Решение № 4078 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4078 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело № 20221100507677 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5463/27.05.2022г. по гр.д. № 74643 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 33-ти състав е „Електроразпределителни мрежи З.“АД /с предишно наименование Чез Разпределение България/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център е осъдено да заплати на И. Г. С. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1006,74лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.12.2021г. до изплащането й, представляваща платена без основание, начислена служебно по фактура № 0003387562/05.10.2021г. по клиентски № 530001866829 за периода от 01.07.2021г. До 30.09.2021г. за обект в гр. София, ул. **** , за което е съставен констативен протокол от 30.09.2021г. И такса за възстановяване на електрозахранването; на основание на чл. 78, ал.1от ГПК съдебни разноски от 375,47лв.

Срещу така постановената решение е депозирана въззивна жалба вх. № 119034/10.06.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете

„Електроразпределителни мрежи З.“АД /с предишно наименование Чез 1

Разпределение България/, ЕИК **** в частта в която исковете са уважени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Навело е твърдения, че трайно установената съдебна практика включително и Решение № 77/30.05.2022г. На ВКС, 3-то Г.О. приемала, че електроразпределителното дружество има право да начислява корекции на сметки на потребители за минал период и да начислява суми, представляващи реално потребената електрическа енергия, като нормите на чл. 55 и на чл. 56 от ПИКЕЕ са в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, както и на общото правило на чл. 183 и на чл. 200 от ЗЗД, съгласно които за доставена електроенергия потребителят заплаща цена съгласно действащия ЗЕ и решение на КЕВР. Подзаконово на оператора на мрежата било делегирано правото да начисли и получи вместо доставчика цената. Тези специални норми дерогирали общите такива. Този извод следвал и от начина, по който са приети ПИКЕЕ-по предложение на доставчика и на разпределителя на електрическата енергия. В случая събраните доказателства установявали неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съставен бил констативен протокол, уведомено било МВР, потребителят бил уведомен за констатации и за начислена енергия съобразно ПИКЕЕ от 2019г. Разходите, които се правели за неизмерването, неточното или непълно измерване се поемали от електроразпределителното дружество и затова то издавало фактурите за тази електроенергия . Снабдителното дружество Чез Електро България“АД нямало отношение към закупуването на електрическа енергия за компенсиране на технологичните разходи и затова КЕВР приело, че електроснабдителното дружество следвало да издава фактурите, съдържащи преизчисление на неизмерена/неправилно или неточно измерена потребена електрическа енергия. С издаването на фактурата по реда на ПИКЕЕ разпределителното дружество получавало частична компенсация за направените разходи във връзка със задължението му да закупува електрическа енергия за покрИ.е на технологичния разход, формиран от неизмерването на електроенергията в резултат на нерегламентирани въздействия върху измервателната система.

Компенсацията била частична, защото ставала по правила, които не отчитали реалното потребление-това не било възможно, а и отделно закупуването на електрическа енергия за технологичен разход било по свободно договорени 2 цени на пазара, които често били по-високи от определените от КЕВР за покрИ.е на технологичен разход, която може да се начисли на потребителя.

Отговорността на потребителя била обективна. Претендирало е разноски.

Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Възизваемият – ищец И. Г. С. , ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. Разпоредбата на чл.

98А, ал.2,т. 6 буква „а“ вр. с чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ не предоставяла законова делегация на ДКЕВР сумата по корекцията да се дължи на разпределителното дружество. Нормата на чл. 98 а от ЗЕ не предвиждала такава делегация, тя касаела общите условия при които крайният снабдител продава електрическа енергия, нямала отношение към ПИКЕЕ. Нормата на чл. 98В от ЗЕ сочела че отношенията между разпределителното дружество и крайният снабдител се уреждат от ПИКЕЕ. Така потребителят не бил адресат на ПИКЕЕ и с тези правила не можело да се променя правното положение на потребителя, установен със ЗЕ. Соченото от въззивника Решение на ВКС било неотносимо, защото касаело различна обстановка-доказано виновно поведение на потребител. В случая се касаело за новозакупено жилище, което през процесния период било в ремонт и необитаемо, при неползване на апартамента не било възможно да е настъпила щета за въззивника. Не било установено да е потребил електрическа енергия в количества и на стойност, за които е издадена фактурата, дали свързването на електромера по посочения в констативния протокол начин е станало преди да закупи жилището или след това. Въззивникът следвало да извършва регулярни проверки на електромера и неизпълнението на това му задължение не можело да доведе до ползи за него Начисляваната ежемесечно енергия била заплащана.

Не били установени твърденията на въззивника за загуби и технологични разходи.

Отговорността на потребителя не била обективна, такава не можело да се уреди с подзаконов акт, нито да се извежда по тълкувателен път Нямало задължителна съдебна практика в смисъла, посо„ен от въззивника. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

3

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 116974/30.12.2021г. по регистъра на СРС от И. Г. С. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** срещу „Електроразпределителни мрежи З.“АД /с предишно наименование Чез Разпределение България/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1006,74лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.12.2021г. до изплащането й, представляваща платена без основание, начислена служебно по фактура № 0003387562/05.10.2021г. по клиентски № 530001866829 за периода от 01.07.2021г. До 30.09.2021г. за обект в гр. София, ул. **** , за което е съставен констативен протокол от 30.09.2021г. и такса за възстановяване на електрозахранването. Навел е твърдения, че на 12.02.2021г. закупил имота като за процесният период същият бил в ремонт и необитаем, на 26.10.2021г.

Получил телефонно обаждане от ЧЕЗ, с което го уведомили, че предстои прекъсване на електрозахранване поради неплатени суми за потребена електрическа енергия в имота за периода от юли до септември 2021г. В размер на 979,26лв., начислена по констативен протокол, едва на 01.11.2021г.

Получил писмо, с което ответникът го уведомявал за извършената проверка и констатациите от нея, на 02.11.2021г. Токът бил прекъснат, като му била начислена и такса за възстановяване на електрозахранване в размер на 27,48лв. До момента не бил получавал фактури за начислени суми, на 06.12.2021г. На уеб-страница на ЧЕЗ видял фактурите. Не бил променил схема на свързване,нито организирал действия за същото, не бил ползвал електрическа енергия, която да не е отчетена. Нямало основание при недоказано виновно поведение на потребителя да му се начисляват процесните суми. Отговорността за техническата изправност на електромерите била за ответника Прекъсването на електрозахранването било неправомерно и не дължал такса за възстановяването му. Платил процесните суми, но не съществувало основание за същото. Електромер не бил проверяван повече от три месеца включително и при промяна на собствеността на имота, за което уведомил ответника, така било препятствана възможността да се установи дали има неизправност на измерването към момента на промяната на собствеността. Това неправомерно поведение на ответника не можело да донесе ползи за него Ответникът няма материално4 правна легитимация да получи процесните суми, същата би се дължала на крайният снабдител, а не на разпределителното дружество. Претендирал е разноски.

Ответникът„Електроразпределителни мрежи З.“АД /с предишно наименование Чез Разпределение България/, ЕИК **** в предоставения му срок е оспорил иска. Навел е твърдения, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 вр. с ал.1, т. 6 от ЗЕ делегирал права на КЕВР с Правилата за измерване на електрическата енергия / ПИКЕЕ/ да уреди реда и начина на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия или за която няма измерени показания в невизуалния регистър на средството за търговско измерване. В случая проверката била направена на 30.09.2021г. и приложими за случая били ПИКЕЕ от 2019г., съгласно чл. 56, ал.2 от които ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума по направената корекция. За територията на З.на България оператор на мрежата бил ответникът и така процесната сума се дължала на него. При извършената проверка на 30.09.2021г. било установено че има промяна в схема на свързване и неотчитане на потреблението , съставен бил констативен протокол, уведомени бил органи на МВР, имало свидетел. За проверката и за корекцията потребителят бил уведомен с писма КЕВР имал право да прецени правата на разпределителното дружество и да приеме, че на него следва да се заплатят сумите по корекцията. Тази сума имала за цел да компенсира мрежовия оператор за понесените от него вреди. Преизчисляването се извършвало по цени на електроенергията за покрИ.е на технологичен разход съобразно чл. 56,ал. 3 от ПИКЕЕ. Тези технологични разходи се формирали от два компонента- по – малка част били загуби на ел.енергия при преноса й и разпределението й поради физически процеси, а по-голямата част – от неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия, потребена от потребителите В действителност разликата между измереното като влязло в мрежата и излязло от мрежата количество енергия надхвърляло многократно присъщите на дейността загуби и се формирала от неизмерена, неточно измерена потребена енергия от потребителите. Това били така нар.

Нетехнически загуби. Компенсирането на този нетехнически разход изисквало ответникът да закупува допълнителни количества електрическа енергия , защото следва да балансира електроенергийната система във всеки 5 момент. Затова и съгласно чл. 100 от ЗЕ вр. с чл. 4, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ и лицензията на ответника той имал право да закупува електрическа енергия за да покрие технологичните разходи по преноса. Така разходите за неизмереното /неточно измереното потребление се поемали изцяло от Чез Разпределение България“ затова и то издавало фактурите за тази енергия и на него се дължало плащането.

Снабдителното дружество Чез Електро България“АД нямало отношение към закупуването на ел.енергия за покрИ.е на технологичните разходи поради което и КЕВР е преценил че не се дължи плащане на него на сумите по корекциите.

Енергията по процесната фактура била фактурирана по пазарната цена на ел.енергията за покрИ.е на технологичен разход съобразно раздел 4 от ПТЕЕ и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ Така ответникът получавал частична компенсация за направените от него разходи за закупуване на ел.енергия за покрИ.е на технологичен разход. Не било възможно да се отчете реалното потребление на потребителя, определянето на същото ставало по методика, но било възможно потребителят да е потребил повече.