Определение № 17 от 13.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000325 по описа за 2024 година

Производство по чл.248 ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба вх. №9790/03.12.2024г. с правно основание чл.248 от ГПК от адв. П. К. – пълномощник на ищците С. Ш. А. и А. М. А., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 368/21.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 325/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските като бъде увеличено адвокатското възнаграждение на адв. П. К., определено по реда на чл.38 от ЗАдв., с още 5 916 лева над размера от 6 540 лева за въззивното производство, определен от съда и бъде осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДБ**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК ** да го заплати.

Постъпил е отговор вх. №164/09.01.2025г. по тази молба от Застрахователно акционерно дружество „ДБ**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК ** – чрез пълномощника на същото адв. Д. С., с който е изразено становище за неоснователност на молбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Със съдебното решение на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата 1 на адвокат П. Д. К. е определено адвокатско възнаграждение в размер на 6 540 лева / с включен 20 % ДДС/ за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство във въззивното производство на ишците С. Ш. А. и на А. М.

А..

За да се определи възнаграждение за адвоката по чл.38 от ЗАдв. е необходимо да се установи, че по делото е осъществена правна помощ, без да има данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението, да е направено заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и да няма данни, които да го опровергават, както и да е налице основание за отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. В настоящия случай тези предпоставки са налице.

Според даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС разпоредбата на Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Поради това въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът определя възнаграждението за осъществено безплатно процесуално представителство в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, без да е налице възможност за преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Затова тази норма от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения като несъответстваща на правото на ЕС, не следва да се прилага.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи съда, те могат да бъдат един от ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената работа и т.н.

Ето защо е неоснователно оплакването, че съдът неправилно е изчислил 2 размера на адвокатското възнаграждение за безплатното представителство на страните във въззивното производство като не се е съобразил с точния минимален размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г.

Сумата е определена съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата, обстоятелството, че по отношение и на двете представлявани във въззивното производство безплатно лица се излагат еднакви доводи и съображения, липсата на спор по друг въпрос, освен по размера на обезщетенията с оглед влязлото в сила решение до размер от по 120 000 лева за всеки от ищците, обстоятелството, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, без да се събират нови доказателства.

Определеното от съда възнаграждение от 6 540 лева е напълно достатъчно да възмезди работата на адвоката по делото при разглеждането му от въззивния съд. Всички релевантни обстоятелства относно неговия размер са взети предвид.

Няма основание за допълнително присъждане на претендираната от адв. К. сума от 5 916 лева.

Налага се общият извод, че подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК е неоснователна. Като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №9790/03.12.2024г. с правно основание чл.248 от ГПК от адв. П. К. – пълномощник на ищците С. Ш. А. и А. М. А., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 368/21.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 325/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските като бъде увеличено адвокатското възнаграждение на адв. П. К., определено по реда на чл.38 от ЗАдв., с още 5 916 лева над размера от 6 540 лева за въззивното производство, определен от съда, като неоснователна.

3

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4