Решение № 807 от 22.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 807

Варна, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА канд № 20257050702623 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на В. Д. Г. от [населено място], [улица] , подадена чрез адв. С. П., срещу решение №92/30.06.2025г. по АНД. №142/2025г. на Районен съд -Провадия с искане за неговата отмяна.

В депозирана уточняваща молба се заявяват оплаквания за нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения от решавания съд- касационни основания по чл. 348, ал.1 , т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че РС-Провадия не е обсъдил неговите възражения и не е изложил мотиви по неговите доказателствени искания . Преценява като погрешна тезата на ПРС за съставомерност на деянието, след като от снимковия материал към преписката е видно, че са заснети два автомобила.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, но депозира писмено становище с искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касация – ОД на МВР-Варна , не се представлява в съд. заседание , но депозира писмено становище за неоснователност на жалбата . Претендира се присъждане на юриск възнаграждение и се иска в случай на уважаване на жалбата , да се присъди адв. хонорар в минимален размер.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима , тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред РС-Варна е бил електронен фиш ЕФ/, серия К №10196291, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП на В. Д. Г. е било наложено адм. наказание“глоба“ от 100.00 лв.

Решаващият съд е приел от фактическа страна , че на 20.12.2024 г. св.С. Н., полицейски служител на РУ- Провадия, ОД на МВР - Варна, работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - АRH CAM S1, позиционирана в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], насочена към пътуващите МПС в посока към [населено място], снимаща и в двете посоки. В 14:08 ч. с посоченото АRH CAM S1, било регистрирано движение на МПС лек автомобил „Шкода Октавиа“ с регистрационен номер [рег. номер], собственост на В. Д. Г. , със скорост от 77 км/ч. Бил е съставен от свидетеля протокол за използване на АТСС. Последвало е издаване на процесния електронен фиш.

Според предходната съдебна инстанция административнонаказателното обвинение е доказано, тъй като нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство-мобилна система за видеонаблюдение и контрол на скоростта ARH CAM S1, а според събрания протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 20.12.2024 г., в периода 14: 00ч. - 17: 00ч., в [населено място] на кръстовище на [улица]и [улица]с ограничение от 50 км/ч, същото е регистрирало 80 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение /14:08 ч./ попада в периода на работа на процесната система за контрол. От изготвената снимка на техническо средство е вписана засечена на 20.12.2024 г. в 14.08 часа, регистрационния номер на моторното превозно средство с рег. номер [рег. номер],, собственост на Г. , движещо се с посочената скорост - 77 км/ч /след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването от 80 км/ч./ , а снимката е веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. След служебно извършената справка на ел. сайт на Българския институт по метрология в регистъра на одобрените типове средства за измерване, воден при Българския институт по метрология, съдът е констатирал, автоматизираната системата, установила нарушението, е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания, противно на изложените за обратното аргументи от страна на нарушителя .

Като неоснователно е счетено възражението на Г. за неприложимост на процедурата по съставяне на електронен фиш , тъй като в чл. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, а чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

РС-Провадия е счел, че обжалваният електронен фиш съдържа изискуемите реквизити по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити и даденото описание на нарушението в достатъчна степен точно и ясно дава сведение за извършеното противоправно деяние от жалбоподателя. Същото кореспондира със състава на нарушението по чл. 182, ал.1 , т. 3 от ЗДвП.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на ВРС валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване са спазени процесуалните правила и материалноправни разпоредби.

Лишено от основателност е заявеното оплакването от Г. за съществено процесуално нарушение , изразяващо се в необсъдени от районния съд негови възражения и немотивирано произнасяне по негови доказателствени искания. Първо , оплакването е бланкетно. Второ, в хода на производството пред ПРС Г. не е правил доказателствени искания и нови възражения, освен изложените във въззивната жалба. Трето, в жалбата си до районния съд Г. е възразил за неприложимост на процедурата по съставяне на електронни фишове при заснето нарушение с АТСС ; за установено нарушение от неодобрен тип АТСС, ; за неокомплектоване на преписката със справка за собственост на превозното средство . Цитираните по-горе правни изводи на Провадийския районен съд сочат, че в мотивите на обжалваното съдебно решение има обсъждане и обоснована аргументация на съда по всяко едно оплакване на нарушителя. Освен това решаващият съд е уважил всяко едно от доказателствените искане на Г., като е събрал данни за собственика на описаното МПС в процесния ЕФ, извършил е проверка на одобрени типове АТСС в сайта на БИМ и оплакването на касатора за липсата на мотиви , с които съдът е уважил тези искания , е несъстоятелно , още повече след като същите са уважени изцяло.

Касационният съд счита като съответстваща на материалния закон правната теза на РС-Провадия за съставомерност на деянието. В касационната жалба Г. твърди нарушено право на защита с довод за неясно описание на нарушението , като „извършено в двете посоки“. Това оплакване е недостоверно, заявено за да обслужи защитната теза на наказаното лице, тъй като точно и ясно в мотивите на издадения ЕФ е записано за насочено техническо средство, „измерващо в двете посоки“, а не нарушение .

Правилно РС-Провадия е преценил реализиран състав на нарушението по чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП , кредитирайки приложеният към преписката снимков материал – извършеното заснемане от техническото средство за контрол , тъй като според чл. 189, ал.15 от ЗДвП то е годно веществено доказателство. Едва в касационната си жалба Г. прави възражение за недостоверност на данните от заснемането с довод за заснет и друг автомобил , движещ се преди неговия . Първо, касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Второ, ако Г. наистина е имал съмнения, че засечената скорост от АТСС не е на неговия автомобил , е необяснимо защо не е направил такова възражение в жалбата до районния съд , още повече че тя е била изготвена от адвокат П.- лице с юридическо образование, което гарантира ефективна правна защита на правата на наказаното лице и правна грамотност за своевременно сезиране с оплаквания и доказателствени искания . Г. или неговият адвокат са могли също така да направят подобно оплакване и в хода на производството пред РС-Провадия, за да може предходната съдебна инстанция да провери достоверността на такова възражение , като събере писмени доказателства за техническите характеристики и начин на работа на техническото средство , като назначи при необходимост съдебно-техническа експертиза. От процесуалната си пасивност нарушителят Г. не може да извлича благоприятни за себе си правни последици. Ако се приеме ,че налице непълнота на доказателствата , то същата е в пряка причинно-следствена връзка с процесуалното бездействие на жалбоподателя,а не е резултат от порочна процесуална дейност на решаващия съд .

В контекста на изложеното описаните в процесния ЕФ юридически факти кореспондират с изпълнителното деяние на нарушението по чл. 182,ал.1, т.3 от ЗДвП и правилно районният съд е потвърдил административнонаказателното санкциониране на касационния жалбоподател. Следователно при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира неоснователност на подадената касационна жалба и поради тази причина същата следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , а именно 66.50 евро предвид чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл.27е от НЗПП.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92/30.06.2025 г. на Районен съд – Провадия , постановено по АНД № 142/2025 година.

ОСЪЖДА В. Д. Г. от [населено място], [улица] , [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 66.50 евро , представляваща юрисконсултко възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател:

Членове: