Решение № 2121 от 13.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2121 гр. С, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20221110143095 по описа за 2022 година

Софийският районен съд е сезиран от К. Д. С., ЕГН:********** срещу „ф-ма“ АД с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи за доставени и незаплатени ВиК услуги суми, претендирани от ответника в размер на 442,10 лв., представляваща 1/6 част от общо претендирана от наследодателя на ищеца сума в размер на 2652.59 лв. по фактура от 19.03.2018 г. по партида с абонатен № 1002011535, поради липса на облигационна връзка между страните – т.е. наследодателя на ищеца не е бил собственик или вещен ползвател на имота, както и не е била облигационенн ползвател, а при евентуалност, поради погасяване на сумите по давност.

Ищецът твърди, че според ответното дружество от наследодателя на ищеца Л Б Д.а, като титуляр на партида с абонатен № 1002011535, открита за имот, находящ се в гр. С, ж.к.

З Б-**, ул. З № 206, се дължали суми за предоставени ВиК услуги. След като направил справка в деловодството на ответника, ищецът научил, че от наследодателката му се претендират суми в общ размер на 2652.59 лв. Твърди, че е оспорил тези суми, но му било заявено, че ако не се издължи, сумата щяла да бъде събрана със съдебен изпълнител. Твърди, че наследодателката му е оставила като законни наследници ищеца – неин син, съпруг – Д С.

Т и дъщеря С Д.а С.а. Сочи, че ответникът му предоставил неофициална детайлна справка за начислените суми. Твърди, че не дължи припадащата му се от наследството част от претендираната сума, тъй като няма установена облигационна връзка между страните. Моли съда да приеме за установено, че сочените суми са недължими, поради липса на облигационна връзка между страните, а при евентуалност поради погасяване на вземанията по давност. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор.

1

Счита иска за недопустим, поради липсата на правен интерес от воденето на производството. Сочи, че в действителност ищецът не се явява титуляр на посочената партида, разкрита за посочения в исковата молба имот, като не е потребител на услугите, доставяни от ответното дружество. Твърди, че дружеството няма претенции спрямо ищеца и не е предприемало каквито и да било действия спрямо него, поради което същият няма правен интерес от водене на настоящото производство. При условията на евентуалност, ако съда приеме, че исковата претенция е допустима, признава, че ищецът не е бил потребител на ВиК услуги за имота, посочен в исковата молба, партидата, открита за процесния апартамент в нито един момент не се е водила на негово име и фактурите за доставените в имота услуги не са издавани на негово име, а задълженията по тях никога не са били претендирани за плащане от него, в това число и по принудителен ред. Признава, че за процесното вземане е изтекъл погасителен давностен срок и дружеството-ответник никога не е предприемало принудителни действия за нейното събиране от ищеца или от трети за производството лица. Моли съда да прекрати делото, поради липсата на правен интерес, а при евентуалност, да уважи иска при условията на чл. 237 от ГПК и да му присъди разноски, като сочи, че няма доказателства ответникът да е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти и обстоятелства: качеството на ищеца на наследник по закон на Л Б Д.а, починала на 03.03.2022 г., в качеството му на син на починалата; наличието на още двама наследници на Л Д.а - Д С. Т и С Д.а С.а; обстоятелството, че за имот, находящ се в гр. С, ж.к. З Б-**, ул. З № 206 е разкрита партида с абонатен № 1002011535, на която ищецът не е титуляр; че вземанията от 442.10 лв., представляваща 1/6 част от общо претендирана от наследодателя на ищеца сума в размер на 2652.59 лв. по фактура № 79630827 от 19.03.2018 г. са погасени по давност.

От ищеца е представено писмо до Л Д.а, изпратено от „ф-ма“ АД в отговор на писмо на ищеца с вх.№М-5305 от 25.11.2021г., съгласно което дружеството изпраща, на поискалата справка, такава в табличен вид, съдържаща формираните задължения и платените суми по издадени фактури в периода от 12.09.2016г. до 15.10.2021г. Видно от справката фактура от 19.03.2018 г. по партида с абонатен № 1002011535 е за главница в размер на 2652.59 лв. и в справката е вписана като дължима. Следователно към 07.12.2021г., когато е изпратено писмото, „ф-ма“ АД е считала, че потребителя по партида с клиентски № 1002011535 за имот на адрес: гр. С, ж.к. З Б-**, ул. З № 206 е дължала процесната сума. От представена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№64544/2018г. по описа на СРС, 40 състав, която е обезсилена на основание чл.415, ал.2 ГПК, се установява, че „ф-ма“ АД е считала именно Л Б Д.а за потребител на сочения адрес, доколкото именно спрямо нея е поискало да бъде разпоредено да заплати суми за потребление в имот на адрес: гр. С, ж.к. З Б-**, ул. З № 206, с клиентски № 1002011535.

2

От представено по делото удостоверение за наследници, се установява, че К. Д. С. е наследник по закон на Л Б Д.а. Доколкото К. Д. С. е наследник на титуляра на партидата Л Б Д.а, то същия е наследил всички задължения на наследодателя си, съобразно наследствената квота и поради това дължи сумите в полза на „ф-ма“ АД не като потребител или титуляр на партида, а поради обстоятелството, че се явява наследник на задължено лице. Поради това за дължимост на суми, част от наследствената маса, е без значение дали наследника е поискал да бъде вписан като потребител и дали сумите са претендирани лично от него – достатъчно е кредитора да е отправил искане за заплащане именно на процесните суми към потребителянаследодател.

В отговора на „ф-ма“ АД е записано, че дружеството признава, че К. Д. С. не е потребител на услугите му, партидата открита за процесния имот не се е водила на негово име, фактурите не са издавани на негово име и задълженията по тях никога не са претендирани за плащане от него.

В исковата молба обаче, като основание за недължимост на сумата са въведени съвсем различни обстоятелства от признатите – ищецът твърди, че между „ф-ма“ АД и наследодателя му не е съществувало облигационно правоотношение, доколкото Л Б Д.а не е била, собственик, вещен или облигационен ползвател на имота. поради липсата на такова качество и задължение за Л Б Д.а не е възникнало, съответно не е и било наследено. От „фма“ АД не се признава, че Л Б Д.а не е била потребител, напротив – дружеството е подало спрямо нея искане за издаване на заповед за изпълнение.

Следователно от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, не се представят доказателства за възникване на задължението в патримониума на Л Б Д.а, но от ищеца се представят насрещни такива, от които се установява, че сумата от 2652.59 лв. по фактура от 19.03.2018 г. по партида с абонатен № 1002011535 е била претендирана за плащане от наследодателката на ищеца. Поради изложеното предявения иск следва да се уважи.

От страна на „ф-ма“ АД не е направено валидно признание на претенцията, доколкото не е признато, че Л Б Д.а не е била потребител, поради което и не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото изисква кумулативно наличие на две предпоставки – признание на иска и липса на поведение, което да е дало повод за завеждане на делото.

При този изход на спора и изричните претенции на страните, право на разноски има ищеца, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50лв. за заплатена държавна такса. От страна на адвокат В. Ф. С. е поискано на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата да му бъде присъдено възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ. Размерът на възнаграждението следва да се определи върху сумата от 442,10лв. по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди изменение с ДВ бр.88 от 04.11.2022г. доколкото меродавен е момента на подаване на исковата молба, като следва да се определи на сума в 3 размер на 300лв. Не следва да се присъжда ДДС доколкото от адвоката не е установено регистрирането му като задължено лице по ЗДДС.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от К. Д. С., ЕГН:********** и адрес за призоваване: гр.С, ул.“Г“ №31, ет.1, чрез адв.В. С. срещу “ф-ма” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б п С” №1, сгр.2А, че ищецът не дължи сумата от 442,10 лв., представляваща 1/6 част от сумата, общо претендирана за дължима от наследодателя на ищеца Л Б Д.а, починала на 03.03.2022г., в размер на 2652.59 лв. по фактура от 19.03.2018 г. по партида с абонатен № 1002011535, поради липса на облигационна връзка между дружеството ответник и наследодателя на ищеца.

ОСЪЖДА “Софийска в” АД, ЕИК ***** да заплати на К. Д. С., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 50лв. за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА “Софийска в” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б п С” №1, сгр.2А да заплати на адв. В. Ф. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул.”Г” №31, ет.1, офис-партер, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение, за осъществена безплатна помощ, в размер на 300лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4