Определение № 8073 от 08.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8073 гр. София, 08.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503052 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 60338/24.02.2026г. подадена Костов Инвест ЕООД срещу определение № 5852/10.02.2026г., постановено по гр.д.№ 1250/26г. по описа на СРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението като се иска неговата отмяна. Посочва се, че съдът е следвало да съобщи на ищеца в какво се състои нередовността на исковата молба и да укаже представянето на поправена такава. Счита, че е получил неправилни указания от съда, като вместо да му бъде указано да депозира поправена искова молба с предявен установителен иск, то той е получил указания да обоснове правен интерес от предявения иск, което той е изпълнил. Но дори и без корекция на исковата молба, счита че съдът не е следвало да приеме иска за недопустим , тъй като с предявения от него осъдителен иск се търси и установяване на спорното материално право.

В тази част претенцията му е допустима и съдът не може да откаже разглеждането й, независимо дали искът е допустим в осъдителната му част.

Софийски градски съд, като обсъди доводите, изведени в частната жалба и като прецени данните по делото, установи следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, и следва да бъде разгледана по същество.

За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за вземането - предмет на издадената заповед за изпълнение. При направено възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за вземането си. За правният интерес съдът следи служебно. И тъй като заявителят ищец е предявил осъдителен иск срещу длъжника, 1 първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения недопустим иск.

Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно.

Искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е установителен, защото кредиторът се ползва от изпълнително основание - издадената заповед, която не се обезсилва с подаване възражението от длъжника, щом е спазен срока за предявяване на иска.

Следователно, както и правилно районният съд е отбелязал, липсва правен интерес от осъждането на ответника за вземането по заповедта. Спорът е единствено за съществуване на вземането и с оглед резултата по иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, изпълнителната сила на заповедта се запазва или обратно – тя се обезсилва. Следователно, кредиторът /заявител/ няма правен интерес от осъждане на длъжника по заповедта да заплати сумата, за която има произнасяне по чл. 411 ГПК. Тази сума може да събере въз основа на заповедта.

В случая ищецът е предявил срещу длъжника искова молба в изпълнение указанието на заповедния съд след постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК. В исковата молба предявеният иск е осъдителен. Правилно районният съд, в изпълнение на задължението си служебно да следи за наличие на правен интерес от търсената защита, е констатирал, че ищецът няма правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу длъжника, след като има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу него.

Правилно съдът е насочил ищеца да поправи нередовността на исковата молба, но указанията му не са били достатъчно точни и ясни. Указанията могат да бъдат формулирани по различен начин, стига да могат да бъдат разбрани от страните по делото. А когато констатира, че не са разбрани, съдът следва да даде нови и по-ясни указания, в съответствие със задълженията си по чл.2 и чл.7 от ГПК. В случая, с оглед на възприетата формулировка, съдът е следвало да укаже на ищеца да обоснове правен интерес от предявения в исковата молба осъдителен иск, вместо установителен иск, след като вече има издадена срещу длъжника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, и в случай че ще предяви установителен иск, да представи поправена искова молба. Но дори и ищецът да продължи да настоява на избраната от него защита, както и ВКС приема в цитираното от частния жалбоподателя решение №207/24.07.2012г. по гр.д.№ 914/2011г. на ВКС, 4 г.о., предявеният в срока по чл.415 ал.1 от ГПК осъдителен иск е без правен интерес само в осъдителната част, но не и в установителната част. И след като тази част от иска е допустима, то съдът следва да я разгледа независимо, че искът е недопустим в осъдителната му част.

Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При връщане на делото, районният съд следва да даде указания на ищеца да поправи исковата молба като предяви иск за съществуване на вземането си срещу длъжника по реда на чл.422 от ГПК.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯВА Определение № 5852/10.02.2026г., постановено по гр.д.№ 1250/26г. по описа на СРС

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3