Решение № 2912 от 31.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2912 гр. Варна, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110109168 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу *на *, представлявана от **- *, с адрес: гр. * е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ОСЪЖДАНЕ на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца: сумата в размер на 12 750 лв. /дванадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляваща дължимо от ответника обезщетение като правозащитен орган за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в тежък стрес, страх, опозоряване на доброто му име в обществото, уронване на авторитета, достойнството и личния му престиж и влошаване на здравословното му състояние, от воденето срещу него наказателно производство по Д*, по което е оправдан, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 20.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът Р. Д. Д. твърди, че през 2016 г. срещу него е образувано наказателно дело на * за две престъпления по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 и вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, при което е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Излага, че на 20.10.2016 г. му били предявени материалите по разследването, след което срещу него бил внесен обвинителен акт, за което било образувано НОХД № * г., по което се провело едно съдебно заседание и било прекратено, като било образувано ново дело НОХД № * г. на СНС. Сочи, че по това дело били проведени няколко съдебни заседания и превратно с присъда от * г. бил признат за виновен и осъден условно на лишаване от свобода и глоба. Твърди, че е обжалвал присъдата, за което било образувано ВНОХД № 2* г. на АСНС, което дело протекло в две заседания, като въззивният съд отменил присъдата и го оправдал изцяло. По протест на *било образувано КНД № * г. на ВКС, което протекло в едно заседание и с решение от * г. протестът бил отхвърлен. Твърди, че от самото начало обвинението било очевидно несъстоятелно, но прокуратурата го поддържала, като наказателното производство за тежко престъпление срещу него продължило около 3 години.

Излага, че изпаднал в тежък стрес, живял в страх, че в резултат на съдебна грешка може да е несправедливо осъден и да прекара години в затвора, да плати глоба и да му се конфискува имущество. Сочи, че до този момент не е имал проблеми с правосъдието, живял е примерно 1 и си е изградил авторитет. Счита, че в резултат от несправедливото обвинение доброто му име в обществото било опозорено непоправимо, бил оронен авторитетът, достойнството и личния му престиж като човек и гражданин. Излага, че за значителен период от време гражданските му права били ограничени и се страхувал за неговото бъдеще и за това на семейството му. Твърди още, че психическото му състояние се променило, затворил се в себе си, страхувал се и се срамувал да контактува с хората, чувствал се оскърбен и унизен, станал нервен и избухлив, не можел да спи и сънувал кошмари. Споделя още, че здравето му се влошило, отслабнал с 15 килограма, поддържал се на успокоителни и остарял за дни. Сочи, че съществуващите му заболявания се обострили и се появили нови. Излага, че доходите му силно намалели, защото нямало как да работи и да ходи по дела. Сторил значителни разходи за адвокатски възнаграждения и за транспорт до гр. София. Споделя, че постоянно бил под напрежение за семейния бюджет, защото съпругата му била безработна. Моли от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Ответникът * подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита исковата претенция за недоказана по основание и размер. Счита, че лихва не се дължи, защото вземането е погасено по давност. Твърди, че наказателното производство в досъдебната фаза е протекло в границите на разумните срокове, като на обвиняемия е наложена най-леката мярка за неотклонение. В тази връзка счита претендираното обезщетение за прекомерно и неотговарящо на критерия за справедливост. Излага, че не носи отговорност за продължителността на процеса в съдебната фаза, доколкото не е ставал причина за отлагане на делото. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът се представлява от *от *, който поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

За целите на настоящото производство е изискано и приложено НОХД № */*г. на СНС и свързаните с него дела, като материалите съдържащи се в делото (част от които приложени като доказателства към исковата молба на л. 5-8), които са от значение за настоящия спор, са обсъдени от съда по-долу в мотивите.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка * Д.а /л. 38/ се установява, че е съпруга на ищеца и разказва как през 2016 г. са го извикали в полицията в гр. София да дава показания. Споделя, че ищецът й разказал как е бил неправилно обвинен от друго лице.

Сочи, че после започнал кошмарът, защото бил осъден за нещо, което не е извършил.

Психическото му състояние се променило. От спокоен и весел човек станал нервен, избухлив, притеснен за здравето си. Притеснявал се да не му отнемат имуществото и да останат на улицата, което го съсипало емоционално. Излага, че вечер не можел да спи и на другия ден това му влияело в работата, като имал дрязги с колегите. Разказва, че ищецът ходил до гр. София във връзка с делата, развил заболявания от неспокойство и страх, че ще го затворят. Получил диабет и в момента бил на инсулин сутрин, обед и вечер. Няколко пъти били викали Бърза помощ и тя също го е карала. Докато не го оправдали не били казали на родителите им. Само сестрата на свидетелката е знаела. Приятелите на ищеца се отдръпнали от него, защото бил избухлив. Зрението му се влошило заради диабета. Крайниците му станали целите в петна. Кръвното му варирало постоянно. Правил е кризи, когато му падне захарта. Свидетелката разказва, че преди този случай ищецът не са го викали в прокуратурата или в съда и не е бил обвиняван за нещо. Здравословните му проблеми се влошавали, а психическите отшумявали, след като го оправдали. Споделя, че ищецът е посещавал лекар и лечебно заведение, но преди наказателните дела не е имал проблеми, освен леки здравословни такива.

От показанията на разпитания по делото свидетел * /л. 38, гръб/ се установява, че познава ищеца от 20 години. Чувал е, че има проблеми с правосъдието, като преди около година и половина разбрал, че ищецът бил измамен от някакви хора и е ходил в 2 специализирания съд. Знае, че са го били осъдили, но след това е оправдан. Споделя, че ищецът се променил много като характер и се поболял от стреса и уплахата. Станал позатворен и се притеснявал да не му вземат имуществото и семейството му да остане на улицата. От него е чувал, че има проблеми с кръвното и очите. Имал затруднения с работата, защото постоянно ходил до гр. София за делата. Работил на парче, препродавал телефони.

Колегите започнали да го избягват, като преди да се събирали в големи компании, но последните години това не се е случвало. Споделя, че ищецът бил изнервен, напрегнат, крещял, карал се за нищо. Проблемите със здравето на ищеца не били отшумели. Твърди, че преди делата ищецът не бил такъв. Свидетелят се виждал често с ищеца, защото нямало причина да се отдръпва. Не знае дали е споделял с други хора, че има дело. Не знае от къде останалите са получили информация за делата.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск за осъждане на *да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е било оправдано, който е квалифициран по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че спрямо него е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление, по което наказателното производство е приключило и е оправдан (не се спори), както и че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди по основание и размер, които са в причинна връзка с действията/бездействията на ответника и провеждането на наказателно производство срещу него.

Не се спори, че ищецът е бил обвиняем за извършено от него престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № */*г. на СНС.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират. Изхождайки от разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите, като с оглед установеното, именно *на ***е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, доколкото действията на органите на дознанието се извършват под ръководството на съответната прокуратура.

За да бъде ангажирана отговорността на Държавата задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т. е., в причинна връзка с конкретното действие/бездействие от страна на държавното обвинение, в случая – в случая неоснователно повдигнатото обвинение. Тези вреди не се презюмират, а подлежат на доказване от лицето, което ги е претърпяло.

Установеният регламент в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ гарантира справедлив процес на всеки, срещу който е повдигнато наказателно обвинение. Произтичащите от чл. 6 на КЗПЧОС задължения имплицитно включват и необходимостта от провеждане на ефективно разследване, при спазване на установени стандарти на доказване при разглеждане на наказателното дело.

Ефективното разследване предполага всеобхватно, безпристрастно и разумно предприемане на постъпки за събиране и проверка на относимите и необходими доказателства, чрез изслушване на свидетелски показания, прилагане на документи и назначаване на съдебни експертизи, с последващ доказателствен анализ и адекватна интерпретация на релевантните за обвинението обстоятелства. Бързината на наказателното производство не следва да е за сметка на прецизността и качеството на неговото провеждане, преди всичко с оглед гарантиране правото на защита на обвиняемия.

За определяне продължителността на незаконосъобразното наказателно преследване 3 следва да се прецени кога е неговото начало и край. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал възможност да се произнесе по въпросите за разумния срок, от които обаче може да се съди и за началото и края на наказателното преследване, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразно обвинение. ЕСПЧ приема, че начало е момента, в който съответното лице е узнало, че срещу него има обвинение, защото от този момент това лице започва да живее със страха, притесненията и неудобството, че е наказателно преследвано, а това в българското право е момента на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем – /Така, Решение от 27.06.1968 г. Neumeister, Publication de la Cour europeenne des droits des l’homme, Serie A 8, р. 41./ Като край се сочи моментът, в който се поставя край на несигурността в правното положение на лицето, което е обвинено, а това е влизане в сила на съдебен акт или прекратяване на наказателното производство /Така, Решение от 23.04.1987 г., Poiss, Publication de la Cour europeenne des droits des l’homme, Serie A 117 - С, р. 103./ Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 г., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.