Решение № 105 от 22.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000042 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1 2 7 от 23.05.2022 г.,постановено по т.д.№1117/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,е осъден ,, Г.“ - гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., ул. ,,Г.И.“ № 2 да заплати на Г. Х. Я. с ЕГН **********от гр. С.З., ул. ,,С.“ № 33, ет. 2, ап. 7 сумата от 40 000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми, вследствие на настъпило на 16.09.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от 18.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е осъден ,, Г.“ - гр. С., ЕИК ***, да заплати на АД ,,Г. И М.“, ЕИК *** сумата от 2 076 лева с ДДС, представляваща адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ,а в полза на държавата по бюджета на съдебната власт е осъден да заплати сумата от 1 600 лв. за държавна такса, както и сумата от 201 лева за възнаграждение на вещи лица, платена от бюджета на съда.

С решение №347 от 30.11.2022 г.,постановено по т.д.№1117/2021 г. по описа на ОСС.З.,е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №127 относно изписване на годината на постановяване на решението-вместо 2012 г. /както е грешно изписано в посоченото решение/,да се чете:“решение №127/23.05.2022 г.“Посоченото решение за поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано в законния срок и е 1 влязло в законна сила.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на Г.,БУЛСТАТ ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Г.И.“№2,ет.4,подадена чрез пълномощника му адв. С. М.,с която решение №127 от 23.05.2022 г.,постановено по т.д.

№1117/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,се обжалва изцяло.Жалбоподателят счита,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.Според него,неправилно съдът е приел,че е налице хипотезата на чл.557,ал.1,т.1 от КЗ,тъй като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване,че ПТП е причинено по вина на неидентифицирано МПС,респ. от неизвестен водач.Също така,жалбоподателят смята,че не е доказано процесното ПТП да е реализирано по твърдения в исковата молба начин и че не се е доказало да е налице виновно противоправно поведение от страна на неизвестен водач.Посочва още,че в нарушение на чл.235,ал.2 ГПК съдът е приел за доказан твърдения от ищеца механизъм на ПТП и поконкретно обстоятелството,че ПТП е било причинено от неизвестен водач на неидентифицирано МПСВ този контекст жалбоподателят поддържа и аргумента,че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите по отношение на механизма на ПТП.Подробни доводи за това излага в т.5-та от въззивната жалба.Позовава се и на нарушение от съда на чл.202 ГПК по отношение на изготвените по делото експертизи и на чл.45 от ЗЗД.Аргументи за това излага в т.7-ма и т.8-ма от въззивната жалба.И още твърди,че решението на първата инстанция е постановено в нарушение на чл.557,ал.1,т.1 от КЗ по съображения,изложени в т.9-та от жалбата.Наред с това счита,че същото решение е постановено и в нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД предвид обстоятелството,че е прието за неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване,без да са посочени каквито и да било мотиви и аргументи,от които да стане ясно защо съдът е приел това.По отношение на определения размер на обезщетението жалбоподателят поддържа,че решението е постановено в противоречие с чл.52 от ЗЗД и със задължителната практика на ВС,излагайки доводи в т.11 от жалбата си,а в т.12-та от същата развива довода за неправилност на решението поради неговата необоснованост.

И на база изложените в жалбата аргументи,жалбоподателят Г. моли да бъде постановено решение,с което да бъде отменено обжалваното решение на Старозагорския окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно и при разрешаване на спора по същество да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск.Евентуално,в случай че съдът приеме иска за основателен,жалбоподателят моли да бъде уважено изяло направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и да се намали размера на присъденото обезщетение съобразно приноса на ищеца.Моли да се присъдят сторените от него разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Г. Х. Я. е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. К. Г..В отговора взема становище,че оспорва изцяло подадената от Г. въззивна жалба като неоснователна.Поддържа,че в обжалваното решение съдът е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства 2 изводи,относно осъществяването на фактическия състав на предявения иск и наличието на генералния деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД,както и предпоставки за пасивна процесуална легитимация на ответника.Счита,че първоинстанционният съд правилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил адекватно обезщетение,което отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и съответства на степента на търпените от пострадалия неимуществени вреди.Заявява,че в подадената въззивна жалба са изложени твърдения,които не кореспондират със събрания пред първоинстанционния съд доказателствен материал.Подробни доводи срещу поддържаните в жалбата оспорвания въззиваемият развива в отговора си.Моли въз основа на тях жалбата да се остави без уважение,а обжалваното с нея решение-да се потвърди.Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че със същото решение първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самият иск счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Искът,по който ОС-С.З. се е произнесъл с обжалваното решение,е предявен по т.д.

№№1117/2021 г. по описа на същия съд от Г. Х. Я. срещу Г. за заплащане на сумата от 40 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени 3 вреди,изразяващи се в болки и страдания,в резултат на ПТП,настъпило на 16.09.2019 г. в гр.С.З. и причинено от водач на неизвестен автомобил,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 18.03.2020 г.-деня,следващ датата,на която за ответното дружество е изтекъл 3-месечния срок за доброволно произнасяне по щетата,до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.За яснота следва да се посочи,че искът първоначално е предявен като частичен-за заплащане на сумата от 26 000 лв. като част от сума в пълен размер от 40 000 лв.,но в хода на първоинстанционното производство е поискано от ищеца и допуснато от съда /с определение от 11.04.2022 г./ увеличение на иска до пълния размер от 40 000 лв.

По повод на предявения иск ищецът Г. Я. е изложил твърдения,че на 16.09.2019 г. около 07:30 ч., в гр. С.З., на кръстовището между бул. „С.“ и ул. „О.“ е настъпило пътно транспортно произшествие, при което ищецът пострадал и по случая е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № **/17.09.2019 г., по описа на ОДМВР - С.З., видно от който, виновния за произшествието водач е напуснал местопроизшествието и към настоящия момент не е установен.Твърди още,че по случая са били образувани ДП № 1228 ЗМ-255/2020 г., по описа на РУ на МВР - С.З., съответно пр.пр.

№ 5625/2020 г., по описа на РП - С.З..Описва и механизма,при който е настъпило процесното ПТП,твърдейки че на горната дата и на посоченото кръстовище в гр.С.З. ищецът е пресичал пътното платно на зелен сигнал на светофара за пешеходците,като в същия момент неизвестен автомобил, отнемайки предимството му,го блъснал и след това напуснал /избягал/ от местопроизшествието,а вследствие на злополуката ищецът пострадал,получавайки значителни телесни повреди.В продължение на това ищецът твърди,че непосредствено след пътния инцидент е бил откаран по спешност в УМБАЛ „П.“ АД - С.З., където е приет за лечение в „Клиника по ортопедия и травматология“. След извършени му редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирали, че вследствие на процесното ПТП, за ищеца са налице следните травматични увреждания:

- Прекъсване на разгъвачното сухожилие на 3-ти пръст на дясната ръка;

- Разкъсно-контузна рана на дясната ръка и лявото бедро;

-Увредено и замърсено кожно ламбо по гърба на дясната длан;

-Мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието;

-Мекотъканна травма на главата.

Предвид увреждането в областта на разгъвачното сухожилие на 3-ти пръст на дясната ръка, на 17.09.2019 г. ищецът бил подложен на оперативна интервенция, при която му било извършено прикрепване на разгъвачното сухожилие. С цел да се обездвижи оперираният пръст и за да зарасне правилно сухожилието била поставена гипсова лонгета на дясната ръка, която последният трябвало да носи за период от 20 дни. Престоят на ищеца в болничното заведение продължил до 25.09.2019г., когато последният бил изписан и продължил лечението си в домашни условия.

На 09.07.2020 г. и поради все още неотшумели болки и ограничени движения в областта на втори пръст на дясната ръка,ищецът Я. потърсил лекарска помощ от специалист 4 ортопед-травматолог-д-р В.В.,който издал амбулаторен лист № 430 и в него описал,че за ищеца вследствие на претърпелия пътен инцидент са налице следните оплаквания и симптоми: посттравматична артроза на други стави; травма на дясна длан; наличие на зараснала вторично рана по дорзалната повърхност на дясна длан; ограничение в обема на движение на втори пръст, по отношение на флексия и екстензия в интерфалангеалните стави“; фрактура на дистална и базата на средна фаланга на 2 -ри пръст с вторично обусловена посттравматична деформация.

След това,на 09.09.2020 г. ищецът посетил съдебен лекар, който му извършил освидетелстване, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение № 359, в което съдебният лекар описал всички белези и травматични увреждания, претърпени от ищеца вследствие на процесния пътен инцидент. Съдебният лекар констатирал, че описаните увреждания били причинени от действието на твърд, тъп предмет и можели да бъдат получени при автомобилна травма, по начина, времето и при обстоятелствата описани по горе. Причинено било трайно, за повече от 30 дни затруднение в движението на дясната ръка (средна телесна повреда), което се дължало на прекъсването на сухожилие на трети пръст на ръката.