Решение № 2251 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2251 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110217817 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Г. М. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-016188/14.08.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушени е на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

В жалбата се посочва, че НП е издадено при неправилно изяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон, без да се излагат конкретни доводи в тази насока. В условията на евентуалност жалбоподателят се позовава на маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят М. поддържа жалбата, като в допълнение посочва, че актосъставителят преждевременно е пристъпил към съставяне на АУАН единствено въз основа на данни от електронна система без да извърши необходимите справки. Излага доводи и за липсата на умисъл за извършване на нарушението, доколкото не е бил уведомен за прекратяване на застрахователния договор. Моли НП да бъде отменено, а в условията на 1 евентуалност – да бъде наложена глоба в минимален размер, тъй като на следващия ден е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание. В постъпили писмени бележки от юрк.

Страхинов – процесуален представител на въззиваемата страна, се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 08.09.2022 г. Г. Г. М. сключил застраховка „Гражданска отговорност“ относно МПС с рег. № **** при ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, обективирана в полица № BG/33/122002699529, с период на покритие от 17.00 ч. на 08.09.2022 г. до 16.59 ч. на 08.09.2023 г. Страните се договорили застрахователната премия да бъде дължима на четири вноски, като при неплащане на дължима вноска, застраховката се прекратявала в 24.00 ч. на петнадесетия ден, считано от датата на падежа на съответната вноска.

Последната вноска от застрахователната премия с падеж 07.06.2023 г. не била заплатена, поради което в съответствие с условията на договора на 23.06.2023 г. застраховката била прекратена, като застраховащият не бил уведомен изрично за това от застрахователното дружество.

На 24.07.2023 г., около 23.30 часа, жалбоподателят Г. Г. М. управлявал собствения си лек автомобил „*****“ с рег. № **** в гр. София, по Околовръстен път, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул.

„Братя Бъкстон“. Срещу бензиностанция „OMV” водачът М. бил спрян за проверка от полицейски служители, в хода на която била направена справка в информационната система на ОПП-СДВР и контролните органи установили, че относно автомобила няма валидна полица за сключена задължителна 2 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед на това свидетелят И. В. Н. – заемащ длъжността мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, съставил срещу Г. Г. М. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1013035/24.07.2023 г. за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Такива не постъпили и в законоустановения срок.

На 25.07.2023 г. била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно горепосоченото

МПС, обективирана в полица

№

BG/33/123002255343, с начална дата на покритие 25.07.2023 г. от 16.00 часа.

Въз основа съставения АУАН и при идентични фактически констатации било издадено обжалваното НП № 23-4332-016188/14.08.2023 г. от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ на М. била наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. НП било връчено на 01.12.2023 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля И. В. Н., както и от писмените доказателства по делото - справка картон на водача Г. Г. М., справки от Гаранционен фонд, застрахователна полица № BG/33/122002699529, справка за собственост и история на промените на МПС с рег. № ****, писмо изх. № 002370/12.04.2024 г. на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, заповед № 8121К13312/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 4332з-143/15.02.2016 г. и заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР.

Свидетелят Н. в съдебно заседание потвърждава в цялост констатациите по АУАН и съдът цени показанията, доколкото същите са последователни и логични и кореспондират с писмените доказателства по делото.

Видно от приетата по делото справка от ОПП-СДВР Г. Г. М. е собственик на лек автомобил „*****“ с рег. № ****.

От представената справка от Гаранционен фонд се установява, че към 24.07.2023 г. полица № BG/33/122002699529 относно лек автомобил с рег. № **** е била прекратена поради невнесена вноска и не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Това се потвърждава и от писмо изх.

№ 002-370/12.04.2024 г. на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, като застрахователят уточнява, че прекратяването е настъпило въз основа на 3 условията по договора и жалбоподателят не е бил уведомяван за този факт.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди и изричната норма на чл.647 КЗ.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че актът е съставен преждевременно при неизяснена фактическа обстановка. Актосъставителят е направил справка в информационна система на ОПП-СДВР, свързана с Гаранционния фонд, от където е почерпил напълно достатъчни и достоверни данни относно съставомерните елементи на нарушението.

Съдът намира, че Г. Г. М. е осъществил нарушението на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от

КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съгласно тази разпоредба договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е 4 длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. От доказателствата по делото безспорно се установи, че към 24.07.2023 г. собственикът на посоченото МПС – лек автомобил с рег. № ******, не е сключил валиден, действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От приложената по делото справка от Гаранционен фонд е видно, че на 23.06.2023 г. е бил прекратен договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № BG/33/122002699529, като нов такъв не е бил сключен към момента на извършване на нарушението – 24.07.2023 г., а едва на следващия ден с начална дата на покритие 25.07.2023 г. от 16.00 часа.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост – жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Обстоятелството, че М. не е бил изрично уведомен от застрахователното дружество за прекратяване на застраховката, не го освобождава от отговорност, тъй като в чл.7, ал.2 от ЗАНН е посочено, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а този случай не е такъв. Лицето не е във фактическа грешка относно обстоятелството, че за автомобила има валидна застраховка и не се освобождава от отговорност по смисъла на чл. 14, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като самото незнание е резултат от непредпазливост /небрежност/. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да знае, че сключеният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е прекратен поради неплащане на вноска от премията, тъй като това е било изрично посочено в застрахователната полица.

При полагане на необходимите усилия от негова страна би установил, че към момента на управление на автомобила, последният не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Като не е сторил това, жалбоподателят е проявил небрежност, поради което и следва да понесе предвидената отговорност за извършеното деяние.

В санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева на физическо лице, което не изпълни задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, какъвто е настоящият случай.

С оглед на това

5 административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 250 лева. Законодателят е предвидил абсолютно определен размер на административното наказание и съдът няма възможност да измени същото.

Настоящият съдебен състав намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от този вид. Следва да се отчете изключителната важност на закриляните обществените отношения, като нарушителят е съставлявал риск за останалите участници в движението в случай на настъпване на ПТП. В този смисъл фактът на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ след извършване на процесното деяние не би могло да обуслови само по себе си приложението на чл.28 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на производството право на разноски на основание чл.

63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и обстоятелството, че процесуалното представителство на институцията, издала обжалвания акт, е осъществено само посредством депозирано писмено становище, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80 лева.

Разпечатката съдържа 47 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7cd659a-25ec-4851-b594-17f054d1b18a