Определение № 2 от 07.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Габрово, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20254200600347 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частна жалба от А. К. А. от гр. Габрово, в качеството на пострадал, чрез повереника адв. Д. Д. от АК – Габрово, против определение № 292 от 19.11.2025 г. по ЧНД № 788/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което е потвърдено Постановление на РП – Габрово от 02.10.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1752 ЗМ 658/2023 г. по описа на РУ на МВР – Габрово, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В частната жалба се изразява несъгласие с крайния извод на районния съд, че наказателното производство е погасено по давност. Заявява се, че в материалите по делото се съдържали доказателства, че последната вноска за изплащане на инкриминираната вещ е направена през месец май 2015 г. Неправилно се приемало, че от този момент (следващия месец) може да се счита, че деецът манифестирал отказа си да върне вещта. Твърди се, че след тази дата двете страни – С. и А., продължили комуникацията си за автоплатформата – поискани били пари от първия за гуми за платформата; направена била застраховка за същата и документите били изпратени на определен адрес, т.е. към октомври 2015 г. пострадалият нямал знанието, че няма да получи парите си или ще бъде отказано връщане на платформата. Навежда се твърдението, че според доказателствата едва в средата на 2017 г., при телефонен разговор със С., А. получил категоричен отговор на въпросите си, което обективно било в състояние да се приравни и приеме за отказ от връщане на вещта – значи към този момент било довършено деянието, съответно погасителната давност все още не е изтекла. В жалбата се претендира за отмяна на определението на районния съд.

Въззивният съд, след като прецени събраните в досъдебната фаза на процеса 1 доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по обжалваното определение, намира, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Наказателното производство е образувано на 14.12.2023 г. за това, че на неустановена дата пред периода от месец март 2015 г. до месец април 2015 г. включително, в гр. Габрово, противозаконно е присвоена чужда движима вещ – ремарке за лек автомобил марка „Едуардс“, модел ПЛ 2720, с рег. № ********, рама № *************, собственост на И.В.Б. от гр. Габрово, което е владяно - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

По делото не е привличано обвиняемо лице.

Прегледът на контролирания в настоящото производство съдебен акт сочи, че първоинстанционният съд е извел фактически изводи, които следват приетата от прокурора фактология. От правна страна контролираният съд е приел, че последното плащане за платформата е извършено през месец май 2015 г. Следващото плащане е трябвало да се случи през месец юни 2015 г., но то не е извършено. Самият факт на спиране на плащане на вноските, които жалбоподателят твърди, че са били уговорени, съставлява отказ за връщането на платформата. Поради това деянието следва да се счита за довършено с осъщественото засягане на възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея - следователно от тогава тече погасителната давност.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Прави впечатление обстоятелството, че едва на 19.07.2023 г. жалбоподателят А. е депозирал в прокуратурата жалбата си, в която излага твърдения за реализирана през 2015 г. престъпна деятелност. Тази забава от около осем години несъмнено е създала предпоставки за възникване на затруднения при изясняване на релевантните факти. В тази насока съдът съзира и известна непоследователност в твърденията на самия А..

Видно е, че в жалбата си до прокурора същият посочва, че до месец септември 2015 г. свидетелят К. С. редовно плащал по 300 лева месечно за платформата – твърдение, което той съществено променя в хода на производството, когато вече заявява, че платените вноски били само две. В качеството си на свидетел А. е посочил, че предал платформата не на С., а на две лица, които обаче не е в състояние за индивидуализира – съответно не е възможно да се установи кои са те и каква е връзката им със С..

Самият К. С. пък в показанията си е категоричен, че не е договарял за автоплатформа с А. и няма никакво отношение към вещта, която е предмет на твърдяното престъпно деяние.

Неоснователни са претенциите на частния жалбоподател, че и след месец юни 2015 г., и последно през 2017 г., между А. и С. е имало комуникация във връзка с 2 вещта. Такива твърдения навежда само пострадалият, но липсват доказателства, които да ги потвърждават. По делото е установено, че изпратените през 2015 г. от А. по пощата документи за С. на адрес в Полша са върнати като непотърсени. Няма обективни данни за проведен разговор по телефон между двамата през 2017 г., в хода на който С. за първи път да е демонстрирал намерение да свои вещта. При тези факти правилен и законосъобразен се явява изводът на районния съд, че от месец юни 2015 г. собственикът трайно е бил лишен от правото си на собственост върху автоплатформата (тъй като не знае къде се намира, както и дали изобщо продължава да съществува като такава вещ), поради което от тогава тече погасителната давност.

Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години, каквато е наказуемостта и за обсъжданото деяние по чл. 206, ал. 1 от НК. В случая давността не е спирана и не е прекъсвана. При това положение, както правилно и законосъобразно е приел първоинстанционният съд, изтеклата погасителна давност представлява обективен юридически факт, изключващ възможността за продължаване както на действията по разследването, така и на действия по установяване на евентуалния извършител на деянието, тъй като препятства реализирането на наказателна отговорност спрямо евентуалния извършител.

Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Окръжен съд Габрово ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 292 от 19.11.2025 г. по ЧНД № 788/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което е потвърдено Постановление на РП – Габрово от 02.10.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1752 ЗМ 658/2023 г. по описа на РУ на МВР – Габрово, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Габрово, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20254200600347 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частна жалба от А. К. А. от гр. Габрово, в качеството на пострадал, чрез повереника адв. Д. Д. от АК – Габрово, против определение № 292 от 19.11.2025 г. по ЧНД № 788/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което е потвърдено Постановление на РП – Габрово от 02.10.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1752 ЗМ 658/2023 г. по описа на РУ на МВР – Габрово, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В частната жалба се изразява несъгласие с крайния извод на районния съд, че наказателното производство е погасено по давност. Заявява се, че в материалите по делото се съдържали доказателства, че последната вноска за изплащане на инкриминираната вещ е направена през месец май 2015 г. Неправилно се приемало, че от този момент (следващия месец) може да се счита, че деецът манифестирал отказа си да върне вещта. Твърди се, че след тази дата двете страни – С. и А., продължили комуникацията си за автоплатформата – поискани били пари от първия за гуми за платформата; направена била застраховка за същата и документите били изпратени на определен адрес, т.е. към октомври 2015 г. пострадалият нямал знанието, че няма да получи парите си или ще бъде отказано връщане на платформата. Навежда се твърдението, че според доказателствата едва в средата на 2017 г., при телефонен разговор със С., А. получил категоричен отговор на въпросите си, което обективно било в състояние да се приравни и приеме за отказ от връщане на вещта – значи към този момент било довършено деянието, съответно погасителната давност все още не е изтекла. В жалбата се претендира за отмяна на определението на районния съд.

Въззивният съд, след като прецени събраните в досъдебната фаза на процеса 1 доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по обжалваното определение, намира, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Наказателното производство е образувано на 14.12.2023 г. за това, че на неустановена дата пред периода от месец март 2015 г. до месец април 2015 г. включително, в гр. Габрово, противозаконно е присвоена чужда движима вещ – ремарке за лек автомобил марка „Едуардс“, модел ПЛ 2720, с рег. № ********, рама № *************, собственост на И.В.Б. от гр. Габрово, което е владяно - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

По делото не е привличано обвиняемо лице.

Прегледът на контролирания в настоящото производство съдебен акт сочи, че първоинстанционният съд е извел фактически изводи, които следват приетата от прокурора фактология. От правна страна контролираният съд е приел, че последното плащане за платформата е извършено през месец май 2015 г. Следващото плащане е трябвало да се случи през месец юни 2015 г., но то не е извършено. Самият факт на спиране на плащане на вноските, които жалбоподателят твърди, че са били уговорени, съставлява отказ за връщането на платформата. Поради това деянието следва да се счита за довършено с осъщественото засягане на възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея - следователно от тогава тече погасителната давност.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Прави впечатление обстоятелството, че едва на 19.07.2023 г. жалбоподателят А. е депозирал в прокуратурата жалбата си, в която излага твърдения за реализирана през 2015 г. престъпна деятелност. Тази забава от около осем години несъмнено е създала предпоставки за възникване на затруднения при изясняване на релевантните факти. В тази насока съдът съзира и известна непоследователност в твърденията на самия А..

Видно е, че в жалбата си до прокурора същият посочва, че до месец септември 2015 г. свидетелят К. С. редовно плащал по 300 лева месечно за платформата – твърдение, което той съществено променя в хода на производството, когато вече заявява, че платените вноски били само две. В качеството си на свидетел А. е посочил, че предал платформата не на С., а на две лица, които обаче не е в състояние за индивидуализира – съответно не е възможно да се установи кои са те и каква е връзката им със С..

Самият К. С. пък в показанията си е категоричен, че не е договарял за автоплатформа с А. и няма никакво отношение към вещта, която е предмет на твърдяното престъпно деяние.

Неоснователни са претенциите на частния жалбоподател, че и след месец юни 2015 г., и последно през 2017 г., между А. и С. е имало комуникация във връзка с 2 вещта. Такива твърдения навежда само пострадалият, но липсват доказателства, които да ги потвърждават. По делото е установено, че изпратените през 2015 г. от А. по пощата документи за С. на адрес в Полша са върнати като непотърсени. Няма обективни данни за проведен разговор по телефон между двамата през 2017 г., в хода на който С. за първи път да е демонстрирал намерение да свои вещта. При тези факти правилен и законосъобразен се явява изводът на районния съд, че от месец юни 2015 г. собственикът трайно е бил лишен от правото си на собственост върху автоплатформата (тъй като не знае къде се намира, както и дали изобщо продължава да съществува като такава вещ), поради което от тогава тече погасителната давност.