Решение № 237 от 23.06.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Русе, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20264500500378 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по глава ХХ от ГПК.

С решение № 230/20.02.2026 г., постановено по гр.д. № 4959/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, е допусната съдебна делба между В. Л. Д., А. Х.

Е., С. Т. С. и М. М. Д. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Р., находящ се в гр. Р., алея "Б. Б." № **, вх. *, ет. *, представляващ жилище – апартамент с площ 71 кв.м., ведно с прилежащите три избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Делбата е допусната при следните права:

В. Л. Д. – 1/10 идеална част;

А. Х. Е. – 5/10 идеални части;

С. Т. С. – 3/10 идеални части;

М. М. Д. – 1/10 идеална част.

Районният съд е приел, че В. Л. Д. е придобила права върху процесния имот по силата на договор за дарение от 11.04.2023 г., сключен с А. В. В - Ц..

Приел е, че не е доказана абсолютна симулация, тъй като не са събрани убедителни доказателства за прикрита сделка или липса на воля за безвъзмездно разпореждане. Кредитирал е показанията на дарителката, че 1 дарението е било извършено съзнателно и след продължително обмисляне.

Приел е също, че не е налице противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, както и че липсват основания за нищожност на нотариалното действие или на вписването. След анализ на събраните доказателства съдът е приел, че делбата следва да бъде допусната между четиримата съделители при посочените по-горе квоти.

Срещу решението са подадени две въззивни жалби.

А. Х. Е. обжалва решението изцяло. Поддържа, че районният съд е нарушил чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, тъй като не е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и неправилно е оценил доказателствения материал. Според жалбоподателката съдът е игнорирал косвените доказателства за симулативност на договора за дарение, извършен от А. В. В - Ц. в полза на В. Л. Д.. Сочи, че от представените нотариални актове се установява последователно изкупуване на останалите самостоятелни обекти в сградата чрез възмездни сделки, докато единствено по отношение на процесния имот е извършено дарение на лице без родствена връзка с дарителя. Според жалбоподателката това обстоятелство представлява индиция за липса на действително дарствено намерение.

Поддържа още, че съдът неправилно е приложил чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като е приел, че не е доказана абсолютна симулация и липса на дарствено намерение.

Твърди, че липсват убедителни доказателства за действително намерение за безвъзмездно облагодетелстване на В. Л. Д. и че дарението е използвано като средство за въвеждане на трето лице в съсобствеността с цел заобикаляне на правилата на чл. 33 ЗС. Иска решението да бъде отменено изцяло и искът за делба да бъде отхвърлен.

С. Т. С. обжалва решението единствено в частта относно определените квоти. Според жалбоподателя районният съд неправилно е определил наследствените права след смъртта на Т. В. В., като е приел, че останалата след дарението от 1981 г. една втора идеална част следва да бъде разпределена по равно между петима наследници.

Поддържа, че съдът не е съобразил обстоятелството, че тази една втора идеална част е представлявала съпружеска имуществена общност между Т. В.

В. и А. П. В..

Позовава се на чл. 13 и чл. 103 от СК от 1968 г. и твърди, че след дарението от 1981 г. в съпружеската имуществена общност е останала една втора идеална част от имота, поради което наследяването след смъртта на Т. В.

В. е следвало да бъде извършено върху неговата половина от тази общност.

Развива подробни изчисления и счита, че делбата следва да бъде допусната при права:

В. Л. Д. – 1/20 идеална част;

М. М. Д. – 1/20 идеална част;

А. Х. Е. – 10/20 идеални части;

С. Т. С. – 8/20 идеални части.

2

В. Л. Д. оспорва жалбата на А. Х. Е. като неоснователна. Счита, че районният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани доказателства и правилно е приел, че липсват доказателства за симулация на дарението. Поддържа, че показанията на дарителката А. В. В - Ц. са последователни и убедителни и установяват наличието на действително дарствено намерение.

Оспорва и доводите за заобикаляне на закона, като сочи, че законът не съдържа изискване дарение да се извършва само между роднини и че липсват доказателства сделката да е била насочена към заобикаляне на чл. 33 ЗС.

По жалбата на С. Т. С. е постъпил отговор от В. Л. Д., с който жалбата е приета за основателна по изложените в нея съображения.

Въззивните жалби са подадени в законовия срок от страни в производството срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. За да се произнесе по тяхната основателност Окръжният съд приема следното:

По жалбата на А. Х. Е.:

От наведените доводи в жалбата не става ясно за какъв вид симулация става въпрос, с каква цел е извършена и как това засяга правния интерес на А.

Е.. Някои от доводите в жалбата са взаимноизключващи се.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са привидните договори.

Привидността, известна още като симулация в българското право, може да бъде абсолютна и относителна. Абсолютна симулация е налице, когато страните са сключили една сделка, която всъщност не са желали и не са имало воля да сключват, както и не са желали нейните правни последици. В тези случаи сключеният между страните привиден договор ще бъде нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Относителна симулация е налице, когато има съчетание между привидна и прикрита сделка. Например, страните сключват формално договор задарение, но всъщност желаните последици са тези на договор за покупко-продажба. В тази хипотеза договорът за дарение се явява привидната сделка, която е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а договорът за покупко-продажба е прикритата сделка, която е действителна съгласно чл. 17, ал.1 от ЗЗД:

„Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.“

В жалбата на А. Е. се навеждат доводи за абсолютна симулация (при която страните въобще нямат намерение да сключват никаква сделка) като същевременно се говори за заобикаляне на чл. 33 от ЗС- което е довод, че с дарението се прикрива продажба за да се избегне правото на изкупуване от съсобствениците- което пък е довод за относителна симулация.

Друг съществен момент е, че всяка една симулация се прави с цел.

„Привидните сделки се сключват за да се измамят в някакво отношение третите лица“- проф. В. Таджер.

3

При абсолютна симулация (пълна привидност)- целта често е да се спаси някакво имущество от кредиторите на прехвърлителя или по някакви други причини да се създаде привидност за пред третите лица, че правата предмет на симулативната сделка принадлежат на приобретателя.

При относителната симулация (частична привидност) целите могат да бъдат различни, като например може да се сключи договор за дарение на идеална част от имот, който прикрива продажба за да се избегне правото на изкупуване на някой от съсобствениците. Обратно- може да се сключи симулативен договор за продажба, който всъщност прикрива дарение, като целта е да се избегне възможността наследниците на прехвърлителя да искат отмяна на дарението. При относителната симулация обаче привидната сделка е недействителна, но между страните съществува валидна прикритата сделка.

Така ако едно дарение прикрива продажба- договорът за дарение е недействителен, но това не означава, че приобретателят не е придобил собствеността- валидна сделка е прикритата продажба и дареният всъщност се явява купувач, който запазва собствеността на „подареното“.

Ако дарението е направено с цел да се заобиколи чл.33 от ЗС, то това означава, че дарението прикрива продажба. Но тогава се прилагат правилата за продажбата и В. Д. е собственик на съответната идеална част като купувач и правата й в съсобствеността са точно същите.

По настоящото дело не се установява (а и дори не се твърди от А. Е.) каква е целта на симулацията- защо е подарена идеалната част на В. Д.?

Когато в подкрепа на твърдението за симулация страната се позовава на косвени доказателства (както е в случая)- тогава е от изключителна важност да има много сериозен мотив да се извърши симулативна сделка. Такъв мотив обаче не се доказва, а дори и не се сочи от А. Е.. Ако сделката е абсолютно симулативна, тогава делът на В. Д. е останал собственост на А. В. - Ц.. В тази хипотеза обаче искът за делба не се отхвърля, а би следвало А. В. - Ц. да се конституира като страна в производството (съдът следи служебно за участието на всички съсобственици) и тя да участва в делбата вместо В. Д.. Това не променя по никакъв начин резултата по делото за А. Е.- делбата при всички случаи се допуска и правата на Е. остават непроменени.

Правилни са изводите на първата инстанция, че по делото не е доказана симулативна сделка. Липсват каквито и да е доказателства в тази насока.

Фактът, че В. Д. и съпругът и „методично и последователно“ изкупуват имоти или части от тях в сградата не представлява косвено доказателство за симулация на дарението. Този факт сочи единствено, че Д. има интерес от придобиване на имоти в сградата и със спорното дарение се е случило точно същото- придобила е част от имот в сграда към която има интерес. Как точно го е придобила- дали възмездно или безвъзмездно- за настоящото производство няма значение, защото всяко едно придобиване я прави собственик. Всъщност концепцията, че Д. е придобила идеалната си част привидно, (като не е искала да я придобие) противоречи на твърдението, че 4 същата „методично и последователно“ изкупуват имоти или части от тях в сградата.

Други доказателства за симулативност няма, а и двете страни по сделката потвърждават пред съда волята си да я сключат. Няма „множество индиции за привидност на сделката“ (както се твърди в жалбата), а ако приемем, че безвъзмездното прехвърляне на дял от имот на лице, което не е близък роднина, е доказателство за симулативност на сделката, то това означава да се постави под принципно съмнение всеки един договор за дарение, когато не е сключен между близки роднини.

Дарственото намерение е доказано първо с подписването на договора.

Съгласно чл. 180 от ГПК:

Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.