Решение № 1546 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1546 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110161513 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК от „ЕОС М-С“ ЕООД срещу Н. М. Ш., ЕГН *** установителни искове с правно основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД за следните суми: 8842,79 лева, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит № 5596041, сключен между Н. М. Ш. и „У.К.Ф.“ ЕАД, ведно със законна лихва от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането; 883,13 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.08.2023 г. до 14.05.2024 г. и 1033,79 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.08.2023 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 39792/2024 г по описа на СРС, 53 състав.

Ищецът твърди, че на 22.05.2023 г. ответникът е сключил с „У.К.Ф.“ ЕАД Договор за стоков кредит № 5596041, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 10318,15 лева. Посочва, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 12 месечни анюитетни вноски в срок до 14.05.2024 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят правил погасяване на кредитни вноски, след което е преустановил погасяването. Твърди се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г. сключен между „У.К.Ф.” ЕАД и „ЕОС М-с” ЕООД, задължението на ответника било прехвърлено на ищцовото дружество. На 17.05.2024 г. до ответника било изпратено уведомление за извършената цесия, но писмото се е върнало с отбелязване „непотърсено“. Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен и с връчването на уведомление като приложение към исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Оспорва да е надлежно уведомен за извършената цесия, като във връзка с последното излага подробни съображения. Счита, че доколкото не е уведомен за цесията, то същата не е породила действие. Изразява желание за погасяване на задължението си. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между неговия праводател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което праводателят му е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава, валидно извършване на цесия и съобщаването □ на ответника.

Видно от представения и приет като доказателство по делото Договор за стоков кредит № 5596041, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 10318,15 лева. от „У.К.Ф.“ ЕАД

По делото е представено като доказателство и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г.г. и Потвърждение от изпълнителния директор на „У.К.Ф.“ ЕАД, с което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е потвърдено прехвърлянето на вземанията по договора, включително на процесното такова срещу ответника.

От представеното по делото пълномощно „У.К.Ф.“ ЕАД е видно, че дружеството е упълномощило „ЕОС М-с“ ЕООД да уведоми от името на кредитора всички длъжници по вземанията по кредити, които са прехвърлени с Договор за цесия, сключен на 12.01.2024 г.

Видно от представеното по делото уведомително писмо до ответника за цесията на процесните вземания по Договор за стоков кредит № 5596041., същото е изпратено по пощата с писмо с обратна разписка и е върнато като непотърсено от получателя.

С договора за цесия се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на връзката, от която произтича вземането, лице. Предмет на договора за цесия може да бъде вземане, което следва да съществува към момента на сключването на договора и да е прехвърлимо, каквито са по принцип имуществените права, в това число и твърдяното в исковата молба вземане. За да премине вземането от патримониума на цедента върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. Същевременно за да породи действие спрямо длъжника договора за цесия, цесията следва да му бъде съобщена от цедента съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

В настоящия случай в представения договор за прехвърляне на вземания не са предвидени условия, които да обуславят прехвърлянето на вземанията. Същевременно оспорвания от страна на ответника по отношение на самия договор за цесия не са направени, а в договора за кредит е предвидена възможност за прехвърляне на вземането (чл. 12, ал. 6 от ОУ, които са инкорпорирани в договора за кредит).

Сключеният договор за цесия е редовно съобщен на ответника съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото по делото е представено потвърждение за извършено упълномощаване на ищеца от страна на кредитора да съобщи на длъжника договора за цесия. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД именно предишният кредитор е този, който следва да осъществи уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането и именно от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до 2 длъжника като негов пълномощник. В този смисъл е и константната съдебно практика, обективирана в решение № 96/17.04.2018г. по гр.д.№ 3049/2017г. на ВКС, IV г.о, решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г. на ВКС I т.о, решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.

№ 5759/2014г. на ВКС, III г.о. и решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., на ВКС, II т.о.

Приложено е по делото и уведомление за прехвърляне на вземания, адресирано именно до ответника. Липсват обаче доказателства това уведомление да е получено от ответника, тъй като е върната обратна разписка с отбелязване неполучено. Въпреки това посоченото съобщение е било приложено към исковата молба, инициирала настоящото производство, и по този начин е било връчено на ответника. Съгласно непротиворечивата съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013г. на ВКС, II т.о, решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г. на ВКС, II т.о. Още повече - не се твърди и не се установява наличие на валидно изпълнение от страна на ответника длъжник на предишния кредитор до съобщаването, поради което цесията да не може да му бъде противопоставена.

За да се приемат за основателни предявените искове, обаче следва да се установи осъществяването на редовно прехвърляне не на което и да е вземане, а прехвърлянето именно на процесното вземане от страна на „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството му на първоначален кредитор на Н. Ш. на ищеца „ЕОС М-с“ ЕООД. В настоящия случай в Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г. надлежно е индивидуализирано вземането именно срещу ответника, доколкото изрично е посочено, че едно от прехвърлените вземания е това срещу Н. Ш. п о Договор за стоков кредит № 5596041,в размер на 8842,79 лева - остатък от главница и 1050,86 лева - остатък от лихва, към 09.01.2024 г.

Цесията прехвърляне и лихвата за забава която продължава да дължи длъжника, тъй като същата е акцесорно вземане.

С оглед изложеното Софийски районен съд намира, че ищецът е материално легитимиран да претендира суми по процесния договор. Доколкото обаче, ищцовото дружество е правоприемник на първоначалния кредитор, следва да се установи дали е възникнало вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД спрямо ответника.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него третото лице се е задължило да предостави на ответника кредит, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде 3 сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1 ЗПК), която в настоящия случай е налице. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.

Подписите не са оспорени в законоустановения срок. Ето защо същите са поставени от ответника и доказват сключването на договора между страните. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размер на кредита; размерът на лихвения процент, размерът на ГПР, начинът на плащане и е приложен погасителен план. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено с поставянето на подпис на договора за кредит. Представени отделни общи условия, доколкото същите са инкорпорирани в договора. В случая ясно е посочено, че единствения разход е възнградителна лихва посочен и ГЛП, като изрично епосочен ГПР, като според експертизата по делото е определен законсъобразно. Има ясен погасителен план общ размер на възнгрладителната лихва и е ясно какви са дължимите разходи от длъжника.

Съдът след извършена преценка за действителността на уговорените в договора клаузи, не констатира нищожни клаузите в договора, които да влекат като последица нищожност на целия договор.

Предвид гореизложеното, че договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем начин, както и с оглед обстоятелството, че всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който според настоящия състав е не по-малък от 12 и е предвидена възможност за отказ от сключения договор, съдът счита, че сключеният договор е валиден и отговаря на изискванията, които поставя ЗПК.

Ответникът не оспорва, че по сметка на ответника е изплатена сумата от 10318,15 лева - главница по договора за заем. Следователно по делото се доказва, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на кредитополучателя паричната сума, предмет на договора за кредит, съобразно уговорения в договора начин, като за потребителя е възникнало задължение да върне предадената парична сума в уговорения в договор срок, ведно с дължимата възнаградителна лихва.