Определение № 2329 от 22.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 22.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002900461 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, представлявано от адв. Р. И., срещу решение № 299 от 15.11.2024г. по т.д. № 365/2024г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 29 от 02.05.2024г. по т.д. № 27/2023г. на Окръжен съд Шумен. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на „Кумер” ЕООД по предявен иск по чл.92 ЗЗД сумата 900 000 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл.29, ал.1 от договор № ДОП-26/01.11.2022г., сключен между страните на основание чл.112 ЗОП, ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2023г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Твърди, че въззивният съд е тълкувал договора относно неговия предмет в пълно противоречие с формираната по приложението на чл.20 ЗЗД практика, като неправилно е приел, че когато страните са сключили договора, не са придали на задълженията по допълнителните услуги съществен характер. Поддържа, че т.нар. допълнителни услуги са съществени, 1 тъй като касаят планирането на потреблението на електрическа енергия от ВиК – Шумен и без предоставянето им дружеството е в невъзможност да управлява и оптимизира в най-добра степен потреблението на електрическа енергия. Сочи, че това е довело и до неправилен извод за наличие на елементите на фактическия състав за възникване на отговорност за неустойка.

В тази връзка твърди, че „Кумер” ЕООД се е намирало в трайно неизпълнение на договорните си задължения, тъй като не е предоставило допълнителните услуги, които са част от търговската надбавка, и нито една от тези услуги не е отделно остойностена , с оглед на което и поради неизпълнението на такива касаторът няма друг избор освен да откаже заплащане на пълния размер на търговската надбавка. Намира, че поради неизправността си „Кумер” ЕООД не е разполагал с право да развали договора и да претендира уговорената неустойка при разваляне на договора поради виновно неизпълнение. Излага и съображения за нищожност на уговорената неустойка поради противоречие с добрите нрави, тъй като се изчислява и заплаща неустойка върху стойност на доставки за бъдещия ненастъпил период, каквото е ясно, че няма да има поради прекратяване на договора. В този смисъл намира, че неустойката е обвързана с едно вече невъзможно изпълнение и така тя излиза извън законовите си цели.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Следва ли при спор относно действителната воля на страните и изясняване на съдържанието на сключен между тях договор съдът да тълкува същия съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, тълкувайки отделните уговорки във връзка една с друга с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, систематичното място на всяка от уговорките и обстоятелствата, при които са направени, изхождайки не от буквалния смисъл на текста? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 128/2019г. по гр.д. № 887/2019г. на ВКС, II г.о., решение № 81/2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, I г.о., решение № 167/2012г. по т.д. № 666/2010г. на ВКС, I г.о.

2. Нищожна като противоречаща на добрите нрави ли и неустойка, която не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, като го обезщети 2 за вредите, понесени от неизпълнението на длъжника, а да го обогати неоснователно, излизайки извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?

3. Следва ли наведено от страна в процеса възражение за противоречие на договорената неустойка с добрите нрави да бъде конкретно и реално, произтичащо от договорна разпоредба или от практическото развитие на отношенията в договорната връзка, а не резултат от оценката на правораздавателния орган, който приема, че е меродавно начисляване на неустойка върху стойност на доставки за бъдещ ненастъпил период, още повече, когато е ясно, че такива доставки няма и да има, тъй като договорът е прекратен поради разваляне?

4. При въведено в процеса възражение за противоречие на предявена неустойка с добрите нрави и във връзка със служебното задължение на съда да следи за съответствието на неустойката с добрите нрави, за да уважи или отхвърли направеното възражение, следва ли съдът в мотивите на решението си да разгледа и прецени едни или няколко от критериите, посочени в т.3 от ТР № 1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, или други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по последните три въпроса в противоречие с ТР № 1 от 15.06.2010г. по т.д.

№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС, решение № 181 от 26.02.2015г. по т.д. № 4386/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 99 от 08.07.2010г. по т.д. № 984/2009г. на ВКС, I т.о., решение № 776 от 05.01.2011г. по гр.д. № 969/2009г. на ВКС, IV г.о.

5. Дължи ли се договорна неустойка, ако страната, която я претендира, не е изпълнила или не е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора? Твърди се произнасяне по въпроса в противоречие с решение № 105 от 02.07.2014г. по т.д. № 2617/2013г. на ВТК, II т.о., решение № 21 от 12.07.2010г. по т.д. № 470/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 105 от 02.07.2014г. по т.д. № 2617/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 65 от 24.04.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, II т.о.

Ответникът по касация „КУМЕР” ООД, представлявано от адв. Я. Н., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като касаторът не е обосновал защо посочените от него въпроси са обусловили изхода на 3 спора, а от друга страна, въпросите са неясно формулирани и касаят изясняване на ясни законови текстове, по които няма формирана противоречива практика. Поддържа още, че по първия въпрос въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, а по отношение на останалите въпроси касаторът не е обосновал защо счита, че са обусловили изхода на делото.

Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил и самостоятелни мотиви. Приел е за установено, че на 01.11.2022г. на основание чл.112 ЗОП и решение № D234892/12.09.2022г. на възложителя за определяне на изпълнител на обществена поръчка между страните е бил сключен договор №ДОП-26/01.11.2022г. с предмет доставка от страна на „Кумер“ ООД на нетни количества активна електрическа енергия на ниско и средно напрежение до възложителя „ВиК – Шумен“ ООД и предоставяне на допълнителни услуги от изпълнителя „Кумер“ ООД чрез извършване на дейност като координатор на стандартна балансираща група, съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ), Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Посочил е, че съобразно чл.1, ал.3 от договора прогнозното нетно количество електрическа енергия на ниско и средно напрежение, което е предвидено да се доставя за срока на договора, е определено на база консумираната електрическа енергия през предходни 12 месеца, умножено по срока, и възлиза общо на около 38 000 мегаватчаса (MWh). Взел е предвид, че в чл.6, ал.2 страните са уговорили, че стойността на договора, определена въз основа на прогнозното количество активна електрическа енергия по чл.1, ал.3, и предложената от изпълнителя цена за търговска надбавка на един MWh с включени небаланси за сметка на доставчика, без ДДС, акциз, такси за достъп и пренос, „задължение към обществото“, мрежови такси и други плащания, 4 определени от ECO и/или съответния мрежови оператор и/или регулаторни органи, възлиза на 18 000 000 лева без ДДС. Посочил е, че съобразно чл.7 от договора възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя ежемесечно стойността на реално потребените количества нетна активна електрическа енергия за ниско и средно напрежение, отчетена от монтираните средства за търговско измерване в съответните обекти, в срок до 30 дни, считано от получаването на фактура, като съгласно чл.14, т.2 цената по договора включва реално потребените количества нетна активна електрическа енергия за ниско и средно напрежение плюс търговската надбавка, определена съгласно уговореното между страните.

Въззивният съд е приел за установено от заключението на комбинираната съдебнотехническа и счетоводна експертиза, което е кредитирал като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, че доставчикът през целия срок на действие на договора е изпълнявал всички свои задължения, включително и основното задължение за доставка на нетна активна електрическа енергия за ниско и средно напрежение, поради което съдът е намерил за неоснователно направеното от въззивника възражение за неизпълнение. Посочил е, че според заключението издадените от доставчика в периода 30.11.2022г. – 01.06.2023г. 7 бр. фактури на обща стойност 7 627 631,08 лева са осчетоводени от двете страни, като въззивникът „ВиК – Шумен“ ООД е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, но към датата на завеждане на иска не е платил нито една от сумите по издадените фактури, като главниците са погасени в хода на процеса, на 22.11.2023г. Приел е, че с уведомление за разваляне на договор № ДОП-26/01.11.2022г., получено от въззивника „ВиК - Шумен“ ООД на 06.04.2023г., изпълнителят е поканил възложителя в седмодневен срок от получаването да заплати задълженията по договора в размер на 4 868 532.17 лв. с предупреждение, че при неизпълнение счита договора за развален. Взел е предвид, че не са ангажирани доказателства за плащане на задълженията по фактурите в дадения срок, както и доказателства, че по време на действие на договора до датата на отправяне на предупреждението за развалянето му от стана на изпълнителя възложителят е правил възражения във връзка с изпълнението на задължения от страна на „КУМЕР“.

Въззивният съд е намерил за неоснователни и възраженията на въззивника за недължимост на уговорената между страните търговска 5 надбавка. Взел е предвид, че съобразно уговореното в чл.6, ал.3 от договора и заключението по извършената експертиза цената за доставка на един MWh нетна електрическа енергия за ниско и средно напрежение се формира на средната месечна цена за базов товар, сегмент ПДН на БНЕБ + търговска надбавка в размер на 63.50 лева без ДДС, с включени небаланси за сметка на доставчика, като цената не включва ДДС, акциз, такси за достъп и пренос, „задължение към обществото“, мрежови такси и други плащания, определени о т ECO и/или съответния мрежови оператор и/или регулаторни органи, съгласно ценовото предложение на изпълнителя. Приел е, че така уговорената цена включва разходите (таксите) за регистрация на възложителя като участник в стандартна балансираща група като непряк член съгласно ПТЕЕ и неговото включване като активен член на пазара на балансираща енергия; всички разходи, свързани с пълната процедура по регистрация и извеждане на обектите на възложителя на свободния пазар на електроенергия; цена за доставка на нетна активна енергия на ниско и средно напрежение, без в балансиращата група допълнително да се начисляват суми за излишък и недостиг, нито такса за участие в балансиращата група. Посочил е, че в случай на небаланси на електрическата енергия същите са за сметка на изпълнителя; администрирането на графиците и обмена на информация с лицензирания оператор на електроразпределителната мрежа (ОРМ), на територията на която се намира съответната измервателна точка; регистрираните небаланси (положителни, отрицателни), всички други разходи, свързани с участието на възложителя на свободния пазар на електрическа енергия; разходи за балансиране на електроенергийната система за снабдяване и всички други неупоменати разходи, свързани с изпълнение на поръчката. Приел е, че уговорената между страните цена се прилага за всички тарифни зони (върхова, дневна и нощна), като в нея не са включени регулаторно определените такси за пренос и достъп през/до електроразпределителните мрежи, за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа, за „задължения към обществото“, други регулируеми от КЕВР цени, акциз по ЗАДС и ДДС. Намерил е, че доколкото съгласно уговорките между страните всички небаланси са за сметка на „Кумер“ ООД, то несъмнено при изпълнение на задълженията си доставчикът е осъществявал мониторинг на употребената енергия от „ВиК Шумен“ ООД с цел минимизиране разходите, свързани с ползването на балансираща енергия от ECO, и е изготвял прогнози за нужните количества 6 електрическа енергия. Изтъкнал е, че с оглед избрания от страните модел, при който ценообразуването се основава на „базов товар“, за възложителя е било без значение в какви часови диапазони потребява енергията - в скъпи или евтини. Приел е, че именно защото рискът от небаланса е за сметка на изпълнителя, то като част от цената се дължи и уговорената търговска надбавка, размерът на която е определен в самия договор. Добавил е, че всички вторични задължения, изпълнението на които се оспорва от възложителя, е следвало да бъдат осъществявани от изпълнителя преди всяка доставка на енергия, поради което е счел, че с приемане на доставените количества енергия, за което няма спор, възложителят се е съгласил, че всички предхождащи доставката задължения също са изпълнени.