Решение № 95 от 22.05.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Бургас, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500007 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба на Б. Н. К., от гр.Б., ул.“Ф.“ № *, чрез процесуален представител адв.Х. против решение № 744/19.08.2024г., постановено по гр.д. № 1152/2023г. на ОС– Бургас, с което са отхвърлени предявените главен и евентуални искове против „Хоум проджектс“ ЕООД и „Ейнджъл профит“ ЕООД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, Промишлена зона „Север“, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ 3996кв.м., обективирана в нот.акт № 21, том втори, рег.

№ 5351 от 12.06.2014г. като привиден /главен иск/ и евентуално като нищожен поради противоречие със закона; евентуално като нищожен поради накърняване на добрите нрави; предявен и трети евентуален иск за обявяване на договора за относително недействителен по отношение на ищцата, като увреждащ същата /иск по чл.135 ЗЗД/. С оглед на изложеното в жалбата и петитумът на същата, съдът приема, че решението се атакува в частта, в която са отхвърлени главния иск и двата евентуални иска /за нищожност поради 1 противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави/. В нея се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Оспорен е изводът на съда, че установяването на привидността на сделката може да стане с обратно писмо, каквото не се твърди да съществува, а твърденията на ищцата са за наличие на косвени доказателства за абсолютна симулативност на сделката, които са останали според съда недоказани.Сочи се, че ищцата не разполага с обратно писмо, тъй като е трето лице по сделката, но е ангажирала многобройни косвени доказателства в подкрепа на тезата си за симулативност на сделката.

Съдът, като не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства, а ги е коментирал изолирано едно от друго, е достигнал до неправилен извод за неоснователност на главния иск. Оспорен е изводът на съда за действителната пазарна цена на имота, като се твърди, че не е взел предвид представените доказателства – решение от 2010г. на Комисията по чл.210 ЗУТ на Община Бургас, в което е определена цена на имота след урбанизиране на територията в размер на 844 061лв, а и заключението на вещото лице по назначената експертиза, което дава пазарна цена към момента на процесната сделка в размер на 516 000лв. Необоснован и произволен е изводът на съда, че Общината може да се определи каквато си поиска оценка. Оценката на вещото лице е ингорирана, тъй като не почива на изповядана в близък момент сделка с имот, сходен на процесния. Съдът не е взел предвид, че вещото лице е отчело комплексно характеристиките на имота в сравнение с други имоти и работило по два метода – на пазарните аналози и остатъчен метод. Съобразно резултатите от двата метода е достигнало до заключението за пазарната цена на имота. Счита, че имотът е продаден на цена, 10 пъти по –ниска от пазарната, а не 4 пъти, както е приел съда, а ако се вземе предвид оценката на Общината -16 пъти по-ниска цена. Първият ответник е закупил процесния имот през 2008г. на цена 90 000 евро, неурегулиран, а го е продал в последствие на цена от 50 000лв., вече урегулиран. Освен това и двамата ответници са търговски дружества и не са доказали търговска обоснованост на процесната сделка. Необоснован е изводът на съда, че към датата на сделката цената на имота в никакъв случай не е била по-висока от 200 000лв. Дори да се възприеме тази цена, ако съдът беше разгледал съвкупно всички доказателства относно периода на създаване на дружеството, размера на 2 неговия капитал и бързината на извършване на сделката, щеше да достигне до извод за основателност на претенцията. Едностранчиво и избирателно са коментирани и доводите на ищцата, че съществена индиция, че страните не са желаели настъпването на последиците от сделката, е бездействието на купувача по отношение на задълженията му за заплащане на дължимите местни данъци и такса битови отпадъци за имота за 10-годишен период до узнаване за намерението на ищцата да заведе дело срещу тях. Съдът се е позовал на изолирания акт по извършване на плащане на дължимите данъци и такси на 30.08.2022г. в размер на 400лв. Приел е, че плащането на данъците и таксите е станало на 15.09.2023г., а дружеството-купувач е получило препис от исковата молба на 03.10.2023г., без да съобрази, че това плащане е извършено след вписване в имотния регистър на възбрана на имота от 31.05.2023г. и след вписване на исковата молба на 07.07.2023г., което има оповестително действие.Съдът не е обсъдил довода на ищцата относно неплащането на данъците и такса битови отпадъци, като косвено доказателство–индиция, че купувачът не счита имота за свой, а го е придобил привидно.

В исковата молба ищцата твърди, че дружеството – купувач не е разполагало със средства да закупи имота, а плащанията, извършени с представените 4 бр. операционни бележки са симулативни и извършени в действителност със средства на дружеството-продавач. Ответното дружество „Ейнджъл профит“ ЕООД не доказа в процеса, че е разполагало с тези средства и, че те не са предоставени от продавача. Твърдението на ищцата е, че не е предоставен кредит на дружеството - купувач от неговия управител по договор за заем от 16.06.2014г., а изводът на съда в обратен смисъл намира за неправилен. Въпросният договор за заем няма достоверна дата и не съставлява доказателство за обстоятелствата, за които се отнася, а е само доказателство за направените изявления в него. Неправилно съдът е приел, че липсата на достоверна дата е без значение, доколкото следва да се приеме, че договорът е сключен преди 16.06.2016г. или на тази дата, с предаване на парите.

Въззивницата – ищца твърди, че такова предаване на суми не е имало и изводът на съда в обратния смисъл е необоснован. Съдът е отхвърлил и довода на ищцата, че уговорката разноските да се платят от продавача е индиция за симулативност на сделката, без да съобрази, че обичайно установената практика е в 99% от случаите разноските да се поемат от купувача. Не са изложени мотиви от съда и по довода, че размерът на дължимите суми за 3 разноски е елемент от веригата косвени доказателства за симулативност на сделката, тъй като договорените разноски в размер на 3700лв. са в ущърб на продавача, което говори за заинтересованост на последния собствеността върху имота да премине привидно върху купувача, за да бъде осуетена възможността ищцата като кредитор да се удовлетвори от неговата стойност.

Съдът е коментирал действията и бездействията на страните по делото след завеждане на исковата молба, по повод на която е образувано гр.д. № 4060/2014.г на СГС избирателно и ги е отричал основно с житейски доводи, нямащи общо с развитите съображения от ищцовата страна.

По делото не е опровергано твърдението, че купувачът никога не е управлявал или ползвал имота, нито се е манифестирал като негов собственик.

Въззивницата оспорва част от изводите на съда, за които твърди, че са направени на база предположения. За да обоснове извода си за пазарната цена на имота, съдът се е позовал на състоянието на имота, макар в действителност то да не е установено по делото; за да обоснове мотива, че продажбата е била замислена от първия ответник доста преди ищцата да поиска обезпечение, съдът се позовава на скица и данъчна оценка от 2013г., които според него указват на вероятна основателност на възражението на втория ответник, че сделката е била уговорена преди една година.

По отношение на първия евентуално предявен иск за нищожност на процесната сделка поради противоречие със закона като извършена с незаконен мотив е посочено, че с оглед разпоредбата на закона, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите му, то е очевиден, според въззивницата, незаконния мотив на ответниците да осуетят възможността на ищцата да се удовлетвори от стойността на имота. Оспорен е изводът на съда, че сделката е изповядана при спазване на изискванията на закона и единственият мотив на страните е икономическия.

По отношение на отхвърлянето на третия евентуално предявен иск за прогласяване на нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави е посочено, че съдът е следвало да има предвид, че процесуалният представител на ищцата е уточнил, че всички фактически твърдения, с които е обосновал иска си за установяване на привидност на атакуваната сделка са относими и останалите три претенции, предявени като евентуални. Мотивите, с които е отхвърлил иска за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави са лаконични, според въззивницата. Оспорен е изводът за 4 отсъствие на неморален мотив при извършване на процесната сделка.

Твърденият факт за плащане на продажната цена със средства на продавача чрез превъртането им и внасянето им на 4 вноски е пряко доказателство за неморалния мотив на ответниците, но поради недопускане на исканото в този смисъл доказателство, този факт е останал недоказан. Изложени са съображения и във връзка с твърденията за нееквивалентност на престациите, като доказателство за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен предявения главен иск за прогласяване на нищожност на атакуваната сделка като привидна и при, условията на евентуалност, на предявените искове за нищожност на сделката поради противоречие със закона и за нищожност на същата сделка поради накърняване на добрите нрави, както и да се присъдят направените разноски в двете инстанции.

По делото не са постъпили отговори на въззивната жалба от страна на двамата ответници: „Хоум Проджектс“ ЕООД и „Ейнджъл Профит“ ЕООД.

При служебната проверка на атакуваното съдебно решение не се констатираха пороци, водещи до нищожност или недопустимост на съдебния акт. По правилността му съдът е обвързан от посоченото в жалбата –чл.269 ГПК.

С исковата молба ищцата Б. К. е предявила в условията на евентуалност четири обективно съединени иска против двете търговски дружества „Хоум Проджектс“ ЕООД и „Ейнджъл профит“ ЕООД: три за нищожност на атакуваната сделка: покупко-продажба на недвижим имот между дружествата –ответници на различни основания и един за обявяване на сделката за недействителна по отношение на ищцата като такава, която я уврежда. Правните основания на предявените искове са: чл.26, ал.1, пред.1 ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона; чл.26, ал.1, пред.3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави; чл.26, ал.2, пред.5 ЗЗД – привиден договор и по чл.135 ЗЗД. Решението, с което е отхвърлен искът за обявяване на атакуваната сделка за относително недействителна по отношение на ищцата, като кредитор на продавача е влязло в сила като необжалвано. В исковата молба се излагат следните твърдения: ищцата е кредитор на дружеството „Хоум проджектс“ ЕООД с парично вземане, като 5 вземането и е установено с две влезли в сила съдебни решения: решение от 07.10.2015г. по гр.д. № 4060/2014г. и решение от 12.03.2013г. по гр.д. № 16464/2011г., и двете на СГС. Твърди се, че за събиране на вземанията са образувани две изпълнителни дела пред ЧСИ О. М. и пред ДСИ при РС– Бургас, като по тези изпълнителни дела няма постъпили лащания. Между дружествата– ответници е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ с идентификатор № ***, с площ 3996 кв.м., находящ се в гр.Б., Северна промишлена зона, незастроен имот за производствен складов обект, обективиран в нотариален акт № 21/12.06.2014г., том втори, рег.№ 5351, н.д.№ 180/2014г. на нотариус М. А. –Т., при уговорена продажна цена от 50 000лв и данъчна оценка към момента на сключване на сделката 94675,20лв.

Разпечатката съдържа 23 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7c6cae4-9a1c-4933-b0c2-d217f6993795