Решение № 678 от 13.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. С., 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110210599 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от ЗДР. В. СТ., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 42-0001585/22.06.2021г., издадено от Ч.А.К. – Директор на РД „АА“ - С., с което на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтП на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 34, §1, изр.1, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014, а на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 89, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на Министъра на транспорта.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Споделя се наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в отсъствието на пълно, точно и ясно описание на нарушенията, противоречие между фактическото описание на деянията и тяхната правна квалификация и липса на отделни елементи от обективната им страна. Като съществен се обсъжда и пропускът да се впише ЕГН на присъствалия при съставяне на АУАН свидетел. Релевират се в допълнение към жалбата доводи, че неправилно е била ангажирана отговорността на въззивника, доколкото той бил представил на контролните органи пътен лист, който обаче не бил приет от проверяващите поради резерви към съдържанието му. Коментира и липса на съобразено изключението отговорност за попълването на пътния лист да не се търси от водачи, придвижващи се без товар до товарен пункт, като част от международен превоз. В тази връзка подчертава, че превозвачът е с международен лиценз, поради което и за него важат правилата на Наредба № 11 на МТС. Моли се за отмяна на санкционния акт.

1

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище относно фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 01.06.2021г., около 13:30 ч., в гр.С., на път I-8, на около 50 метра след разклона за с.Г.М., с посока към гр. С., свид. Б. Н. Б., на длъжност – „инспектор” в РД „АА”- С., заедно с колегата си – М.Я. (заемащ същата длъжност в посочената институция), осъществявали контрол по спазването на разпоредбите на ЗАвтП. Те спрели за проверка специален автомобил марка „Астра ХД7”, с рег. № СВ 1172 СМ, от категория N3. Превозното средство било управлявано от водача – жалбоподател ЗДР. В. СТ.. С него бил реализиран превоз на деца по маршрут с. Д.Б.-С.-Д.Б. Към момента на спирането му превозното средство било без пътници. Контролните органи поискали от водача представянето на документи за извършваната дейност, в частност тахографски лист и пътен лист. С. подал за справка изискания пътен лист. При сверяването му контролните органи изразили резерви относно попълнените в него реквизити. Същевременно установили, че водачът не е използвал тахографски лист за деня.

При тези данни Б.Б. съставил на водача Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. А-2020, бл. №290927 от 01.06.2020г., в присъствието на свидетел по акта – М.Я. и на жалбоподателя.

В него отразил своите констатации, като очертал фактологията на двете нарушения, а именно „водачът не е използвал тахографски лист на дата 01.06.2021г.“ и „Водачът е без пътен лист по образец /приложение №11/”.

Посочил и правната квалификация на деянията, съответно по чл.34, §1, изр.1, предл.1 от регламент № 165/2014г. и по чл.89, ал.2 от Наредба № 33 на МТ от 1999г. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като не вписал възражения в съответната графа. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, на 22.06.2021г. Директорът на РД „АА”- С. издал и атакуваното НП № 42-0001585, с което при частично възпроизвеждане на словесното описание на фактите от АУАН и въвеждане на твърденията, че “водачът не е извършил тахографски лист на дата 17.06.2021г.“, на жалбоподателя С. на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтП било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.34, §1, изр.1, предл.1 от регламент №165/2014г., а на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП му било наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 89, т.2 от 2

Наредба № 33 от 03.11.1999г. НП било връчено на жалбоподателя на 23.06.2021г. Жалбата срещу НП постъпила на 28.06.2021г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Б. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията, Заповед №589/31.01.2020г., на изпълнителния директор на ИААА,длъжностна характеристика за длъжността инспектор, копия от удостоверения за владеене на чужд език и удостоверение за повишаване на квалификацията.

Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Б., като ги намира за обективни и логични, последователни, без вътрешни противоречия, доколкото същият е участвал при извършването на проверката спрямо жалбоподателя. Те отразяват непосредствените му възприятия по следвания в рамките на контролната дейност ред. Въпреки това свидетелят не успя да уточни в какво са се изразявали пороците на пътния лист, дали той не е бил попълнен въобще или данни от него са били неверни или непълни съобразно утвърдения образец. Няма спомен и относно дружеството – превозвач и точния обхват на издадените му лицензи. Предоставените от свидетеля сведения не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти, но поради тяхната фрагментарност съдът ги кредитира и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото само в частта, касаеща реда за провеждане на проверка и обстоятелствата около установяването на извършен превоз без използване на тахографски лист, но не и относно особеностите на нарушението, свързано с пътния лист за реализиран превоз.

От приложените заповеди на министъра на транспорта и съобщенията и изпълнителния директор на ИААА съдът извежда факта на компетентността на наказващия орган и актосъставителя в протеклата процедура. Писмените доказателства, анализирани поотделно и в своята цялост, съдът намира за единни, логични и кореспондиращи по между си, поради което използва същите при формиране на свободното си вътрешно убеждение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в 3 съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.

Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтП контролът се осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл актосъставителят Б., заемащ длъжността "Инспектор" към РД „АА”- гр.С., е материално компетентен да състави процесния АУАН. Административнонаказващият орган – изпълняващ длъжността Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” в ГД „АИ” – град С. е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвтП и т. 6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Въпреки тези констатации настоящата съдебна инстанция намира, че в хода на ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяна на издаденото наказателно постановление.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното нарушение, текстово и цифрово, в акта и в наказателното постановление.

Административнонаказателната отговорност на въззивника З.С. е ангажирана на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.

4 на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Като второ нарушение на С. е предявено и несъобразяване с разпоредбата на чл.34, §1, изр.1, предл.1 от Регламент № 165/2014.

Съставеният в конкретния случай АУАН, както и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отразяват максимално прецизно всички относими и изискуеми елементи от обективната страна на двете административни нарушения, обуславящи тяхната съставомерност, което съществено накърнява правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Възведеното описание на конкретно проявеното поведение и обстоятелствата, свързани с него, не отговаря на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото изложението на фактите не е формулирано изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетвори изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.