Решение № 459 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110117180 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на Р. П. В. срещу „Н******************“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 16.02.2024 г. в 07:50 ч. в уебсайта „*************” била качена публикация със заглавие: „РАЗКРИТИЕ: ****************“ и подзаглавие:

„Вижте скандалната история" , като уебсайтът бил собственост на ответното дружество. Същевременно на 16.02.2024г. в 10:00ч. в уебсайта „************” била качена публикация със заглавие:

„В******************“, също собственост на ответника. Ищецът релевира, че в уебсайтовете, собственост на „Н******************“ ЕООД, се съдържат множество публикации, в чиито съдържания се сочи, че ищецът Р.

В. е известен като „Р***************“. Също така била качена снимка на ищеца и в двете процесии публикации в двата уебсайта. Ищецът счита за безспорно, че под наименованието „Р***************“, използвано от автора на публикациите, се свързва категорично с личността му и ответното дружество има предвид именно ищеца. В ИМ се посочва, че процесните публикувани материали в двата уебсайта са с различни заглавия, но с напълно идентично съдържание и чрез тях се разгласяват публично неверни и позорни обстоятелства по адрес на ищеца, като авторът на публикациите му е приписал извършването на незаконни действия чрез следните изявления:

РАЗКРИТИЕ: ****************“ - заглавие на публикацията в уебсайта „*************” и подзаглавие: „Вижте скандалната история“.

“В****************** “ - Заглавие на публикацията в уебсайта 1

„************” - „Оказва се, обаче, че покрай чисто мъжката дружба през годините, двамата са имали и сериозна стиковка в делата си, от която са.... изкарвали пари. Сега ще Ви разкажем една история за това как двамата са печелили на гърба на *************** и де факто са източвали клуба.

Който, впоследствие стигна до фалит, официално обявен от съда на сакралната дата 9 септември 2016 година....“; „Тази вътрешна информация за проблемите на *************** се знае от работещият в този момент като юрист-консулт Р***************. Той е напълно наясно, че няма как дошлите от ************* (ПД) футболисти да получават навреме заплатите си и е въпрос на няколко месеца да прекратят договорите си. Той явно споделя тази информация на аверчето си ************ и в главата на последния се ражда интересната „схема“ на гърба на ***************.“ В исковата молба се сочи, че от съдържанието на публикациите става ясно, че се цели да се внуши на аудиторията извършени от ищеца незаконни действия, като се навеждат неверни и порочни внушения в аудиторията, че ищецът чрез сключване на неизгодни договори и чрез поемане на непосилни задължения е източвал имуществото на дружеството „П**********Д и е набавял за себе си финансова облага. Заявява, че е засегната репутацията на ищеца, както и доброто му име в обществото, тъй като е отразена невярна, позоряща и подвеждаща информацията, че ищецът бил източвал един от найголемите български футболни клубове, а именно П****************.

Ищецът сочи, че е наранена честта му и изпитва дълбоки душевни терзания, бил изключително разстроен, много разтревожен, доста притеснен, потиснат и мрачен. Клеветническото изказване било обсъждано сред колеги и приятели и дори в собственото му адвокатско дружество като партийните членове и голяма част от приятелите му се отдръпнали от него, което го разочаровало.

Във връзка с процесиите клеветнически изказвания го търсели и негови клиенти и партньори от чужбина, с които е работил по различни казуси през годините, докато е бил служител в „П**********Д. Негативното влияние продължавало и към момента на подаване на настоящата искова молба. С оглед изложеното, ищецът моли съда да осъди да му изплати обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата от 10 000 лв., предявен като частичен иск за сума в общ размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 26.03.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск, като неоснователен по следните съображения: не са налице предпоставките от фактическия състав на предявения иск, като същевременно заявява, че в посочените публикации не се съдържат никакви клеветнически твърдения. Релевира, че използваното наименование „Р***************“ по никакъв начин не е свързано с личността на ищеца. С оглед изложените съображения счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 10 000 лв., (частичен иск от сума в общ размер от 50 000 2 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно поведение, изразяващо се в разгласени публично неверни и позорни обстоятелства по адрес на ищеца и приписани незаконни действия, чрез публикация в уебсайта „*************” със заглавие „РАЗКРИТИЕ: ****************“ и подзаглавие: „Вижте скандалната история“, както и в уебсайта „************” със заглавие на публикацията“В******************“, и двете от 20.02.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:

1) възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа–чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.);

2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда–имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа и тяхната отговорност по чл. 45 ЗЗД.

Издателят на печатно, респ. електронно издание отговаря за вредите, нанесени чрез публикации, които накърняват достойнството и обществения престиж на пострадалия (Решение №340/15.07.1998 г. по гр.д.№178/1997 г. на ВКС, 5-чл.с-в, Решение №648/15.04.1999 г. по гр.д.№ 267/1998 г. на ВКС-V г. о.).

С изготвения проект за доклад на делото, обявен за окончателен без възражения, съдът е отделил кат безспорни и ненуждащи се от доказване в отношенията между страните по делото обстоятелствата, че „*************” и „************” са собственост на ответното дружество, както и че на 16.02.2024 г. в посочените електронни сайтове са публикувани описаните в ИМ публикации, с посоченото съдържание.

Доколкото процесните публикации са поместени в електронно издание, собственост на ответното дружество, то последното има качеството на възложител по отношение на автора на статията, независимо дали между тях съществува трудово или облигационно правоотношение, в изпълнение на задълженията си по което авторът на статията я е изготвил и предал за публикуване. Следователно по делото е установено качеството на възложител 3 на ответника спрямо автора на публикациите предмет на делото.

Съгласно чл.32, ал.1, изр. 2-ро от Конституцията на Република България (КРБ) „Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име”; такава защита е и гражданската отговорност за вреди, причинени от нанесена обида или разпространена клевета срещу определено лице.

Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл.

40, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Предмет на преценка при правомерността на публикациите следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име на ищеца по чл.32, ал.1 КРБ и свободата на печата гарантирана чл.40, ал.1 КРБ.

Намеса в тези права и тяхното ограничаване е допустима само в изрично посочени случаи, включително за защита на правата и доброто име на другите (чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро КРБ); между двете конституционно защитени ценности (свободата на печата и защитата на доброто име) няма йерархично подредба по значимост, а изключенията при ограничаването на правото на мнение и информация следва да се тълкуват ограничително (Решение №7/04.06.1996 г. на КС по конст.дело №1/96 г., мотиви-раздел ІІ, т.7 и раздел ІІІ, т.1.).

В случая, съдът дължи категоризация на изявленията като фактически твърдения или оценъчни съждения, доколкото фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, а оценъчните съждения, като мнения и коментари се считат за неподлежащи на доказване и съобразно практиката на СЕС се ползват с по-голяма защита.

Настоящият съдебен състав приема, че процесните изрази, съдържащи се в цитираните публикации, съставляват оценъчни съждения, доколкото в тях не се съдържат твърдения за конкретни факти, а квалифицират дейността на ищеца, (юрисконсулт на „П****************“ за периода 15.07.2009 г. – 08.08.2013 г.) и по-конкретно в периода непосредствено преди преустановяване на отношенията му с клуба за заеманата от него длъжност – 2012-2013г. и във връзка с осъществен трансфер на четирима футболисти от ПФК „**************“ в „П****************“, чрез посредничеството на „************* ********“ ЕООД – трето неучастващо по делото лице.

Оценката на автора на статията, относно личността на ищеца е негативна, доколкото според него, действията на ищеца при изпълнение на задълженията му на юрисконсулт, през призмата на сътрудничеството с Г************* ************* („************* ********“ ЕООД) са увредили интересите на футболния клуб и са допринесли за финансовия колапс на дружеството – обявено по-късно в несъстоятелност.

Доколкото процесните изявления съставляват оценъчни съждения, следва да се определи дали е налице prima facie т.е. „достатъчно фактическо основание“ в тяхна подкрепа, тъй като и оценъчните съждения се нуждаят от фактическо основание, при установяването на което тежестта преминава върху другата страна за неговото оборване. В случай, че определени обстоятелства са станали публично известни, изискването да се представят фактите, на които се основава оценъчното съждение, изгубва значението си (Feldek v. Slovakia 4

2001-VIII §86). Съответно липсата на установено фактическо основание за оценъчните съждения, опровергава презумпцията за защита, дадена на оценъчните съждения, като необходимата връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти е конкретна във всеки отделен случай и се преценява индивидуално.

В случая по делото са представени и приобщени като писмени доказателства, статии и публикации от електронни издания и интернет сайтове, публикувани в периода 2013 г. – 2015 г., в които са поместени интервюта, съдържащи изявления на ищеца Р. В., както и на А************** ****************** (трето неучастващо по делото лице), в качеството му на председател на надзорния съвет на „П****************“ АД, който пост е заемал за периода м.12.2006 – м.03.2009 г., а впоследствие и за периода от м.06.2013 г. – 02.04.2015 г., както и на изпълнителния директор на дружеството - А****************.