Решение № 934 от 26.06.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 934

Видин, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I-ви тричленен състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА СЛАВЧЕВА

БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА

При секретар МАРИЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА канд № 20267070600200 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „Майк – Донат“, ЕООД, гр.Видин, представлявана от Е. П. В. против решение № 76 / 14.03.2026г. по АНД № 1515/2025г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 861708 – F854659 / 12.11.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева / 511,29 евро на основание чл.185,ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, чрез процесуални им представител, че ВРС е постановил неправилно решение и не се е съобразил със събраните по делото доказателства, както и с допуснатите съществени процесуални нарушения. Посочва се, че са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, но въпреки това нито наказващият орган, нито ВРС са се съобразили с това.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде отменено НП, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да не бъде уважавана, тъй като решението на районния съд е правилно.

Окръжна прокуратура – гр.Видин, редовно призовани, не са взели становище по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност , доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата , като подадена в срока , е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена са базира на тях. Административния съд я споделя, като безспорно е установено, че при извършена проверка на 07.10.2025г. от длъжностни лица, служители при НАП, в търговски обект, представляващ заведение за бързо хранене, в гр.Видин, е установено, че във фискалното устройство не се отразява всяка промяна на касовата наличност – начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата. Безспорно е, че обектът е оборудван с работещ ЕКАФП със съответните софтуерни продукти, имащи възможност за служебно отразяване на извършваните промени. При засичане на касовата наличност е установено, че фактическата наличност в банкноти и монети е в размер на 223,80 лева, а съобразно изваденият междинен финансов отчет тя е в размер на 307,50 лева. Констатирана е отрицателна разлика в размер на 83,70 лева. Въпросната сума обаче не е отразена в наличното фискално устройство като „служебно изведени суми“.

Проверката е установила, че дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбелязва всяка промяна на касовата наличност във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Прието е, че установеното не води до неотразяване на приходи от страна на търговеца, но нарушава установения ред в нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС. Това според проверяващите нарушава разпоредбата на чл.33,ал.1 от Наредба № Н -18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118,ал.4 от ЗДДС и е основание на 15.10.2025г. да бъде съставен АУАН, в който актосъставителят приема, че с описаното деяние дружеството е нарушило разпоредбите на чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,ал.4 от ЗДДС.

На дружеството е наложена санкция е по реда на чл.185,ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС. Представителите на касатора не оспорват обстоятелството, че такава информация не е била въвеждана във фискалното устройство. Навеждат доводи за начин на работа, свързан с носенето на поръчки на адрес и по – късното фактическо плащане на цената на поръчките.

Впоследствие въз основа на посоченият АУАН е издадено НП № 861708 – F854659 / 12.11.2025г., като за описаното нарушение е наложено наказание на основание чл.185,ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС. В него е приета за установена описаната в акта фактическа обстановка.

С решението си Районен съд гр.Видин, е потвърдил наказателното постановление, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. във вр. с чл.118,ал.4 от ЗДДС, по реда на чл.185,ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева 8 511,29 евро..

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е приел, че осъществяването на нарушението е доказано.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава , че НП е законосъобразно. Правилно районния съд е приел, че касаторът е осъществил състава на административно нарушение по 33,ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. във вр. с чл.118,ал.4 от ЗДДС, които текстове и административно – наказващият орган е приел, че са осъществени.

В настоящия случай наказващия орган е наложил санкцията по чл.185,ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС. Предвидената в тази норма санкция се прилага при извършване на нарушение извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са в по – нисък размер. Съгласно разпоредбата на чл.118,ал.4 от ЗДДС, редът и начинът на отчитане на фискалните устройства се уреждат с наредба на Министъра на финансите, а именно - Наредба № Н-18. Следователно нормата на чл.185,ал.2 е бланкетна и признаците на съставите на конкретните административни нарушения се съдържат в тази наредба. Когато се установява конкретно нарушение на разпоредбите на тази наредба, актосъставителят и наказващият орган следва да посочат и опишат такава съвкупност от факти, които изпълват състава на нарушението на конкретната правна норма от Наредба № Н-18.

В настоящия случай нарушението е описано точно и ясно от фактическа и правна страна, както в АУАН, така и в НП. То е безспорно установено и доказано, като доказателства, които го опровергават не са събрани.

Както наказващият орган, така и въззивната инстанция са приели, че няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, за което ВРС е изложил мотиви.

Касационният състав напълно се солидаризира с мотивите на районния съд, с които е приел за законосъобразно издадено процесното НП. За да достигне до този извод съдът е подложил на съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл.221,ал.2,изр.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Видин, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

От въззивната инстанция са цитирани са конкретните разпоредби на действащата нормативна уредба относно установените и неоспорени обстоятелства във връзка с наличието на отрицателна разлика между фактическата наличност и отразеното във ФУ, поради което и е прието, че не е изпълнено задължението за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност във ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, които мотиви на съда в тази насока са изчерпателни и настоящата инстанция препраща към тях, на основание чл. 221, ал.2, изр.2-ро от АПК.

Преценявайки фактите ВРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение е правилно и законосъобразно.

В АУАН и в НП е отразено, че е налице разлика между въведените суми във ФУ и наличните фактически такива в обекта, поради което и е прието, че дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбелязва всяка промяна на касовата наличност във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Тези факти, които са безспорно установени от събраните по делото доказателства, правилно са били подведени под разпоредбата на чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, която е посочена за нарушена, във вр. с чл.118,ал.4 от ЗДДС. Посочената в НП санкционна норма на чл.185,ал.2 вр. с ал.1 на същия текст от ЗДДС също е правилно посочена.

В този смисъл и възражението от страна на касатора за неконкретизиране на текста на разпоредбата на чл.118 от ЗДДС, която има 24 алинеи, е неоснователно. Напротив посочена е ал.4 на чл.118 от ЗДДС, като е направена връзка с чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Твърденията за извършвана разносна търговия, при която не е налице задължение за отразяване във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, не се доказаха, поради което и няма как да бъдат взети предвид при постановяване на съдебното решение. В този смисъл невземането им предвид и от ВРС не води до неправилност на решението. Следва да се посочи, че за всяко едно твърдение, на която и да е от страните, се ангажират доказателства, каквито в случая не са представени.

Извършеното нарушение не е маловажно предвид засегнатите обществени отношения, целите на наказанието и генералната превенция. РС е обсъдил подробно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е стигнал до правилен извод за неприложимост на тази разпоредба.

Според настоящата инстанция също няма как да намери приложение чл.28 ЗАНН. За да е налице маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 НК следва конкретното нарушение да обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В случая се касае за типично нарушение от вида си, като липсват обстоятелства, които да обосновават нетипичност в смисъл на незначителност на нарушението спрямо обичайните случаи на нарушения от този вид. Липсата на вредни последици за бюджета е условие за налагане на по – ниска санкция, а именно тази по ал.1 на чл.185 от ЗЗД, съобразно разпоредбата на чл.185,ал.2 от същия закон, поради което и не може да послужи като мотив за малозначителност, респ. не може да се цени като обстоятелство, обуславящо по-ниска степен на обществена опасност. Обстоятелството, че нарушението е първо такова също не обосновава маловажност на нарушението само по себе си, а е смекчаващо отговорността обстоятелство, което не изключва същата. Тези факти не са смекчаващи обстоятелства, характеризиращи нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Те са от значение за определяне размера на наказанието и следва да се взимат предвид при неговото определяне, но не водят до маловажност на случая. Предвид горното не се касае за маловажно нарушение, за което е следвало да се приложи чл. 28 ЗАНН.

За такова административно нарушение се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лева.

Наказващият орган е наложил имуществената санкция в минимален размер от 1000 лева, поради което и следва да се приеме, че при определяне на наказанието наказващият се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, а от друга страна в решението си съдът е обсъдил подробно всички възражения и мотиви, посочени в първоначалната жалба. Установено е, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да доведат до отмяната на НП.