Решение № 135 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100606349 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл. 21 от НПК.

Образувано е по жалба на тъжителката К. И. В. срещу присъда от 24.07.2023г., постановена по НЧХД № 16622/2020г. СРС, НО, 121 състав, с която подсъдимият В. Х. В. е бил признат за невиновен за това, че за времето от 02.08.2020г. до 10.12.2020г., като родител, не изпълнил съдебно определение от 19.04.2018г. по гр.д. 29307/2017г. на СРС, ГО, 84 състав, относно лични контакти на бащата В. Х. В. с детето Х.В. В. с ЕГН **********, като не е предал/върнал/ детето по местоживеенето му при майката К. И. В. в с. Труд, ул.”******* обл. Пловдив и задържал същото при себе си в гр. София.

Така постановената присъда не е влязла в сила.

Преди изтичане на срока за обжалването й е постъпила въззивна жалба от тъжителката К. И. В.. С нея се иска отмяна на присъдата, като се твърди, че в периода 02.08.2020г. – 10.12.2020г. – 98 дни и съответно 98 пъти подсъдимият е нарушил съдебно определение. Иска се осъждането на подсъдимия.

1

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, с която отново се иска отмяна на присъдата и осъждането на подсъдимия. Изтъква се, че се касае за неизпълнение на съдебно решение и се касае за престъпление извършено на 02.08.2020г. и продължило престъпление от 02.08.2020г. до момента на подаване на тъжбата. Относно датата 02.08.2020г. се посочва, че между родителите няма договорен летен период за вземане на детето, като на 25.08.2020г., след разговор и разменени имейли се уговарят детето да остане при бащата до 02.08.2020г. и тези дни не са от определените 15 дни за лятото, като в тази връзка констатациите на съда се намират за неоснователни.

Излагат се доводи, че от 02.08.2020г. до момента на подаване на тъжбата престъплението е продължило. Посочва се, че краят на периода посочен в тъжбата 10.12.2020г. е датата на подаване на тъжбата в съда и се касае за продължавано престъпление, което продължава и до момента. Посочва се, че целта на поведението на подсъдимия е користна и касае имоти в СИО и чрез отчуждаването на детето той цели манипулиране на тъжителката. Сочат се социални доклади и писма, удостоверяващи това. Относно показанията на св.

А., които първоинстанционният съд е намерил за безпристрастни, тъжителката излага, че свидетелят е предубеден и е личен съветник на подсъдимия.

По делото е постъпило писмено възражение по депозираната жалба от подсъдимия, подадено чрез неговия служебен защитник адв. Д.. Във възражението се посочва, че доводите в нея са неоснователни. Изразява се несъгласие с изложеното, че дните от 26.07.2020г. до 02.08.2020г. не попадат в 15 дневния летен период, като според подсъдимия това представлява изменение на обстоятелствената част на обвинението. Акцентира се, че първоинстанционният съд е дал указания на тъжителката да конкретизира обвинението, но това не е било сторено от нея. Посочва се, че СРС правилно е игнорирал договорките между страните, тъй като в противен случай би се касаело за предварителен отказ от права от страна на подсъдимия. Излага се, че е налице сложна фактическа обстановка, която е неотносима към предмета на доказване и не попада в процесния период и съответно частното обвинение в хода на процеса не е доказало по несъмнен и категоричен начин обективната и субективната страна на престъплението от частен характер. По отношение на твърдението на тъжителката за продължавано престъпление се посочва, че подаването на частната тъжба, само по себе си, не може да бъде 2 правопрекратяващ факт, тъй като и след тази дата детето продължава да живее при баща си. Твърди се, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е възпроизвела фактологията по делото, като се излагат доводи за несъгласие с изложеното от тъжителката по отношение на св. А..

Акцентира се на факта, че соченото от тъжителката съдебно определение за привременни мерки е било отменено и привременното местожителство на детето е определено при неговия баща. Твърди се, че присъдата е правилна и законосъобразна.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Частната тъжителка В. твърди, че първоинстанционният съд е допуснал игнориране, превратно тълкуване и непълно изясняване на доказателствата по делото. Излага се, че В. умишлено е осуетил изпълнението на съдебно решение относно режима на лични контакти на майката с детето. Посочват се указания на ДСП „Лозенец” за съдействие от негова страна, които той е игнорирал, като тъжителката не е имала нито един контакт със сина си.

Твърди се, че не са били взети предвид от съда свидетелските показания на социалния работник З., според който детето всеки път е било водено от бащата и материалите са му били четени на глас, което е довело до родителското му отчуждение от майката. Посочва се, че освен с майката, детето не се е виждало и с никои от роднините си по майчина линия. Изразява се несъгласие с доводите на съда, че тъжителката самоволно е записала сина си в избрано от нея училище, без да зачете волята му. По отношение на летния режим се твърди, че той не е бил фиксиран като дати и посочения в тъжбата период не попада в него. Излага се, че се касае за продължаващо престъпление, което продължава и към момента. Акцентира се върху имотните интереси на подсъдимия и желанието му да манипулира тъжителката чрез детето.

Защитникът на подсъдимия В., който е нередовно призован и не се явява, адв. Д., счита, че доводите на тъжителката са неоснователни и недоказани. Излага се, че едва във въззивната жалба тъжителката твърди, че нямало договорен срок за летния период за вземане на детето между родителите и това се дължи само на факта, че защитата се е позовала на това право на подсъдимия и защо датата 02.08.2020г. не е част от този период и 3 това се явява изменение на обвинението, предявено едва с въззивната жалба, което е следвало да бъде направено единствено и само с частната тъжба, което не е било сторено, въпреки дадените указания от съда. На следващо място се сочи, че твърдяното от жалбоподателката, че съгласно електронно съобщение от подсъдимия детето е следвало да бъде върнато на 02.08.2020г., не е валидно удостоверено, а и само по себе си би представлявало предварителен отказ от права, което го прави недействително. По отношение на твърдението на тъжителката за продължавано престъпление се посочва, че подаването на частната тъжба, само по себе си, не може да бъде правопрекратяващ факт. Твърди се, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е възпроизвела фактологията по делото, като се излагат доводи за несъгласие с изложеното от тъжителката по отношение на св. А..

Защитата твърди, че соченото от тъжителката съдебно определение за привременни мерки е било отменено и привременното местожителство на детето е определено при неговия баща. Твърди се, че присъдата е правилна и законосъобразна и се иска нейното потвърждаване.

В репликата си частната тъжителка заявява, че е наясно с решението на СГС, съгласно което детето е постановено да остане да живее при баща си, но родителските права са предоставени на майката. Посочва, че въпроса за летния 15 дневен период е бил поставен в последното заседание пред СРС и затова не е приложила необходимите документи, но дори и да не се брои този 30 дневен летен период, като от 119 дни се извадят 30 дни, през останалите съдебното решение пак не е било изпълнявано. Иска се осъждането на подсъдимия.

В репликата си адв. Д. заявява, че всичко това е въпрос на доказване по друго дело.

Софийския градски съд след като провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 24.07.2023г., постановена по НЧХД № 16622/2020г. СРС, НО, 121 състав, подсъдимият В. В. е бил признат за невиновен за това, че за времето от 02.08.2020г. до 10.12.2020г., като родител, не изпълнил съдебно определение от 19.04.2018г. по гр.д. 29307/2017г. на СРС, ГО, 84 състав, относно лични контакти на бащата В. Х. В. с детето Х.В. В. с ЕГН **********, като не е предал/върнал/ детето по местоживеенето му при 4 майката К. И. В. в с. труд, ул.”******* обл. Пловдив и задържал същото при себе си в гр. София – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционния съд е приел следната фактическата обстановка, която се възприема изцяло и от настоящият въззивен състав, а именно:

Подсъдимият В. Х. В. и частната тъжителка В. сключили брак на 17.11.2001г. Двамата имат син – Х.В. В., с ЕГН *******.

През 2017г. тъжителката подала иск за развод, обективно съединен с небрачни искове, с които искала предоставяне на родителските права по отношение на детето Х. на нея, определяне на режим на лични отношения с бащата, издръжка и фамилно име. Било образувано гр.д. 29307/2017г. по описа на СРС.

В хода на делото съдът постановил привременни мерки, обективирани в протоколно определение от 19.04.2018г., по сила на което привременно родителските права и местоживеенето на детето били предоставени на В., бил определен и режим на лични отношения с бащата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00ч. в петък до 19,30ч. в неделя през летния сезон и до 17.00ч. през зимния, два пъти по 15 дни през лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година за коледни и новогодишни празници от 10.00ч. на първия празничен ден до 17.00ч. на последния празничен ден, за рождения ден на бащата – 04.02. от 10.00ч. до 17.00ч. на същия ден, ако детето не посещава учебни занимания, в случай, че има учебни занимания – след училищните занятия в продължение на два часа, бащата ще има право да присъства на рождения ден на детето, като петъчно-неделния режим на лични отношения не важи по време на всяка нечетна година за Новогодишните празници, както и на 27.01. – рождения ден на майката, като бащата се задължава да взема и връща детето след всеки осъществен контакт по местоживеенето му. В. бил осъден да заплаща и издръжка в размер на 130лв. месечно.

След 19.04.2018г. В. и сина й заживели на адрес в гр. Пловдив, ул.”*******.

През лятото на 2020г., когато започнала пандемията от Ковид, майката и детето се преместили да живеят в с. Труд, обл. Пловдив, ул.”******* където живеели родителите на В. и нейния брат – св. В. Т.. За преместването бил 5 уведомен подсъдимия.

Съгласно уговорка между двамата родители на дата 24.07.2020г. подсъдимият пристигнал в с. Труд и взел сина си в гр. София, където живеел.

Уговорката била детето да бъде върнато на 02.08.2020г.

На 02.08.2020г. преди обяд към с. Труд тръгнали св. А., който шофирал автомобила, подсъдимия, който седял до него отпред, а на задната седалка били детето Х., който към онзи момент бил на 13 години и дядото на детето по бащина линия – Х. В.. Влизайки в с. Труд подсъдимият упътил св. А. как да стигне до къщата на В., като колата спряла в близост до входната врата.

Детето Х. се обадило на майка си и я уведомило, че са пред къщата, тъжителката излезнала заедно с брат си св. Т. отвън.

Без да слиза от автомобила детето Х. В. свалило стъклото на задната врата и заявил на майка си, че не иска да живее в с. Труд, а в гр. София, след което се обърнал към св. А. и го помолил да тръгва. Св. А. потеглил.

Тъжителката се опитала да се свърже по мобилния телефон със сина си или с подсъдимия, но безуспешно, като още нa същия ден подала сигнал в РУ – с.

Труд, че детето е отвлечено и била образувана преписка по описа на РППловдив, която била прекратена в последствие с постановление на прокурор от 27.10.2020г. Тъжителката подала сигнал и в ДСП-Лозенец, ДСП-Марица, ДАЗД и други институции, с които сигнализирала за случилото се на 02.08.2020г.

На 10.12.2020г. В. подала частна жалба в деловодството на СРС и било образувано н.ч.х.д. 16622/2020г.