Протоколно определение № 123 от 28.04.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 123 гр. Варна, 28.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора С. Д. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600130 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят П. Н. Н. , редовно призован, явява се лично и с адв. А.

А. А. от АК - Варна, надлежно упълномощен от преди.

За Апелативна прокуратура - Варна се явява прокурор А.

АДВ.А.: Да се даде ход на делото. Нямам доказателствени искания. Не правя искания за отвод.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да представям нови доказателства. Не правя искания за отвод.

ОБВ.А.: Да се гледа делото. Нямам възражения по състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, Поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам така депозираната 1 частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е била оставена без уважение молбата ни за промяна на търпяната от моя подзащитен П. Н. втора по тежест мярка на процесуална принуда. Считам, че първоинстанционното определение е неправилно, незаконосъобразно и не на последно място необосновано, като основанията ми са следните:

На първо място считам, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на закона за продължаването на търпенето на тази мярка на процесуална принуда, като в материалите по делото след близо 6 месечен период на разследване не са събрани каквито и да било доказателства, че при една евентуално изменена мярка за неотклонение моя подзащитен П. Н. би се укрил или би извършил друго престъпление. Този извод считам, че е подкрепен както от чистото съдебно минало, така и с липсата на каквито и да било други висящи наказателни производства или криминалистични регистрации. За разлика от първоинстанционния съд считам, че опасността да извърши престъпление не е налична. ВОС съвсем бланкетно е посочил, че е била налична без обаче да се е мотивирал на какво базира този свой извод.

На следващо място, считам, че е разколебана в известна степен и първата кумулативно изискуема предпоставка, а именно обоснованост за авторство на деянието предвид следното.

След първоначалното задържане на лицето са били извършени безспорно множество процесуално следствени действия, включая разпит на свидетели, и на които първоинстанционният съд е базирал своето определение, като тези свидетели съдът ги е приел като нови обстоятелства.

След запознаване с материалите по делото е видно, че тези свидетели, а именно Т.М. и С.П. са били разпитвани още при образуване на ДП. Т.е. тези факти и обстоятелства не са нови за съдебните състави, които би следвало да разглеждат въпросите по мерките за неотклонение. Както казах и преди малко чисто съдебно минало, липса на каквито и да било висящи дела, работещ до момента на задържането му, родител на две малолетни деца, за които полага грижи. Все обстоятелства, които би следвало да бъдат преценени след изтичането на вече 6 месец в полза на обвиняемото лице. В тази връзка моля да отмените първоинстанционното определение и измените мярката за неотклонение от домашен арест в парична гаранция, съобразена с неговото имотно състояние, като считам, че именно такава мярка би била адекватна към 2 настоящия момент и би обслужила целите на неприключилото ДП.

Обв.Н.: Няма да се укрия, няма да извърша ново престъпление. Нямам какво да добавя.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, в противовес на казаното от колегата аз ще Ви помоля за обратното, а именно да потвърдите определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно и да постановите Вашето решение с което мярката за неотклонение на молителя Н. да остане същата такава каквато е в момента, а именно домашен арест. Аз считам, че стореното след образуването на ДП до гледането му пред първата инстанция и до днес не само не хвърля сянка на съмнение върху обоснованото подозрение, че именно Н., а не някой друг е извършил престъпленията за които е привлечен като обвиняем, а напротив събраните доказателства в този период подкрепят тази теза. С оглед на това очевидно първата предпоставка за която колегата говореше е налице. Спор по това, че Н. няма опасност да се укрие няма, аз също считам, че такава опасност не е налице.

Не съм съгласен обаче с визираното от защитата по отношение на преминаването на разумната граница на срока на търпене на тази мярка за неотклонение. Както е приел и първоинстанционният съд този пет месечен срок е в рамките на разумните, който и закона предполага. Не съм съгласен също и по отношение на липсата на опасност да бъде извършено ново престъпление, като аргументите ми са в следната посока:

Виждате, че по делото продължават да се извършват действия по разследването, свързани с установяване на евентуални други прояви на престъпна дейност от страна на обв.Н.. С оглед на това считам, че адекватната мярка за неотклонение е точно тази, която е била определена и която търпи към момента обв.Н..

И последно, аз съм уверен, че съда е наложил мярката домашен арест, съобразявайки обстоятелството, че молителят е семеен и има деца за които следва да се грижи, и му е предоставил тази възможност. Но към момент това е адекватната мярка и моля за вашето решение в този смисъл.

ОБВ.Н.: Няма да се укрия, няма да извърша ново престъпление.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

3

След проведеното тайно съвещание, в което се обсъдиха съображенията в частната жалба, становищата по нея и доказателствата по делото, настоящият въззивен състав приема следното:

Въззивната проверка се осъществява по отношение на определение по ЧНД №597/2026 година, с което състав на Окръжен съд Варна е оставил без уважение молбата на обв.П. Н. за изменение на домашния му арест в по-лека мярка за неотклонение. Тази проверка е предизвикана от допустима частна жалба. За преценка на нейната основателност настоящият съдебен състав на първо място извърши сам проверка на обоснованото подозрение на обвинението срещу Н., при липсваща такава от страна на първоинстанционния съд. В резюме, на 10.11.2025 година П. Н. е привлечен към наказателна отговорност за престъпления по чл.301, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.282, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като до настоящия момент обвинението не е изменяно. Както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение домашен арест, с влязъл в сила акт на 27.11.2025 година, по ЧНД №1711/2025 година на посочения по-горе окръжен съд, така и към настоящия момент обоснованото подозрение за съпричастност на обвиняемия към двете инкриминирани престъпления съществува и не е разколебано. То се обосновава най-напред с гласни доказателства в показанията на свидетелите К., М., М., Р., Г., К., Д., И., Д. и други явни свидетели, на защитени свидетели, както и със събраните при прилагане на различни способи на доказване веществени доказателства. На този етап данните, подкрепящи обоснованото подозрение са от такова естество, че да утвърдят такова подозрение у независимия наблюдател, поради което първата предпоставка за законността на домашния арест е налице.

Разумността на срока на този арест е проверена от страна на окръжния съд при изследване на интензивността на опасността от извършване на престъпление и активността на самото разследване. По първото обстоятелство, настоящият съдебен състав счита, че интензивността на опасността не е намаляла, който извод почива на две групи данни. Към първите могат да се причислят гласните и веществени доказателства, събрани до момента на процедурата по чл.64 от НПК, които са дали основание да се приеме висока обществена опасност на инкриминираната деятелност от гл.точка на мястото, където държавното обвинение твърди тя да е извършена – 4 в ареста в гр.Варна, както и предвид времевата й продължителност. С нови доказателства, събрани след влизане в сила на определението по чл.64 от НПК, става въпрос за показания на свидетели, които са роднини на задържани под стража лица – също свидетели в ДП, вкл. и показанията на св.Маринов, които са дадени на 25.02.26 год., както при огледа на веществени доказателства, се установява още по-интензивен мащаб на инкриминираната деятелност, включително събрани са и нови данни за оказване на насилие върху задържано под стража лице, което в допълнителна степен завишава обществената опасност на личността на обвиняемия. Най-общо казано, последователността в неговите действия в обхвата на обвиненията, както и негативната му обществена репутация, включително и гласните доказателства да е придобил къща от лице под арест, като косвено следствие от разследваното корупционно поведение, сочат на реален продължаващ риск в случай на по-лека мярка за неотклонение от домашен арест, П. Н. да извърши престъпление. Изводът по отношение на интензивността на тази опасност не се влияе от данните за обвиняемия, за неговото семейно състояние, за липсата на съдимост, както и за наличието на бизнес, тъй като тези обстоятелства са съществували и към момента на деятелността и те не са се оказали контрамотив.

Втората предпоставка за разумността на срока на домашния арест е свързана с интензивността на самото разследване, към което не може да се отправи упрек на този етап от гледна точка на ритмичността на следствените действия. Важно е да се каже, че и мярката за неотклонение е в действието си по предвидените ограничителни процесуални срокове, поради което и в още една насока не се установява основание за нейната ревизия.

Предвид изложеното, първоинстанционното определение се счита за законосъобразно, а частната жалба за неоснователна, поради което настоящият съдебен състав на Апелативен съд-Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД № 597/2026 г. на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол Рег. № 388/21.04.2026 г., с което е оставено без уважение искането за промяна на мярката за неотклонение ДОМАШЕН 5

АРЕСТ на П. Н. Н. , ЕГН **********, обвиняем по ДП № 402/2025 г. по описа на ОД на МВР-Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10.15 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

6