Определение № 139 от 04.04.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Смолян, 03.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500131 по описа за 2024 година Производството е по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение №16/30.01.2024г. по г .д. №73/2022г Чепеларският районен съд е допълнил, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 186/08.11.2023 г.,постановено по г.д. № 73/2022 г. по описа на районен съд - Ч., като е осъдил Горовладелска производителна кооперация "С. Д.", ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. "М." № *, ет. * да заплати на М. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. В. Д." № ** сумата в размер на 1800 лева , представляваща направени разноски в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Със същото определение е осъдил Горовладелска производителна кооперация "С. Д.", ЕИК ******,да заплати на адвокат М. З. С. от АК Х., сумата в размер на 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ исъдействие по делото на ответника М. Г. К., на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Постъпила е частна жалба с вх.№484/20.02.2024г. от Горовладелна производствена кооперация „ С. д." ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Ч. , чрез адв Р. Р. против определение № 16/30.01.2024 г. постановено по гр д № 73/2022 г. по описа на районен съд- Ч..Счита ,че това определение е изцяло незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост, постановено в противоречие с приетия и приобщен доказателствен материал по делото .Моли въззивния съд да обърне внимание ,че до приключване на съдебното дирене -до постановяване на прекратителното определение № 186/08.11.2023 г. постановено по гр д № 73/2022 г. по описа на районен съд -Ч. договор за правна помощ и съдействие между М. Х. К. и адв И. С. не е представен по делото. Поради това намира ,че 1 в противоречие с материалния и процесуален закон районният съд е присъдил разноски.Моли въззивният съд да констатира ,че по делото до дата 08.11.2023 г. не е представен ДПЗС, а липсата на такъв договор счита ,че води до неоснователност на претенцията за присъждане на разноски. Счита ,че въззивният съд следва да отговори и на правния въпрос дали може с последваща молба след постановяване на съдебен акт да се представя допълнително ДПЗС, като счита че отговора следва да е отрицателен.

Договорът за правна помощ следва да е представен най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Представен е договор за правна помощ и съдействие след прекратителното определение, и със съставяне на същия и претендиране на адвокатско възнаграждение счита, че е налице злоупотреба с права.Намира , че в съдебното производство освен клиента и адвоката участват и други страни, по отношение, на които се претендира да възстановят направени от клиента разноски. Счита ,че устен договор за правна защита и съдействие не може да се противопостави на тези страни, тъй като ,защото с него не се удостоверява волята на договарящите относно възнаграждението на упълномощеното лице - кой, кога, в какъв размер и по какъв начин ще заплати хонорара на адвоката. Поради това счита ,че разноски за оказана правна помощ не следва да се присъждат.

Счита ,че настоящия случай доколкото съда е прекратил производството по делото без проведени съдебни заседания ,то е допустимо възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,което е направено, но районният съд е оставил без уважение, в противоречие със закона.Моли въззивният съд да констатира че по делото не са провеждани съдебни заседания, не са назначавани и експертизи, не е имало разпит на свидетели. Процесуалния представител на ищцовата страна е депозирала единствено и само молба по чл. 229, ал. 1 т. 1 от ГПК. Твърди ,че адв И. С. не е депозирала отговор на исковата молба, не е вземала становище по иска, не е извършвала никакви процесуални действия Счита ,че при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е свободен да намали разноските до разумен размер, който в конкретния случай присъден в размер на 1 800 лева не съответства на извършените процесуални действия по делото.Счита ,че вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага. Сочи съдебна практика. Счита ,че съда следва да присъди разноски не съобразно представените документи за направени такива, а само и единствено с оглед на разумния размер на разходите .

Намира за неправилно и незаконосъобразно ,че е обжалваното определение и в частта ,с която са присъдено адвокатско възнаграждение на адв М. С. за оказана безплатна правна помощ в размер на 450 лева .Твърди ,че по делото не е представен договор за правна защита и съдействие до постановяване на прекратителното определение. По делото не са провеждани съдебни заседания, не са назначавани експертизи, не е имало разпит на свидетели.Счита ,че адв.М. С. претендира адв. възнаграждение ,а не е извършвала никакви действия по делото,което последната признава в 2 подадената молба до съда с вх N° 3162/20.11.2023 г. като пояснява че М. К. била останала без адвокат и тя е давала консултации на страната извън процесуално,което счита ,че не се установява .Това, че адв .М. С. е подала заявление за електронен достъп ,по делото без да извършва каквито и да е процесуални действия, без да е ,дала консултации по делото на своя клиент ,счита ,че не означава че на същата се дължат разноски. Хипотезата при която първоинституционния съд е присъдил адвокатско възнаграждение е по чл. 6, т. 2 от Наредба N° 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, визираща проучване на дело с даване на мнение по него, намира ,че е неправилно. Намира ,че в случая, за да се присъди адвокатско възнаграждение по същата разпоредба следва в кумулативност да се налице и двете предпоставки адвоката да е проучил делото и да е дал мнение по него.

Намира ,че в случая искането за присъждане на разноски, за адвокатско възнаграждение представлявало злоупотреба с право, доколкото от приложените доказателства не се установява извършването на разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.№804 /20.03.2024г.от М. Х. К. от гр.Ч. ,чрез адв.С. която намира ,че частната жалба ,депозирана от ГПК „С. Д.“- гр.Ч., срещу определение №16/30.01.2024г., постановено по гр.д.№73/2022г. по описа на районен съд –Ч. за 2022г., е неоснователна Твърди ,че за да постанови процесното определение, районният съд е изложил пространни мотиви, които са в съответствие със законовите постановки, уредени в нормата на чл.248, ал.1 ГПК, и хронологично и коректно е проследил и обективирал в същите, предприетите от всички страни в процеса, процесуални действия. Намира че правилно районният съд е съобразил, че с депозираната от доверителката и молба с вх.

№3114/15.11.2023г., е поискано допълване , а не изменение на определение №186/08.11.2023г. в частта за разноските При това положение, приложение намира разрешението, дадено в т.8 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която точка, първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК.

Счита ,че е неоснователно твърдението в частната жалба ,че след като до приключване на съдебното дирене, до постановяване на определение №186/08.11.2023г. доверителката и не е представила договорр за правна защита и съдействие , то тогава на нея не й се дължат разноски. Твърди ,че преди провеждане на първо по делото с.з., по взаимно съгласие на страните, делото е било спряно с определение №67/30.03.2023г., на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК. Същото влезнало в сила на 28.11.2023г. Поради това в открито съдебно заседание в което доверителката и да има възможност да представи ДПЗС или да извърши други, каквито и да било процесуални действия, не е било възможно да се извършат. Твърди ,че е бил изготвен от пълномощника адв.С. писмен отговор на исковата молба ,който е депозиран в процесуалния за това срок, както и е заплатила положения от упълномощения адвокат труд, по начина и в размера, обективиран в приложения към молба вх.№3214/24.11.2023г. договор за правна защита и съдействие в размер на 1 800 лева.Поради това е неоснователно твърдението в частната жалба ,че това било злоупотреба с право Дори и въззивният жалбоподател да е упражнил 3 своевременно правото си на възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, счита ,че първоинстанционният съд правилно е оставил възражението му без уважение, като за коректност, пълнота и изчерпателност на мотивите си, подробно е изложил, чрез аритметично пресмятане, защо счита възражението за прекомерност на платеното адв.възнаграждение за неоснователно. Поради това моли въззивният съд да потвърди като законосъобразно и обосновано обжалваното определение за разноските.

Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.№816/21.03.2024г о т М. Г. К. чрез адв.М. С. в частта ,която касае правния и интерес като намира ,че частната жалба е изцяло неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение.Твърди ,че с молбата си вх.№3159/20.11.2023г. по гр.д.№73/2022г. по описа на районен съд -Ч. е процесуален представител на ответника М. К., която е материално затруднена, затова не и е било възможно да ползва правна помощ от адвокат срещу договорено възнаграждение.

Твърди ,че от доказателствата по делото ,доверителката и е била ангажирала преди това адвокати, но за съжаление в хода на делото е останала без процесуален представител. Като доказателство за сключения договор с доверителката и М. К. е представила договор за правна помощ и защита.

Твърди ,че в изпълнение на възложената и работа е извършила пълно проучване на производството по делото, ведно с всички представени доказателства, както и предхождащите производства, въз основа на които ищецът е претендирал отговорността от доверителката и, консултирала е клиента и е подала заявление за достъп до електронното дело, което е уважено и се е запознала с представените от страните документи, актовете на съда. Твърди ,че се свързала и разговаряла с адв.Т. Д., предходен процесуален представител на доверителката и ,за изясняване на факти и обстоятелства, необходими и за изготвяне на защитната позиция на клиентката и .Допълнително се свързала и уговорила с вещото лице - експерт счетоводител И. С. (ВЛ към ПОС),за да бъде изготвена независима експертиза по данни от делото и да и направи консултация с оглед обстоятелствата, за да добие пълна представа и компетентно мнение за действителната ситуация .Поради това моли въззивния съд да остави без уважение частната жалба , а обжалваното определение да потвърди като правилно и обосновано .Претендира разноски.

Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима .Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител,в законният срок ,при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Законосъобразно и обосновано районен съд –Ч. по молбата на М. Х. К. за допълване по чл.248 ГПК на определение №186/08.11.2023г по гр.д. №73/2022г е осъдил Горовладелска производителна кооперация „С.

Д. „-Ч. да заплати в полза на М. К. от гр.Ч. сума в размер на 1 800 лева разноски за заплатено адв. възнаграждение за адв.И. С. .

4

Видно е ,че с определение№67/30.03.2023г в закрито съдебно заседание Чепеларският районен съд е спрял производството по делото .

С влязло в сила на 28.11.2023г определение №186/08.11.2023г по гр.д. №73/2022г Чепеларският районен съд е прекратил производството на основание чл.231 ГПК ,без съда да се е произнесъл относно направените в хода на процеса искания за разноски .

По делото е приложен в законният срок отговор на искова молба от М.

Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7c68ec6-97b8-4414-b445-836128e6d575