Решение № 919 от 19.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. в., 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – в., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20233110107247 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова претенция, с правно основание чл.

422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД, от „М.“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: град в., ул. „Р.Ж.“ № *, ЕТ.**, АП. ** срещу Н. М. М., ЕГН **********, адрес: град в., ул. „Г.К.“ № **, ЕТ.**, АП.** с искане да бъде прието за установено в отношенията между „М.“ ООД, ЕИК ****** и Н. М. М., ЕГН **********, че Н. М. М., ЕГН ********** дължи в полза на „М.“ ООД, ЕИК ****** сумата от 1000,00 лв., представляваща предоставена в заем с преводно нареждане от 16.06.2022 г. по силата на сключен договор за заем от 16.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 30.01.2023 г. в съда до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/***** г. по описа на Районен съд – град в..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 16.06.2022г. страните сключили устен договор за заем, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника сумата от 1000,00 лв. по банкова сметка на ответника, за негови лични нужди, с падеж на заема от един месец – 16.07.2022г. След настъпване на падежа ответникът започнал всячески да избягва контакт с управителя на ищцовото дружество. Към момента липсва погасяване на задължението, поради което ответникът се намира в неизпълнение. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който излага следните фактически твърдения: Искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се сключването на договор за заем за сумата от 1000,00 лв. Сочи се, че сумата е била преведена с оглед покриване задължения на домакинството, в което домакинство живели ответникът и управителят на ищцовото дружество В., както и трите им 1 деца. През м.септември 2022г. страните се разделили. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

В приобщеното ч.гр.д. № ***/***** г. по описа на Районен съд – град в., а и към депозираната искова молба е представено преводно нареждане от Търговска банка Д, клон ФК – в., от 16.06.2022 г., от което се установява, че „М.“ ООД е наредило в полза на Н. М.

М. сумата от 1000 лева като основание за плащане е посочено заем.

Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на един свидетел Ц.В.П., от които се установява, че познава и двете страни като през 2023 г., месец юни – юли, пътувала заедно с управителя на дружество „М.“ ООД към С. като по време на пътуването при прозвъняване на телефона същият е пускан на високоговорител от страна на управителя на „М.“ ООД като при един от разговорите от другата страна е бил Н.. По време на разговора, Н. поискал 400 лева за заплащането на сметка за ток, а В. попитала кога ще й се върнат предходните 1000 лева и Н. М. й заявил, че заедно с парите за тока, ще й върне и 1000-та лева в рамките на месец или като има възможност. Свидетелката заявява, че не знае за какво са дадени тези 1000 лева, но знае, че сумата не е върната. Свидетелката заявява, че не знае в какво качество са превеждани 1000-та лева и не знае кога са превеждани, но знае, че В. има фирма „М.“.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 240 ЗЗД посочва, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален и се счита сключен от момента на предаване на паричната сума или други заместими вещи.

От приетото по делото преводно нареждане от 16.06.2022 г. се установява, че дружеството „М.“ ООД е предоставило на Н. М. М. сумата в размер на 1000 лева. От това доказателство се установява, че е налице предоставяне на сумата от 1000 лева, с което се доказва първата предпоставка относно заемното правоотношение, а именно реално предаване на сумата на дата 16.06.2022 г. Съдът кредитира показанията на свидетелката П., предвид обстоятелството, че същата не е заинтересована от крайния изход на делото, а и същата е възприела, че има предоставена в полза на М. сума в размер на 1000 лева, която не е била върната и която същият е обещал да върне в рамките на месец, т.е. най – късно до месец август 2023 г., предвид факта, че пътуването и разговорът, който е възприела свидетелката се е случил юни – юли 2023 година. От съвкупния анализ на представеното писмено доказателство и събраните гласни доказателства се установява по реда на пълно и главно доказване наличието на заемно правоотношение. Доказва се наличието на предаване на сумата и уговорка за връщане на същата като от анализа на гласните доказателства се установява, че с отправеното питане кога ще бъде върната сумата от 1000 лева ищецът е отправил покана за връщането й, поради което същата е следвало да се върне в рамките на един месец, аргумент от чл.240, ал.4 ЗЗД. До датата на устните състезания не се установява сумата да е върната.

Неоснователно е възражението на ответника, изложено в пледоарията по съществото на спора, че основанието посочено в преводното нареждане не обвързва получателя. След като не е бил съгласен с посоченото основание е следвало да върне сумата на наредителя, а не почти две години по-късно да твърди, че основанието, на което е получил сумата е различно от посоченото. Фактите изложени в отговора на исковата молба, че сумата от 1000 лева е послужила за покриване на нужди за общото им домакинство остават изцяло 2 недоказани като самият ответник се отказва, в последното по делото заседание, от допуснатия му свидетел. За яснота следва да се посочи, че въпросът за какво ще се разходва заемната сума е изцяло ирелевантен като дори наличието на обвързаност между страните не препятства възможността между тях да възникнат и заемни правоотношения.

С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявената искова претенция се явява основателна и подлежи на уважаване.

По отношение на разноските:

Ищецът претендира заплащането на сторените в производството разноски – сумата от 800 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство, сумата от 25 лева – доплатена държавна такса за исковото производство, сумата 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 25 лева – заплатена държавна такса за заповедното производство. Направено е възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, както за исковото, така и за заповедното производство. За двете заявени адвокатски възнаграждения се представят доказателства за заплащането им, но възнаграждението за исковото производство е в двоен размер, поради което съдът намира, че следва същият да се намали до определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лева, аргумент от чл. 7 от Наредбата предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и липсата на множество предприети процесуални действия във връзка със заведената искова претенция. С оглед гореизложените мотиви в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 425 лева за исковото и 425 лева за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „М.“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: град в., ул. „Р.Ж.“ № *, ЕТ.**, АП. ** и Н. М. М., ЕГН **********, адрес: град в., ул. „Г.К.“ № **, ЕТ.**, АП.**, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД, че Н. М. М., ЕГН ********** дължи в полза на „М.“ ООД, ЕИК ****** сумата от 1000,00 лв., представляваща предоставен заем с преводно нареждане от 16.06.2022 г. по силата на сключен между тях договор за заем от 16.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 30.01.2023 г. в съда до окончателното изплащане на същата като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/***** г. по описа на Районен съд – град в.

ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, адрес: град в., ул. „Г.К.“ № **, ЕТ.**, АП.** да заплати на „М.“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: град в., ул. „Р.Ж.“ № *, ЕТ.**, АП. ** сумата от 425 лева - сторени разноски в заповедното производство и сумата от 425 лева – сторени разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - град в.

Съдия при Районен съд – в.: _______________________

3

4