Решение № 1420 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20255300101310 по описа за 2025 година

Предявен е иск за признаването за установено в отношенията между страните, че А. А. Р. не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД следните суми: 35217.54 леваглавница, 42523.45 лева- лихва и 9046.67 лева- разноски, произтичащи от договор за кредит от **** г., сключен с Юробанк България АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия.

Ищцата твърди, че сключила договор за кредит с банката за закупуването на имот. На 28.07.2011 г. РС-А. издал изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за непогасената част от кредита. Било образувано изпълнително производство при ЧСИ, като ПДИ в едно със заповедта по чл. 417 ГПК й били връчени. Възражение не било подавано и заповедта влязла в сила. По изпълнението били предприети действия за принудителното удовлетворяване на взискателя, след което производството било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което ищцата била уведомена на 26.02.2018 г. Ново изпълнително производство не било образувано, но ответникът продължавал да подава информация за задължения с ЦКР към БНБ. Към ответника било отправено възражение за изтекла погасителна давност, но от негова страна постъпил отговор, че същото е неоснователно. Ищцата твърди, че вземанията за погасени поради изтичането на давностния срок. Иска се уважаването на иска и присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава 1 предявения иск. Твърди, че с действията си не е станал причина за завеждане на делото и искат възлагане на разноските на ищеца. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения договор ****** от **** г. се установява, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ищцата А. Р. е сключен договор за кредит за сумата от общо 32000 евро.

Поради неизпълнение на задълженията срещу ищцата и останалите солидарно отговорни лица е била издадена заповед за изпълнение на парично задължения по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1415/2011 г. на РС- А. за непогасените суми по договора. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 692/2011 г. по описа на ЧСИ ****. Ищцата не оспорва, че по изпълнението й е била връчена заповедта по чл. 417 ГПК, като възражение не е подавано и същата е влязла в сила. От приложената справка на АВ е видно, че по изпълнителното дело е била извършена публична продан на ипотекиран имот. Съгласно представеното от ЧСИ **** писмо изпълнително дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 26.02.2018 г. След това делото било унищожено на 21.03.2025 г.

С договор от 27.03.2020 г. вземанията срещу ищцата са прехвърлени от „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“) на „Свети Георги груп“ ЕАД. С договор за цесия от 11.12.2020 г. „Колект БГ“ АД с предишно наименование „Свети Георги груп“, е прехвърлило на ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД вземанията към ищцата, основани на посочения договор за кредит.

От представеното по делото удостоверение от ответника се установява, че на името на ищцата се води задължение по договора за кредит размер на 35217.54 лева главница, 42523.45 лева лихва и 9046.67 лева разноски. Ищцата не оспорва съществуването на посочените задължения като твърди, че същите са погасени по давност и иска установяването на това обстоятелство.

При така събраните доказателства давността е започнала да тече най-късно от момента на прекратяване на изпълнителното дело- 26.02.2018 г. и е изтекла на 02.05.2023 г. (предвид спирането за времето на извънредното положение и 7 дни след отмяната му).

С отговора на исковата молба ищецът признава иска, като ищцата иска постановяване на решение съобразно признатото.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита, защото счита претенцията за 2 основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното положение. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението изхожда от изрично упълномощен представител.

Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да го зачете.

Поради горното претенцията следва да бъде уважена.

По отговорността за разноски:

По отношение на разноските ответникът заявява, че не дължи такива, защото е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото.

Поставеният от страната въпрос се свежда до наличието на предпоставките за прилагане на разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК в настоящия случай. Посочените в нормата предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото са две- ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.

Последната е налице, защото още с първото процесуално действие по делото- отговора на исковата молба, ответникът е признал иска. Не се установява първата предпоставка, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото. Съгласно представения отговор на заявление, ответникът е застъпил становище, че направеното от ищцата извън процеса възражение за погасяването на вземането по давност е неоснователно.

Поради това се констатира наличието на правен спор, който подлежи на решаване от съда.

Предвид горното се следват разноски адвокатско възнаграждение в полза на ищцата. В конкретния случай същата е защитавана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Като взе предвид НАРЕДБА за възнаграждения за адвокатска работа, вида на предявения иск, материалния интерес, признанието на ответника, провеждането на 1 о.с.з., приемането само на писмени доказателства и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че адвокатско възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 3800 лева. Други разноски не се дължат, защото не са извършени по самото дело.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на 3471.51 лева за държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. А. Р., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, следните 3 суми: 35217.54 лева- представляваща неплатена част от главница по договор за кредит № ******* от **** г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с променено наименование „Юробанк България“, вземанията по който са прехвърлени на „Свети Георги груп“ АД, с променено наименование „Колект БГ“ с договор за цесия от 27.03.2020 г., което ги е прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 11.12.2020 г. 42523.45 лева- лихва към 21.05.2025 г. и 9046.67 лева- разноски, във връзка с които вземания е бил издаден изпълнителен лист от 28.07.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 28.07.2011 г. по ч.гр.д. № 1415/2011 на Районен съд- А., поради изтичане на погасителната давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, да заплати на адв. Д. Г. П., АК-Пловдив, с личен номер *****; със служебен адрес– гр. *****, сумата от 3800.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. А. Р. по производството.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Окръжен съд- Пловдив държавна такса за образуваното дело в размер на 3471.51 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4