Решение № 2120 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2120 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100502975 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника ЗАД „Алианц България“ против разпореждане № 105874/14.05.2024г., по и.д. № 20248600400617 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с което ЧСИ отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя и такси на ЧСИ по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят излага, че договореният адвокатски хонорар бил прекомерен и неоправдан. Пълномощникът на взискателя единствено подал молба за образуване на изпълнителното дело. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение бъде намалено до установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата от 200 лева. Моли за съответно изменение и на размера на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело А.А.А., чрез адв. Д., не е депозирал становище по жалбата.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ В.М., постановила обжалваното разпореждане. Намира частната жалба за неоснователна. Законът гарантирал правото на взискателя на разноски за един адвокат за сметка на длъжника. Договореният адвокатски хонорар бил под полагащия се минимум, изчислен съобразно приложимата редакция на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отговарял на фактическата и правна сложност на делото и на материалния интерес – главница в общ размер 72 058.29 лева, ведно със законната лихва до 23.02.2024г. Възразява срещу искането за присъждане на разноски в настоящото производство, като се позовава на съдебна практика, застъпена в Определение № 122/14.04.2021г. по ч.гр.д. № 1269/2020г. III г.о. на ВКС, Определение № 50/06.04.2021г. по ч.гр.д. № 355/2021г. I г.о. на ВКС, Определение № 52/19.03.2019г. по ч.гр.д. № 740/2019г. I г.о. на ВКС, Определение № 393/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г. IV г.о. на ВКС и Определение № 114/20.05.2016г. по ч.гр.д. № 1847/2016г. II 1 г.о. на ВКС.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима.

По същество намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От приложеното по делото копие от и.д. № 20248600400617 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по молба от 23.02.2024г. на взискателя А.А.А., чрез адв. Д., въз основа на издаден по в.гр.д. № 2980/2023г. по описа на САС изпълнителен лист от 21.02.2024г., по който ЗАД „Алианц България“ е осъдено да заплати на взискателя обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д.С.А., настъпила в резултат на ПТП от 15.08.2019г. в размер на сумата 50 000 лева, ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до окончателното погасяване. С молбата е направено искане да бъде изпратена ПДИ на длъжника и подлежащите на изпълнение актове, на ЧСИ били възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Поискани са разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 4 088 лева.

Към молбата е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.02.2024г. с предмет образуване и водене на изпълнително дело при ЧСИ В.М. за принудително събиране на вземанията по горния изпълнителен лист. В представения договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че защитата се осъществява безплатно, а възнаграждението се определя по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв.

От изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена му на 27.02.2024г. е видно, че освен посочените в изпълнителния лист суми, вкл. и 22 058.29 лева – законни лихви същият е поканен да заплати по изпълнителното дело 4 088 лева адвокатско възнаграждение и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 5 119.02 лева.

Със запорно съобщение от 23.02.2024г., в рамките на възложените правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, ЧСИ наложил запор на банковата сметка на длъжника в „Алианц Банк България“ АД. Вземанията били погасени на 07.03.2024г., на която дата, видно от удостоверяването върху гърба на изпълнителния лист, ЧСИ изплатил сумите на взискателя.

Длъжникът ЗАД „Алианц България“ с молба с вх. № 2-101-12012192/08.03.2024г. по изпълнителното дело оспорил размера на претендирания адвокатски хонорар като прекомерен и поискал неговото намаляване до размера на сумата 200 лева съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съответно намаляване на определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Посочил, че хонорарът не бил реално заплатен, а адвокатът единствено поискал образуването на изпълнителното дело и че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

С обжалваното разпореждане от 14.05.2024г. молбата на длъжника била оставена без уважение.

Предвид установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че събирането на дължимите суми по изпълнителното дело не е свързано с особена фактическа и правна сложност. В рамките на няколко дни от подадената молба за образуване на изпълнителното дело сумата била платена от страна на длъжника.

Други действия по водене на делото с цел принудително удовлетворяване на взискателя по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. не са извършвани от адвоката и съдът следва да вземе предвид единствено определения размер за 2 образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от наредбата в размер на сумата 200 лева.

По горните мотиви настоящия състав на съда намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно като определеното адвокатско възнаграждение по и.д. № 20248600400617 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС, следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 200 лева.

Искането на длъжника за редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също е основателно. Съгласно т. 26, б. „д” ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 50 000 до 100 000 лева - 3220 лева + 4 на сто за горницата над 50 000 лева. Следователно дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, формирана върху вземането по изпълнителния лист от 72 058.29 лева, възлиза на 4 102.33 без ДДС или 4 922.80 лева с ДДС, до който размер следва да бъде намалена пропорционалната такса, посочена от ЧСИ в ПДИ в размер на сумата 5 119.02 лева.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролноотменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка за съобразност на атакуваните изпълнителни действия със закона.

Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. В този смисъл Определение № 489/17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г. IV г.о. на ВКС, Определение № 933/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г. I V г.о. на ВКС, Определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 14.05.2024г., по и.д. № 20248600400617 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС, с което ЧСИ отказал да намали размера на приетите разноски в полза на взискателя и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски в полза на взискателя А.А.А. за адвокатско възнаграждение, по и.д. № 20248600400617 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС, възложени в тежест на длъжника ЗАД „Алианц България“ над сумата от 200 лева до приетия от ЧСИ размер от 4 088 лева, както и намалява начислената 3 пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ над сумата 4 922.80 лева с ДДС с ДДС до приетия размер от 5 119.02 лева с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4