Решение № 6041 от 08.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6041 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100500339 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от ответниците С. В. К. и С.

В. М. срещу решение № 20015970/19.01.2021 год. по гр. дело № 63816/2017г. на Софийски районен съд, 90 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил, на основание чл.150 ЗЕ вр. с чл. 86 ЗЗД жалбоподателите да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: С. В. К. - сумата от 1333,56 лв., представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия за периода от м.09.2014г.-м.04.2015г. до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл.****, аб. № 307778, както и сумата от 7,82 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2014г.-м.05.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.09.2017г. до окончателното изплащане на задълженията и С. В. М. - сумата от 1333,56 лв., представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия за периода от м.09.2014г.-м.04.2015г. до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл.****, аб. № 307778, както и сумата от 6,14 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.09.2014г.-м.05.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.09.2017г. до окончателното 1 изплащане на задълженията.

Със същото съдебно решение исковете срещу С. В. К. са отхвърлени за сумата над 1333,56 лв. до 2201,36 лв., представляващи дължима цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014г.-м.04.2015г., за сумата от 525,07 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014г.-28.08.2017г. и 1,81 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.08.2014г.-28.08.2017г., ведно със законните лихви върху сумата над 1333,56 лв. до 2201,36 лв. за периода от 13.09.2017г. до окончателното изплащане на задълженията. С решението исковете срещу С. В. М. са отхвърлени за сумата над 1333,56 лв. до 2201,36 лв., представляваща дължима цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за периода от м.05.2014г.-м.04.2015г.; за сумата от 525,07 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014г.-28.08.2017г.. за сумата от над 6,14 лв. до 7,82 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2014г.-м.05.2015г. и 1,81 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.08.2014г.-28.08.2017г., ведно със законните лихви върху сумите от над 1333,56 лв. до 2201,36 лв. и над 6,14 лв. до 7,82 лв., за периода от 13.09.2017г. до окончателното изплащане на задълженията. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Въззивниците – ответници, чрез процесуалния си представител, обжалват решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, по съображения за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се констатациите на съда, че правото на собственост не е от съществено значение за спора, доколкото установяването качеството потребители на ответниците е обусловено от доказване на притежаваното от тях право на собственост, респ. на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот. Твърдят, че решението в тази част е необосновано, тъй като не са ангажирани достатъчно доказателства, че въззивниците са титуляри на правото на собственост, респ. на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот. Сочат, че при наличие на подадена молба – декларация за откриване на партида, облигационно правоотношение възниква между дружеството – ищец и подалия молбата, поради което и 2 последния е задължен да плаща сумите за доставена топлинна енергия.

Оспорват изцяло да са задължени за сумата за услугата дялово разпределение, доколкото се извършва от трето за спора лице, а ищецът не е представил доказателства да е заплатил суми на фирмата за дялово разпределение.

Навеждат се твърдения и за недоказан размер на претенцията, както и че им са съобщени реда и условията за заплащане на сумата. Моли се съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенциите срещу тях. Претендират заплащане на разноски за всеки от въззивниците.

Въззиваемият – ищец „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбите като недоказани и необосновани. Поддържа, че първоинстанционния съд е постановил правилно и обосновано съдебно решение, като е съобразена и съществуващата и актуална съдебна практика по подобен тип спорове.

Оспорва въззивниците да са изложили конкретни пороци на обжалваното решение, които да водят до неговата незаконосъобразност. Моли съда да остави въззивните жалби без уважение, а обжалваното съдебно решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Софийският градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдшителни искове с правно основание чл.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК исковете са оспорени от ответника С. М., чрез назначения му особен представител, по основание и размер.

3

По отношение на ответницата С. В. първоинстанционният съд е приел, че липсва подаден отговор в срока по чл. 131 ГПК. В първото по делото съдебно заседание исковете са оспорени от упълномощен представител, с твърдения, че липсва редовно връчено съобщение на страната с препис от исковата молба и приложенията. СРС е приел, че e връчено редовно такова на ответницата на 09.06.2018г., чрез работодател, но същото е било върнато с отбелязване, че на адреса няма такава фирма. С оглед изложеното, до първото по делото заседание срокът по чл. 131 ГПК не е бил започнал да тече и направеното в първото съдебно заседание оспорване е своевременно.

СРС е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като по отношение на иска за главниците е кредитирал заключението на приетата СТЕ и ССчЕ, а исковете за лихва за забава е отхвърлил като неоснователни, тъй като по делото не е доказано поставянето на длъжника в забава. По отношение на иска за главница за доставена топлинна енергия е уважил възражението за давност.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС, ОСГТК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като писмената форма на договора е форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от 4 законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая за процесния период не са представени никакви доказателства за собственост или вещно право на ползване, респ. за облигационно ползване на друго основание на процесния имот от ответниците. Неправилни са изводите в обжалвания акт, че представеният списък на живущи в ЕС представлява такова доказателство. Следва да се отбележи, че на ищеца с доклада е било указано изрично, че следва да докаже правото на собственост на ответниците върху процесния топлоснабден имот, но по делото е доказано единствено, че ответниците са наследници по закон на А.В. М.а, починала през 2010г., както и до смъртта й фактурите и съобщенията са издавани на нейно име. В списъка с етажните собственици процесният апартамент е описан като необитаем и няма подпис от наследодателя на ответниците.

Приетите по делото справки чрез отдалечен достъп от Агенция по вписванията на името на всеки от ответниците и на наследодателя им, не налагат различен извод, тъй като процесният имот не фигурира в нито една от тях. Във въззивното производство не са нови направени доказателствени искания от ищеца в тази връзка. С оглед изложеното, по делото не е доказано правото на собственост на наследодателя на ответниците. Ето защо следва да с е приложат неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като съдът приеме, че ответниците не са битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

По изложените съображения, предявените искове са неоснователни.

С оглед несъвпадението на изводите на въззивния съд с тези на първинстанционния, решението следва да бъде отменено в обжалваната част 5 за уважаване на исковете и вместо него постановено ново за отхвърляне на исковете. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която С. В. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД разноски в размер на сумата 201,96 лв., а С. В. М. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД разноски в размер на сумата 408,34 лв.

С оглед изхода на спора, право на разноски имат въззивниците.

Своевременно е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в размер на по 400 лв. за всеки жалбоподател.

От въззиваемото дружество е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия – подаване на две напълно идентични жалби, без явяване в съдебно заседание, на упълномощения адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер общо на сумата 400 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20015970/19.01.2021 год. по гр. дело № 63816/2017г. на Софийски районен съд, 90 състав в обжалваната ЧАСТ, с която на основание чл.150 ЗЕ вр. с чл. 86 ЗЗД: е осъдена С. В. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1333,56 лв., представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия за периода от м.09.2014г.-м.04.2015г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл.****, аб. № 307778, сумата от 7,82 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2014г.-м.05.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.09.2017г. до окончателното изплащане на задълженията и сумата 201. 96 лв., представляваща разноски по делото; е осъден С. В. М. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1333,56 лв., представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия за периода от м.09.2014г.-м.04.2015г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл.****, аб. № 307778, сумата от 6,14 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.09.2014г.-м.05.2015г., ведно със законната 6 лихва върху главниците, считано от 13.09.2017г. до окончателното изплащане на задълженията и сумата 408. 34 лв., представляваща разноски по делото, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: