Определение № 1498 от 04.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1498 гр. Стара Загора, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500814 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.274- 278 във вр. с чл.75, чл.76 и чл.82 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 16793/28.10.2025г. от ответника ЗАД „А.“ АД, гр.С. против постановено в з.з. Определение № 2318/15.10.2025г. по гр.д.№ 684/2025г. по описа на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е било отказано връщането на внесения и неизползван внесен от тях паричен депозит 50 лв. по депозитната сметка на РС - Казанлък в обслужващата го банка с аргумента, че отказа на свидетеля да получи депозирана сума от 50 лв. за разноските му по делото вече принадлежала на съда по аргумента на чл.82 от ГПК и следвало да се отнемат в полза на държавния бюджет. Частният жалбоподател излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на тезата си, че внесената от него сума била налична по депозитната сметка на РС, тя изрично не е била поискана от свидетеля, за който е била предназначена, изрично е била поискана от тях /като неин вносител/ с нарочна писмена Молба от 06.10.2025г. и още не била изтекла законната 1 г. от тогава по смисъла на чл.82, пр.2 от ГПК. Поради което моли неговата ч.жалба да бъде изцяло уважена, като се отмени необоснования отказ на РС- Казанлък и да се постанови връщане на внесения 50 лв. депозит по посочената от нея банкова сметка, със законните последици от това.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело, мотивите на обжалваното Определение и приложимите по казуса процесуални норми, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице /ответник/, в изискуемата се законова писмена форма, в предвидения законов 1- седмичен срок за 1 обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява изцяло законосъобразна, обоснована, основателна и доказана, тъй като в първоинстанционното производство от ответника /ч.жалбоподател/ е била внесена сумата 50 лв. депозит за заплащане разноските на 1 бр. свидетел по делото, като явилият се и разпитан в о.с.з. на 29.09.2025г. свидетел Б.Г.Б. изрично се е отказал от заплащане му на разноските по делото в размер на внесения за него депозит от 50 лв. от ответника /ч.жалбоподател/ по депозитната сметка на първоинстанционния РС - Казанлък.

Впоследствие с изрична писмена Молба вх.№ 15491/06.10.2025г. вносителят – ответник /ч.жалбоподател/ е поискал от РС възстановяване на депозита от 50.00 лв. по изрично посочена негова банкова сметка.

Първоинстанционният съд се е мотивирал с тезата, че от момента на явяване на свидетеля в съдебното заседание, с процесната парична сума можел да се разпорежда единствено и само той, тъй като само той имал право да ги получи или да откаже да ги получи - каквото реално е и станало по делото.

Въззивният съд счита, че РС напълно неправилно, незаконосъобразно и необосновано е приел в атакуваното му Определение, че отказът на свидетеля да получи паричните суми, предназначени да покрият разноските и възнаграждението му за явяване в заседанието, водело до приложение на хипотезата на чл.82 от ГПК за отнемане в приход на държавния бюджет на процесната сума, която не била своевременно поискана от носителя на правото на възнаграждение и разноски /свидетеля/ в указания от закона срок.

Видно от материалите по приложеното приключено първоинстанционно гр.дело, в проведеното откритото съдебно заседание /о.с.з./ на 29.09.2025г. свидетелят Б.Г.Б. се е явил лично и е бил надлежно разпитан в това му процесуално качество, но той изрично е заявил пред РС, че не желае да му бъде заплатено възнаграждение за явяването му, поради което и за процесната сума от 50 лв. не е бил издаден РКО от РС - Казанлък. Следователно тази сума е останала неусвоена в депозитната сметка на РС - Казанлък, преди изтичане на законния 1- годишен срок по чл.82, пр.2 от ГПК вносителят на сумата /ответника/ - жалбоподател официално я е поискал с изрична писмена Молба от 06.10.2025г. освобождаване на внесената сума и привеждането й по посочената от него в Молбата му банкова сметка.

Предвид което безспорно поради своевременното поискване на депозитната сума преди изтичане на законния 1- годишен срок за нея не са налице никакви правни основания тя да бъде тепърва внасяна в приход на държавния бюджет при липса на законовата хипотеза по чл.82, пр.2 от ГПК. В този смисъл е и относимото по казуса ТР № 6/23.10.2025г. по т.д.№ 6/2014г. на ВКС- С..

С оглед всичко гореизложено, въззивният ОС- Ст.Загора счита, че ч.жалба се явява напълно обоснована, законосъобразна и доказана, поради което следва да се отмени изцяло атакуваното първоинстанционно 2

Определение на РС- Казанлък, като немотивирано, незаконосъобразно и неправилно и да се постанови възстановяване на депозита от 50 лв. по изрично посочената сметка на ЗАД„А.“ АД, гр.С. в Молбата му от 06.10.2025г., със законните последици от това.

Въззивното Определение не прегражда пътя на делото, не съдържа отказ и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.274- 278 във вр. с чл.75, чл.76 и чл.82 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я изцяло Определение № 2318/15.10.2025г. по гр.д.№ 684/2025г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

ВРЪЩА депозитната сума 50 лв. /петдесет лева/ от депозитната сметка на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска на вносителя й - ответника ЗАД „А.“ АД, гр.С., ЕИК ***, п.к.1000 - гр.С., ***, по неговата банкова сметка IBAN:

BG***, BIC: CECBBGSF, за което да се издаде 1 бр. РКО от РС - Казанлък.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1498 гр. Стара Загора, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500814 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.274- 278 във вр. с чл.75, чл.76 и чл.82 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 16793/28.10.2025г. от ответника ЗАД „А.“ АД, гр.С. против постановено в з.з. Определение № 2318/15.10.2025г. по гр.д.№ 684/2025г. по описа на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е било отказано връщането на внесения и неизползван внесен от тях паричен депозит 50 лв. по депозитната сметка на РС - Казанлък в обслужващата го банка с аргумента, че отказа на свидетеля да получи депозирана сума от 50 лв. за разноските му по делото вече принадлежала на съда по аргумента на чл.82 от ГПК и следвало да се отнемат в полза на държавния бюджет. Частният жалбоподател излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на тезата си, че внесената от него сума била налична по депозитната сметка на РС, тя изрично не е била поискана от свидетеля, за който е била предназначена, изрично е била поискана от тях /като неин вносител/ с нарочна писмена Молба от 06.10.2025г. и още не била изтекла законната 1 г. от тогава по смисъла на чл.82, пр.2 от ГПК. Поради което моли неговата ч.жалба да бъде изцяло уважена, като се отмени необоснования отказ на РС- Казанлък и да се постанови връщане на внесения 50 лв. депозит по посочената от нея банкова сметка, със законните последици от това.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело, мотивите на обжалваното Определение и приложимите по казуса процесуални норми, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице /ответник/, в изискуемата се законова писмена форма, в предвидения законов 1- седмичен срок за 1 обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява изцяло законосъобразна, обоснована, основателна и доказана, тъй като в първоинстанционното производство от ответника /ч.жалбоподател/ е била внесена сумата 50 лв. депозит за заплащане разноските на 1 бр. свидетел по делото, като явилият се и разпитан в о.с.з. на 29.09.2025г. свидетел Б.Г.Б. изрично се е отказал от заплащане му на разноските по делото в размер на внесения за него депозит от 50 лв. от ответника /ч.жалбоподател/ по депозитната сметка на първоинстанционния РС - Казанлък.

Впоследствие с изрична писмена Молба вх.№ 15491/06.10.2025г. вносителят – ответник /ч.жалбоподател/ е поискал от РС възстановяване на депозита от 50.00 лв. по изрично посочена негова банкова сметка.

Първоинстанционният съд се е мотивирал с тезата, че от момента на явяване на свидетеля в съдебното заседание, с процесната парична сума можел да се разпорежда единствено и само той, тъй като само той имал право да ги получи или да откаже да ги получи - каквото реално е и станало по делото.

Въззивният съд счита, че РС напълно неправилно, незаконосъобразно и необосновано е приел в атакуваното му Определение, че отказът на свидетеля да получи паричните суми, предназначени да покрият разноските и възнаграждението му за явяване в заседанието, водело до приложение на хипотезата на чл.82 от ГПК за отнемане в приход на държавния бюджет на процесната сума, която не била своевременно поискана от носителя на правото на възнаграждение и разноски /свидетеля/ в указания от закона срок.

Видно от материалите по приложеното приключено първоинстанционно гр.дело, в проведеното откритото съдебно заседание /о.с.з./ на 29.09.2025г. свидетелят Б.Г.Б. се е явил лично и е бил надлежно разпитан в това му процесуално качество, но той изрично е заявил пред РС, че не желае да му бъде заплатено възнаграждение за явяването му, поради което и за процесната сума от 50 лв. не е бил издаден РКО от РС - Казанлък. Следователно тази сума е останала неусвоена в депозитната сметка на РС - Казанлък, преди изтичане на законния 1- годишен срок по чл.82, пр.2 от ГПК вносителят на сумата /ответника/ - жалбоподател официално я е поискал с изрична писмена Молба от 06.10.2025г. освобождаване на внесената сума и привеждането й по посочената от него в Молбата му банкова сметка.

Предвид което безспорно поради своевременното поискване на депозитната сума преди изтичане на законния 1- годишен срок за нея не са налице никакви правни основания тя да бъде тепърва внасяна в приход на държавния бюджет при липса на законовата хипотеза по чл.82, пр.2 от ГПК. В този смисъл е и относимото по казуса ТР № 6/23.10.2025г. по т.д.№ 6/2014г. на ВКС- С..

С оглед всичко гореизложено, въззивният ОС- Ст.Загора счита, че ч.жалба се явява напълно обоснована, законосъобразна и доказана, поради което следва да се отмени изцяло атакуваното първоинстанционно 2

Определение на РС- Казанлък, като немотивирано, незаконосъобразно и неправилно и да се постанови възстановяване на депозита от 50 лв. по изрично посочената сметка на ЗАД„А.“ АД, гр.С. в Молбата му от 06.10.2025г., със законните последици от това.

Въззивното Определение не прегражда пътя на делото, не съдържа отказ и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.274- 278 във вр. с чл.75, чл.76 и чл.82 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я изцяло Определение № 2318/15.10.2025г. по гр.д.№ 684/2025г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

ВРЪЩА депозитната сума 50 лв. /петдесет лева/ от депозитната сметка на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска на вносителя й - ответника ЗАД „А.“ АД, гр.С., ЕИК ***, п.к.1000 - гр.С., ***, по неговата банкова сметка IBAN: