Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4443 от 09.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51289/2025
Вид
Решение № 4443
Подписан
09.03.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4443 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110151289 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от „***“ ЕАД против ЗАД „***“ АД, иск с правно основание чл. 411 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД , с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 226.51 лева - главница, представляваща незаплатен остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета № **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 18.10.2024 г., около 15.30 ч. в гр. ***“, е настъпило пътнотранспортно произшествие.

Водачът Д.Б., управляващ ТИР с ремарке „***“ с рег. № **, при неправилно извършена маневра „десен завой“ и недостатъчен контрол, удря с ремаркето паркирания или движещ се лек автомобил „Дачия“ с рег. № ***, управляван от Д.А.. Вследствие на удара на л.а. „Дачия“ са нанесени значителни материални щети (увреждане на задна лява врата, заден ляв калник, вежда, стоп, джанта и др.). За събитието е съставен Двустранен констативен протокол. Ищецът сочи, че увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Каско+“ при него съгласно полица № ***. Въз основа на заведена щета, опис-заключение и фактура от официален сервиз „Ауто-Ташев“ ООД, ищецът е заплатил ремонтните разходи в размер на 7 703.06 лв. Тъй като виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „***“ АД, ищецът е отправил регресна покана за възстановяване на платената сума за сумата от 7 718.06 лв. с включени ликвидационни разноски. Ответникът е признал частично претенцията и е заплатил сумата от 6 491.55 лв., като остатъкът от 1 226.51 лв. е останал неплатен, което поражда правния интерес от иска.

1

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва иска по размер. Не оспорва факта на настъпване на ПТП, датата, мястото, както и качеството си на застраховател по „Гражданска отговорност“ на виновния автомобил. Възразява, че изплатеното от ищеца обезщетение е необосновано завишено и не съответства на действителната стойност на вредите. Конкретно твърди, че уврежданията по позиция „врата багажник“ не кореспондират с механизма на ПТП и зоната на контакт, поради което не са следствие от това събитие и не следва да се обезщетяват. Твърди, че позиция „задна броня“ е била с минимални увреждания, които е следвало да бъдат отремонтирани (степен 1), а не детайлът да бъде подменян с нов, което е икономически нецелесъобразно. Ответникът счита, че с плащането на сумата от 6 491.55 лв. е погасил изцяло задължението си до размера на действителните вреди, съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 18.10.2024 г. в гр. *** е реализирано ПТП между ТИР с ремарке с рег. № ** и л.а. „Дачия“ с рег. № ***, като вина за настъпването на произшествието има водачът на товарния автомобил.

Безспорно е, че към датата на събитието гражданската отговорност на виновния водач управляващ ТИР с ремарке с рег. № ** е била застрахована при ответника ЗАД „***“ АД; че увреденият л.а. „Дачия“ с рег. № *** е имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца, към датата на настъпване на ПТП. Не се спори, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на сервиза в размер на 7 703.06 лв., като ответникът е възстановил на ищеца сумата от 6 491.55 лв.

Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото Двустранен констативен протокол за ПТП, Застрахователна полица № *** за застраховка „Каско+“ на увредения автомобил „Дачия“.

Видно от представените Уведомление за щета, Опис-заключение по щета № **, Фактура № ***/04.03.2025 г. от „Ауто Ташев“ ООД, Ликвидационен акт и 2 преводни нареждания, ищецът е заплатил за ремонта на л.а. „Дачия“ с рег. № ***, сумата от 7 703.06 лв. (с включен ДДС). По делото се установява, че ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане" АД е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 6 491.55 лв. по предявената регресна претенция.

От приетите за безспорни обстоятелства, съдът стига до извода, че е осъществен е състава на нормата на чл. 45 ЗЗД.

Основният спорен момент е относно точния размер на действителните вреди, в частност дали увреждането на вратата на багажника (позиция 7 от описа) е настъпило в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

За изясняване на тези обстоятелства е назначена и изслушана Съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на 18.10.2024 година на улица "Нестор Абаджиев" в град ***. Механизмът на настъпване на събитието се изразява в това, че водачът на товарна композиция с ремарке "***" с посочен регистрационен номер СТ 6096, при извършване на маневра завой надясно и влизане в паркинг, е реализирал приплъзващ страничен удар с л.а. "**-*" с рег.

№ ***. Съприкосновението е настъпило между задната лява габаритна част на ремаркето и страничната лява габаритна част на лекия автомобил "**-*" с рег.

№ ***. Приоритетната зона на удара за лекия автомобил е в задната странична лява част, като са засегнати основни детайли от конструкцията на купето като задна лява врата, заден ляв калник и задна броня, докато за ремаркето ударът е в ъгловата задна лява част. Вещото лице категорично посочва, че констатираните по лекия автомобил щети се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при процесното пътнотранспортно произшествие, с изричното изключение на уврежданията по вратата на багажника. Тази позиция не отговаря на кинематиката на удара и не кореспондира с механизма на произшествието, поради което детайлът не е включен в остойностяването на ремонта. Към датата на събитието увреденият автомобил е бил на възраст една година, един месец и двадесет и пет дни и се е намирал в гаранционен период на експлоатация, като стойността на един човекочас труд за ремонтно-възстановителни дейности за такъв клас автомобил възлиза на 30 лева без включен данък добавена стойност. Въз основа на тези констатации и след изключване на щетите по вратата на багажника, експертизата определя, че действителната стойност на вредите по лекия автомобил към датата на инцидента възлиза на 7079,65 лева с включен данък добавена стойност. С добавянето на 15 лева ликвидационни разходи, общият дължим размер на обезщетението, в това число и определен само за ремонтно-възстановителни операции, възлиза на 7094,65 лева Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Доколкото ищецът е изплатил сума, включваща отстраняването на вреди, които не са в пряка причинно3 следствена връзка с инцидента, ответникът не дължи възстановяването им.

При съобразяване на експертното заключение, стойността на действителните вреди, съответстващи на механизма на ПТП към датата на събитието 18.10.2024 г., възлиза на 7 079.65 лв., а с включените 15.00 лв. ликвидационни разходи, общият размер на дължимото обезщетение е 7 094.65 лв.

При така установената обща дължима сума от 7 094.65 лв. и след приспадане на платеното доброволно от ответника обезщетение в размер на 6 491.55 лв., се установява, че остатъкът от дължимото регресно вземане, което ответникът следва да заплати на ищеца, е в размер на 603.10 лв. (7 094.65 лв. – 6 491.55 лв.).

Над този размер, до пълния предявен размер от 1 226.51 лв., предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание член 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, право на разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска имат и двете страни в производството.

Предявеният иск е с общ материален интерес от 1226,51 лева, като същият е основателен до размера от 603,10 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 1226,51 лева или за 623,41 лева искът подлежи на отхвърляне.

По делото се установява, че ищецът е направил действителни разноски в общ размер на 369,48 евро, поради което и съразмерно с уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да му възстанови сумата от 181,68 евро (коефициент на уважената част: 603,10 / 1 226,51 = 0,4917 (49,17%)).

От своя страна ответникът е направил и доказал разноски за защитата си в общ размер на 230,08 евро, в която сума е включено и дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,25 евро, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съобразно правилото за разпределяне на отговорността за разноските и съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 116,95 евро (Коефициент на отхвърлената част: 623,41 / 1 226,51 = 0,5083 (50,83%)).

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „***" АД, ЕИК *** с адрес на управление гр. София, ул."*** да плати на ищеца „***" ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление гр.

София, ***, на осн. чл. 411 КЗ сумата от 308,36 евро (равностойност на 603,10 лв.), представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи по щета № **, които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е 4 възстановило, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението, като като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 627,10 евро (равностойност на 1 226,51 лв.), като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „***" АД, ЕИК *** да заплати на „***" ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 181,68 евро, представляваща съдебни разноски за исковото производство.

ОСЪЖДА „***" ЕАД, ЕИК ***, да заплати на ЗАД „***" АД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, сумата от 116,95 евро, представляваща съдебни разноски за исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5