Решение № 1998 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1998 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100511300 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. И. С. срещу Решение № 16089/27.08.2025 г. по гр.д. № 32671/2025 г. по описа на Софийски районен съд. В жалбата са развити оплаквания за недопустимост на съдебното решение, доколкото сезиращата молба е подадена извън преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Поддържат се твърдения за липса на мотиви в атакуваното решение, неправилност на същото, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на молбата на Д. В. М. за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). В хода по същество твърди неправилност и недопустимост на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна Д. В. М. не е подала отговор на същата. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба от 09.06.2025 г. на Д. В. М., с която се търси защита по реда на ЗЗДН срещу А. И. С. за упражнено системно 1 домашно насилие, изразяващо се в следене, псуване, обиждане, посягане, рушене на нейна собственост, бутането й при връщане на децата им, дране на вратата, чупене, заплашване, удряне, във връзка с което което е образувано досъдебно производство пр.№ 578/2025 г.

След служебна справка по реда на Наредба № 14 от 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, първоинстанционният съд е констатирал, че А. И. С. е лице по чл.3, т.3 ЗЗДН, срещу което Д. В. М. може да търси защита по реда на този закон и с разпореждане от 10.06.2026 г. е указал на молителя в седмичен срок от уведомяването да опише конкретни актове на домашно насилие по време, място и съдържание, извършени след 09.03.2025 г. и да уточни пред коя институция е заведена пр.№ 578/2025 г.

С уточнителна молба от 10.06.2025 г. Д. В. М. е посочила, че преди и след 09.03.2025 г. С. следи, заплашва, обижда и посяга, удря й шамари и я рита, когато излиза пред блока, той веднага идва и започва да я обижда, преследва я къде ходи и с кого се вижда, рита я, плюе я и й удря шамари, руши имуществото й, блъска по вратата и я дере с ключове, при връщане на децата нахълтва в имота й и чупи нейни лични вещи. Посочва, че това се случва почти ежедневно. Уточнено е, че се касае за образувана преписка по описа на 01 РУ – СДВР.

Въз основа на служебно изисканата от първоинстанционния съд документация е установено, че по пр. № 578/2025 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 7363/2025 г. по описа на Софийска районна прокуратура е образувано досъдебно производство на основание чл.212, ал.1 НПК, за това, че на неустановена дата преди 25.12.2024 г. в гр.София, ж.к. ********, в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удари с ръце, са причинени на М. травматични увреждания, притежаващи медико – биологична характеристика на разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК – временно разстройство на здравето неопасно за живота (лека телесна повреда), представляващо престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр.чл.130, ал.1 НК.

С Решение № 16089/27.08.2025 г. по гр.д. № 32671/2025 г. по описа на Софийски районен съд е издадена заповед за съдебна защита като А. И. С. е задължен да се въздържа от извършване на насилие спрямо Д. В. М. и му е наложена забрана да се приближава на по – малко от сто метра до сградата на адреса й и от нея самата /освен в съда и полицейските сгради и в дни определени от съда за контакти с децата му/ за срок до 11.06.2026 г. Със съдебното решение С. е предупреден, че при нарушаване на заповедта ще бъде задържан от органите на МВР и предаден на Прокуратурата за повдигане на обвинение по НК за неизпълнение на съдебно решение, наказуемо с лишаване от свобода. Същият е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 30 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 ЗЗДН всеки акт на домашно насилие се характеризира с отделна дата, място, начин и други факти и обстоятелства за извършеното.

В случая в сезиращата молба (а и в представената с нея декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН) липсва посочване на дата и място на извършване на твърдените актове на домашно насилие.

Тази непълнота не е преодоляна с депозираната на 10.06.2025 г. уточнителна молба, с която молителят единствено се е задоволила да посочи, че актове на домашно насилие ответникът 2 осъществява преди и след 09.03.2025 г. и същите имат системен характер. В сезиращата молба и нейното уточнение липсва индивидуализация на твърдените актове на насилие по време и място на извършването им и начина на осъществяването им, включително какво е съдържанието на конкретните заплахи и обиди, вида на повреденото имущество и степента на увредата на същото, като такава конкретизация липсва дори по отношение на един отделен акт на насилие в рамките на твърдяната система. Сочената системност на твърдяното насилническо поведение на въззивника предполага трайното /продължително/ и последователно извършване на отделни прояви, които се намират в единство от обективна и субективна връзка помежду си и които заедно характеризират поведението на извършителя, насочено към лице, попадащо в обхвата на чл.3 ЗЗДН. Твърденията в сезиращата молба и нейното уточнение не позволяват извеждане на горните дори по отношение на една конкретна дата, след която да се сочи системност в поведението на ответника в първоинстанционното производство. В тази насока не може да послужи и позоваването на служебно изисканата пр. № 578/2025 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 7363/2025 г. по описа на Софийска районна прокуратура, доколкото волята на страните не може и не следва да се извлича от съда въз основа на представени или служебно изискани документи.

На въззивния съд е известно Определение № 676/25.09.2009 г. по гр.д. № 3175/2008 г. на ВКС, IV г.о., но същото е дало разрешение във връзка с въпроса смята ли се пропуснат срока по чл.10, ал.1 ЗЗСДН (загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г.), когато молбата от пострадалия не е подадена в съда, а е постъпила в друго учреждение или нестопанска организация, какъвто не е настоящия случай.

Независимо от това, дори при изнесени твърдения за системен тормоз молителят не е освободен от задължението да индивидуализира поне един насилнически акт в твърдяната система по начина, посочен в разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 ЗЗДН, тъй като противното би направила непосилна защитата на ответника в производството по този закон.

Поради изложените съображения и в изпълнение на задълженията си да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора, двукратно (с Разпореждане № 25468/09.10.2025 г. и Определение № 5295/09.03.2026 г.) въззивният съд е указал на въззиваемата страна на основание § 1 ЗР на ЗЗДН във вр. с чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1, т.4 ЗЗДН необходимостта от конкретизация по датата, място и начин на извършване твърдените със сезиращата молба актове на домашно насилие, осъществени в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, включително като посочи кога, къде, в чие присъствие, какви по съдържание обиди е отправил към нея въззивникът А. И. С.; кога, къде, в чие присъствие, какви по съдържание заплахи е адресирал към нея последният; кога, къде, в чие присъствие С. й е нанесъл удари, в каква част на тялото й са попаднали ударите, с какво са били нанесени ударите (с ръка, крак, предмет или друго), по какъв начин са нанесени тези удари, настъпили ли са последици от тях и в какво се изразяват те и е предупредил за последиците от неизправяне на нередовността в сезиращата молба. Указанията са редовно връчени на молителя, но нередовностите не са изправени.

Съдържанието на сезиращата молба и нейното уточнение от 10.06.2025 г. се 3 отклонява от изискванията на чл.9, ал.1 ЗЗДН и не е в състояние да обезпечи законосъобразното развитие на производството и постановяване на допустим съдебен акт по същество на спора, поради това, доколкото двукратно дадените и от въззивния съд указания за изправяне на нередовностите в сезиращата молба са останали без последствия, то първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, а производството по сезиращата молба – на прекратяване (т.5 от ТР от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 16089/27.08.2025 г. по гр.д. № 32671/2025 г. по описа на Софийски районен съд и прекратява производството по молба вх. № 199543/09.06.2025 г. на Д. В. М..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4