Решение № 387 от 24.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Илияна Папазова

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20238002103526 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез С. Л.прокурор в Апелативна прокуратура- Пловдив, и насрещна касационна жалба на Й. В.

С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. К. Б., против Решение №80 от 09.05.2023г. по в. гр. д. №114/2023г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.

С жалбата на Прокуратурата на Република България решението се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение №441 от 07.12.2022г., постановено по гр.д.

№76/2022г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на Й. В. С., ЕГН [ЕГН], сумата от 7000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от образувано наказателно производство за престъпление по чл.323, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК по пр.преписка №1390/2013г. на РП- Велинград и следствено дело №57/2014г. на ОслСПазарджик, което е прекратено на 08.02.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 07.02.2022г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 2133,06 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 07.02.2019г.-07.02.2022г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Й. В. С., ЕГН [ЕГН], чрез 1 пълномощника й адв. К. Б., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

С насрещната касационна жалба на Й. В. С., ЕГН [ЕГН], решението се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение №441 от 07.12.2022г, постановено по гр.д.№76/2022г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от Й. В. С. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 7000 лв. до пълния му предявен размер от 25500 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата над присъдените 2133,06 лв. до предявения размер от 8777,50 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решениекасационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и мораторна лихва върху същото да бъдат уважени за пълните им предявени размери от 25500 лв. и 8777,50 лв.

С определение №1852 от 15.04.2024г. по настоящото гр. д. №3526/2023г. на ВКС, трето гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от Прокуратурата на Република България част, с която е било потвърдено Решение №441 от 07.12.2022г, постановено по гр.д.№76/2022г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на Й. В. С., ЕГН [ЕГН], сумата от 7000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от образувано наказателно производство за престъпление по чл.323, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК по пр.преписка №1390/2013г. на РП- Велинград и следствено дело №57/2014г. на ОСлС- Пазарджик, което е прекратено на 08.02.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 07.02.2022г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 2133,06 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 07.02.2019г.07.02.2022г., на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса относно критериите и обстоятелствата, които са от значение за определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, при предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Касационното обжалване е допуснато, за да бъде извършена проверка за съответствието на въззивното решение в обжалваната му от Прокуратурата на Република България част с Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд, както и с формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други/. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от Й. В. С. част, с която е било потвърдено Решение №441 от 07.12.2022г, постановено по гр.д.№76/2022г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от 2

Й. В. С. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 7000 лв. до пълния му предявен размер от 25500 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата над присъдените 2133,06 лв. до предявения размер от 8777,50 лв.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други/. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако има такова- трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му, както и обществено- икономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Доколкото въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, той дължи да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като извърши преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., по конкретното дело.

По въпроса за начина на определяне на паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди също е налице трайно установена съдебна практика. Съгласно същата /Решение №146 от 07.10.2020г. на ВКС по гр. д. 4129/2019г., четвърто г.о.;

Решение№ 253 от 27.10.2016г. на ВКС по гр.д.№457/2016г., четвърто г.о.; Решение 3

№145 от 27.09.2022г. на ВКС по гр.д. № 3365/2021г., четвърто г.о.; Решение № 179 от 09.01.2019г. на ВКС по гр.д. № 4551/2017г., трето г.о. и др./ принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД изисква в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя според вида и тежестта на причинените физически или психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените страдания и неудобства. Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, но като се има предвид, че във всяко решение размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на конкретните, различни за всеки случай обстоятелства, относими към търсената обезвреда.

Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Размерът на присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване, а трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, което не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.

По същество на касационната жалба:

По делото няма спор между страните, че с постановление от 14.02.2014г. на Районна прокуратура- Велинград е било образувано досъдебно производство срещу „неизвестен извършител“ за престъпление по чл.323,ал.1 от НК въз основа на жалба вх.

№1390/23.10.2013г. от група граждани на [населено място] срещу действията на ищцата Й.

В. С. по разораване и засаждане на земеделски имоти- тяхна собственост, без разрешението и знанието им и след извършена предварителна проверка по ЗМ860/2013г. по описа на РУПВелинград, пр.преписка №1390/2013г. на РП- Велинград. С. е депозирала писмени обяснения на 20.11.2013г., на 27.05.2014г. и на 14.07.2014г. С постановление от 21.05.2015г. наказателното производство по ДП №57/2014г. на ОСлО-Пазарджик е прекратено.

Постановлението е отменено с определение №189 от 09.06.2015г. по ЧНД №223/2015г. на РС-Велинград, потвърдено с определение от 17.09.2015г. по ВЧНД №395/2015г. на ОСПазарджик. На 13.04.2016г. ищцата С. е била разпитана като свидетел и на 26.04.2016г. са извършени очни ставки между нея и други седем свидетели. С постановление от 01.06.2016г. тя е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.323,ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 от НК и разпитана в това качество, като спрямо нея е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 27.06.2016г. й е предявено разследването, като с постановление от 19.08.2016г. на РП-Велинград наказателното производство спрямо С. е 4 прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК.

Постановлението за прекратяване е отменено с определение №1 от 03.01.2017г. по ЧНД №1/2017г. на РС-Велинград, а определението на районния съд е отменено с окончателно определение №54 от 08.02.2017г. по ВЧНД №53/2017г. на Окръжен съд- Пазарджик, от която дата постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Д.- дъщеря на ищцата, В. З. и Н. Г., се установява, че след започване на наказателното производство срещу нея ищцата станала изнервена, затворила се, избягвала контактите. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-психологична експертиза при С. вследствие на воденото спрямо нея наказателно производство в психо-емоционален план са налични данни за преживявания в страхово-тревожния регистър, свързани с негативни емоционални състояния, провокиращи психосоматика, проява на депресивни симптоми и са установени промени в когнитивната сфера - умерено нарушение на параметрите на внимание и паметови годности, като при проведеното изследване за психологично напрежение е отчетено средно ниво на стрес. Според експерта наказателното производство е довело С. до ограничение в социалните контакти, загуба на приятели, загуба на обществено положение, нарушаване на семейната цялост, липса на професионална перспектива, преживени страхови ситуации за членове на семейството, проблеми от здравословно естество, общо влошаване на качеството на живот. Така изготвеното заключение не може да бъде изцяло възприето, тъй като е изготвено само въз основа на твърдения на самата ищца, които тя е направила при срещите си с вещото лице, проведени в хода на делото- на 29.07.2022г. и 02.08.2022г., т.е. повече от пет години след прекратяване на наказателното производство. Отделно от това от заключението е видно, че ищцата е споделила пред вещото лице и за преживян от нея стрес по повод извършени спрямо нея през 1999г. други проверки и действия от правоохранителните органи, които нямат връзка с процесното наказателно производство, както и за настъпила раздяла със съпруга й и финансови загуби, поради което следва да се приеме, че състоянието й се дължи и на тези предходни и съпътстващи събития. По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което у С. е оформен неврастенен синдром, съставляващ невротично разстройство, характеризиращо се с променливо емоционално спокойствие, умора, чести главоболия, замаяност, отслабване на паметта, когнитивни нарушения /концентрация, внимание, памет/, причинени от нарушена активност на мозъчните клетки /функционални нарушения/ и/или нейните органични увреждания.