания.

Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства, доколкото органът не сочи нови релевантни фактически обстоятелства или доказателства, настъпили след постановяване на решението на ВАС, които да обосноват различна фактическа констатация. Напротив, органът се позовава на същия доказателствен материал, който вече е бил обсъден и ценен от съда.

При това положение не може да се приеме за доказано наличието на конкретни места за размножаване на тези видове в обхвата на инвестиционното предложение, чието увреждане или унищожаване да обоснове приложение на чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗБР.

Следва да се има предвид, че забраната по чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗБР е насочена към защита на конкретни, реално съществуващи места за размножаване и почивка, а не на хипотетична възможност за бъдещо заселване или потенциална пригодност на дадена територия като местообитание.

В този смисъл обстоятелството, че при определени условия е възможно даден вид да се засели или да използва територията в бъдеще, не е достатъчно, за да се приеме наличие на защитен обект по смисъла на чл. 38 от закона.

Допълнително, в решението на ВАС е прието, че при спазване на предвидените мерки, включително възможността за осигуряване на подходящи условия за гнездене, розовият скорец не е застрашен от реализацията на инвестиционното предложение, което изключва извод за неизбежно увреждане или унищожаване на негови местообитания.

При тези данни съдът приема, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, като е приел наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗБР по отношение на видовете розов скорец и скално врабче.

Този извод не означава, че при преценката по чл. 31 от ЗБР следва да се отчита единствено наличието на конкретни гнезда или места за почивка, а че в случая административният орган е обосновал отказа си именно чрез твърдяно засягане на такива защитени обекти, без това твърдение да е доказано по делото.

В тази връзка не може да бъде споделен и доводът на административния орган, основан на тълкуването на изискването за „умишленост“ в практиката на Съда на Европейския съюз. Действително, съгласно тази практика понятието за умишлено увреждане обхваща и хипотезите, при които извършителят съзнателно приема възможността за настъпване на забранения резултат като последица от дейността. Това тълкуване обаче предполага наличие на достатъчно конкретни и установени фактически данни за съществуването на защитения обект, чието увреждане или унищожаване би могло да бъде предвидено.

В случая, както беше посочено по-горе, по делото не се установява наличието на конкретни места за размножаване на розовия скорец и скалното врабче в обхвата на инвестиционното предложение. При липсата на такива установени обекти не може да се приеме, че съществува предвидим и приет риск от тяхното увреждане или унищожаване, тъй като самият предмет на защитата не е доказан по категоричен начин.

Наред с това не може да бъде споделен и доводът на административния орган, че обстоятелството, че защитата по чл. 5 от Директива 2009/147/ЕО обхваща всички диви птици, обосновава извод, че процесната територия следва да се разглежда като комплексно размножително местообитание, попадащо под пълния обхват на защитата по чл. 38 от ЗБР. Безспорно е, че режимът на защита по посочената директива има широко приложно поле и не се ограничава само до определени приоритетни видове. Това обаче не освобождава административния орган от задължението да установи по конкретен и несъмнен начин наличието на защитени обекти – места за размножаване или почивка – в рамките на засегнатата територия.

Самото позоваване на възможността в дадена територия да се срещат различни видове диви птици, включително такива, които не са изрично изследвани, не е достатъчно, за да обоснове извод, че същата функционира като комплексно размножително местообитание по смисъла на закона. Подобен подход би довел до фактическо разширяване на приложното поле на забраната по чл. 38 от ЗБР извън предвидените от закона граници, като я превърне в обща забрана за всяка дейност в територии с потенциална пригодност за обитаване от диви птици, без да е налице доказано засягане на конкретни защитени обекти.