Решение № 1006 от 10.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300501604 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.142 и чл.143 от СК.

Постъпила е въззивна жалба от П. В. Х., ЕГН - **********, чрез адв.И. М., против Решение № 1674/14.04.2023г. на Районен съд - Пловдив, V бр.с., по гр.д.№ 8518/2022г., в частта, с което е осъден да заплаща на детете со К. П. Х., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Я.

Ц. Я., ЕГН- **********, издръжка в размер за разликата над 300 лв. до 500 месечно, считано от 09.06.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане; както и в частта, с която е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от общо в размер на 720 лв. - държавна такса върху присъдената издръжка; както и в частта, с която е осъден да заплати на Я. Ц. Я., ЕГН- **********, сумата от 500 лв., представляващи разноски по делото за един адвокат. Моли решението да бъде отменено в обжалваната 1 част и вместо това да се постанови друго, с което да бъде намален размера на издръжката от 500 лв. на 300 лв. месечно, считано от 09.06.2022г., ведно със законните последици за размера на държавната такса и адвокатското възнаграждение, които е осъден да заплати.

Въззиваемата страна Я. Ц. Я., с ЕГН- **********, чрез адв.М. К., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд - Пловдив от Я. Ц. Я., действаща в качеството на майка и законен представител, е заведена искова молба против П. В. Х., с която посочва, че с ответника са съжителствали съвместно, не са сключвали граждански брак и са родители на К. П. Х.. Живеели в едно жилище все още, но в различни стаи, като грижи за детето полага само майката. Те дотолкова са се отчуждили, че дори не разговарят помежду си. Повече от три-четири месеца ответникът отказвал да поеме каквато и да е част от издръжката на детето. Той не проявявал никаква заинтересованост за детето и не бил ангажиран с нищо в ежедневието на сина си. Излизал сутрин рано и се прибирал късно през нощта, когато детето вече спяло, включително и в почивните дни. С оглед нуждите на детето и възможностите на ответника ищцата е поискала бащата да плаща издръжка за детето в размер на 500 лв.

Поискано е да бъдат присъдени направените за воденето на делото разноски.

Прилага Удостоверение, изд. от Община - ***от което е видно, че детето е род. на ***г., като Я. и Х. са негови родители.

Ответникът П. В. Х., с ЕГН: **********, в законоустановения срок е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с която се изтъква, че изложеното в исковата молба е голословно и абстрактно – не се твърди какви разходи има детето и за какво се претендира издръжка в такъв размер. Според ответника, повод за завеждане на настоящото дело са неговите временни финансови затруднения, защото автомобилът му бил дълго време на ремонт и се наложило ищцата да откарва детето до училище и обратно. многократно ответникът бил давал на ищцата пари в брой, когато тя е искала такива за семейни нужди или за друго, но напоследък искала нереално големи суми, без 2 да дава обяснения за какво са. Всеки месец ответникът плащал сметките на жилището за ток, вода, кабелна, интернет и други разходи за семейни нужди.

Страните имали сключен договор за кредит, вноските по който се плащали от ответника. Само когато се случвало да няма наличност по сметките, банката усвоявала автоматично вноската от банковата сметка на ищцата. В такива случаи веднага щом получил доходи, ответникът давал на ръка парите на ищцата. Когато ответникът се прибирал от работа, той четял приказки на детето, разказвали си взаимно какво са правили през деня. Ответникът бил правил разходи за дрехи, обувки на детето, подаръци /последно му бил купил таблет за около 400 лв./. Скоро страните решили, че трябва детето да се занимава с извънкласни дейности и ответникът платил курс на детето за около 400 лв. Често майката оставяла детето при родителите си да го гледат, като се опитвала да отчужди детето от бащата. Последните няколко месеца ответникът имал сериозни проблеми с автомобила си и непрекъснато правел разходи за ремонти, дори към момента на подавана на отговора, автомобилът му отново бил в сервиз. Преди повреждането на автомобила му, ответникът всеки ден карал детето на училище и го взимал от там. Наложило се дълго време ищцата да кара детето на училище и да го взима от там, защото тя разполагала със служебен автомобил.

Това силно влошило взаимоотношенията на страните. Ответникът имал задължения към НАП за негова фирма в размер на около 2 300 лв. Наскоро платил 1 000 лв., а следващият месец трябвало да плати останалите 1 300 лв. Поради описаното, ответникът прави искане съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени направените за воденето на делото разноски. При условията на евентуалност посочва, че би могъл да заплаща минимално определения размер на издръжка. Прилага разпечатки от банковата сметка за заплатени битови сметки, копие от Нотариален акт за учредена ипотека по отношение на процесното жилище, в което живеят страните, находящо се на адрес в ***, квитанция за платен курс и вносна бележка за платени задължения към НАП. В хода на делото е приложен Социален доклад. От Справки, изд. от ТД на НАП за осигуряването на лицето Я. Я. е видно, че за месеците януари – юни, 2022г. е записан осигурителен доход в размер на около 1 589 лв., а за лицето П. Х. е записан осигурителен доход в обхвата от 2283,62 лв. до 2 765,94 лв. Приложена е и втора Справка, изд. от ТД на НАП за осигуряването на лицето Х., в която е записано за м.юли 3 и август, 2022г., осигурителен доход в размери на 2 511,98 лв. и 1 529,03 лв., съответно начислени доходи в размери на 2 511,98 лв. и 2 246,74 лв. За ищцата е приложен Трудов договор №***г. за сумата 1 150 лв. месечно основно трудово възнаграждение, на длъжност „***“ към фондация. В съдебно заседание на 31.10.2022г. са разпитани св. Д.Я., брат на ищцата, и С.С., бивш колега на ответника от фирма, където двамата са работили като ***.

Районният съд, за да постанови решението, излага основни съображения, че задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.

142, ал.1 от СК. Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Посочва се, че съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Съгласно събраните по делото доказателства, бащата е здрав и работоспособен човек, няма други деца, работи по трудов договор. Ответникът се е дистанцирал от разходите по отглеждането на детето в последната година. Детето е във възраст, изискваща честа подмяна на дрехите и обувките, предвид активния растеж. Освен това, посещава тренировки по ф. и занимания по бързо смятане, за което бяха представени доказателства. Районният съд налага правен извод, че съобразно размера на доходите на родителите и тяхното имотно състояние, адекватният размер на общата месечна издръжка, която двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на детето си възлиза на около 900 лв., за да бъдат посрещнати адекватно потребностите на детето от храна, облекло, обучение, медицински грижи и пр. така, както ако то би се отглеждало в семейство от двамата си родители. Относно разпределянето на този общ размер на издръжката между двамата родители, Районният съд посочва, че майката, 4 която реално отглежда детето и се грижи да задоволява неговите потребности, следва да поеме заплащането на сумата от 400 лв., а останалите 500 лв. да се осигуряват от бащата. Безспорно детето има своите нужди, които нарастват с възрастта му, а и трябва да се насърчават и развиват дарбите и уменията на детето, което проявява интерес към ф. и бързо смятане. Бащата трябва да намери начин да му осигури адекватна издръжка.

С въззивната жалба на П. В. Х. са направени възражения, че Районният съд не е взел предвид, че след постъпване на първата справка от ТД на НАП по делото и втора такава справка, в която е отразено, че трудовият договор на ответника е прекратен на ***г., то от тази дата до постановяване на съдебното решение по делото са изминали около 8 месеца като ответникът през този период не е получавал трудово възнаграждение, а напротив Районният съд е приел, че получава над 2 000 лв. месечно. Освен това, Районният съд е приел безкритично показанията на св. Я., който, като брат на ищцата, е заинтересован в нейна полза и показанията му не са обсъдени критично и в съответствие с житейската практика и логика. На следващо място, с решението е прието, че за детето за нужни около 900 лв. на месец, което не е съобразено с действителните възможности на родителите.

Основно правило е, че разходите следва да се определят на основание действителните възможности, които за различните семейства са различни и следва да се съобразят с тези възможности. Действително ответникът е в работоспособна възраст и независимо, че е безработен и регистриран като търсещ работа в Бюрото по труда, следва да участва в издръжката на детето, но това трябва да стане в размери, съответстващи на социалните и финансови възможности на родителите, като и разходите за детето се определят с действителните му нужди и съобразно тези възможности. Приетата сума от 900 лв. за дете на девет години надхвърля разходите дори и на възрастен работещ човек и се основава единствено на показанията на заинтересования св. Я., брат на ищцата. Следвало е да се вземе предвид, че майката и детето ползват изцяло жилището на страните и нямат разходи за наеми.

Във въззивна инстанция жалбоподателят приложи нови доказателства – Справка за актуално състояние на трудовите договори към датата ***г., изд. от НАП -*** и Регистрационна карта, изд. на ***г. от Бюро по труда - *** и страница, отнасяща се за насрочена среща и срок за изпълнение, съответно на 5

23.04.2023г. и 19.06.2023г.

Съответно въззиваемата страна Я. приложи

Банкова разпечатка за заплатени вноски по кредит, Касови бележки, удостоверяващи разходи за храна, Касови бележки, удостоверяващи разходи за дрехи и обувки, Касови бележки, удостоверяващи разходи за здраве, Касови бележки, удостоверяващи разходи за развлечения, Касови бележки, удостоверяващи разходи за училищни пособия и обучение, Касови бележки, удостоверяващи разход за електрическа енергия, както и Решение № 3680/08.11.2022 год., постановено по гражданско дело № 13266/2022 год. по описа на XXIII гр. с. на РС- Пловдив, по реда на ЗЗДН, в полза на Я. Я..

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.