Решение № 1473 от 02.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330113625 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Делото е образувано е по искова молба на Х. И. З. , ЕГН **********, от ****************, срещу „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“ ул. "Славянска" № 29, ет. 7, и искове с правно основание в чл. 19 ал. 5 и 21 от Закона за потребителския кредит , чл. 146 от ЗЗП и чл. 26 ал.

1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди недействителност на клаузи в договор за потребителски кредит.

На 08.08.2022г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***** към искане № ******. Страните договорили отпускане на заем в размер на 1200 лева, които да бъде върнат от З. ведно със възнаграждение н а кредитора и неустойка , ако не представи следното обезпечение на кредитора си по договора - безусловна банкова гаранция или поръчител, който да отговарят на определени от кредитора условия. Договорено било , че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1079.90 лв.

Изложени са доводи обаче , че клаузата за неустойка, чл. 11 ал. 1 от договора , е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП , и се и иска от съда решение , с което тази норма да бъде прогласена за нищожна.

1

Ответното дружество оспорва иска , отрича пороци на договора или отделните му клаузи.

Моли иска да бъде отхвърлен.

И двете страни претендират разноските по делото.

Исковете са допустими.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По факта на сключването на договора № ***** към искане № ****** страните не спорят ; копие е представено на л. 8 от делото.

Изслушана е от съда и съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че ако плащанията по неустоечната клауза се включат в ГПР , то този разходен процент ще надхвърли законоустановената от ЗПК горна граница и ще стане 240.38 % По правото :

Сключването на договора, включващо и получаването на сумата от 1200 лева от З. не е спорен по делото факт. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции , като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства; на свой ред , З. е физическо лице, което получава кредит за текущо потребление , тоест , страните са потребител и кредитор съгласно чл. 9 от ЗПК и § 13 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския кредит. И двата закона са приложими в отношенията между страните, в действалите към датата на сключването на договора редакции , но с оглед по – тясното приложно поле на ЗПК , същия се явява специален спрямо Закона за защита на потребителите. При едновременно наведени от ищеца основания за нищожност на договорки по смисъла и на двата закона, съдът най- напред е длъжен да изследва тези, посочени в ЗПК , на следващо място - тези , посочени в ЗЗП, и на последно място – евентуално релевирана недействителност на кредитната сделка по смисъла на общия Закона за задълженията и договорите.

Договора е сключен писмено , на хартия , при шрифт с големина , не по – малка от 12 пункта, и в него има посочване на годишен процент на разходите от 47.99 % и на потребителя е предаден екземпляр от договора. Има посочване на общия размер на кредита ; нарочни условия за усвояването ме не са предвидени . Няма посочване на стоката или услугата и нейната цена в брой, но нормата на т. 8 от чл. 11 ал. 1 от ЗПК не е приложима в случая , тъй като договора е за паричен кредит; има посочване на лихвения процент по кредита. Условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент , както и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а не са необходимо посочване , тъй като размера на лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора. Има погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Има ( чл. 5 от 2 специалните условия ) и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Посочено е ( чл. 22 от. 3 от общите условия ) наличието на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК.

Каза се, в договора има посочен годишен процент на разходите по кредита. При изчисляването на същия не са включени и не са част от стойността му разходите за неустойка , дължима при непредставено обезпечение по смисъла на чл.11 от договора; според заключението на вещото лице, което съдът кредитира, при включването на неустойката в общите разходи, годишния им процент ще надхвърли установената в чл. 19 от ЗПК горна граница ( 50.05 % към датата на сключване). Според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК , при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но според трайната практика на съдилищата (решение № 21 от 7.01.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2692/2021 г., определение № 1961 от 17.08.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1976/2022 г.и др.) посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Тук следва да се добави, че смисълът на закона е потребителя да получи точна информация за ГПР преди сключването, за може да вземе информирано решение дали да сключи договора. Затова в годишния процент на разходите по кредита следва да се включат всички предвидими или неизбежни такива разходи, дори ако са направени в полза на трето на договора лице.

Така, в конкретиката на случая , приложение намира и даденото от Решение на съда на ЕС (девети състав) от дата 21 март 2024 година по дело C‑714/22 разрешение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

От казаното следва, че нормата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК няма предвид всички дължими при неизпълнение разходи, а само тези, които са непредвидими и се дължат на неизпълнение на основното задължение на потребителя да върне полученото ведно с възнаградителна лихва. За изначално предвидените разходи при неизпълнение на 3 съществени задължения няма основание да бъдат изключени от годишния процент на разходите по кредита, особено когато са предвидени като елемент на месечната погасителна вноска. Следователно нормата на чл. 11 ал. 1 от договора, която предвижда неустоечно задължение в размер от 1450.59 лева при непредставено обезпечение, заобикаля закона, в частност чл. 19 ал. 4 от ЗПК и затова е нищожна на основанието по чл. 19 ал. 5 от същия закон.

За пълнота , нормата на чл.11 ал. 1 от договора е нищожна и по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите , ( тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от същия – доколкото води до значително неравновесие между договорените права на страните) , така и на общото основание по чл. 26 ал.1 предл. трето от ЗЗД, тъй като неустойката , с оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, повече от една трета от главницата. Изводът на съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

Тъй като за тази норма се установи специално основание за нищожност и договора може да съществува и без нея, то обща недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК не може да се установи, но съдът следва да прогласи за нищожна нормата на чл.11 ал. 1 от него на специалното основание по чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

Искът е основателен .

Разноските се присъждат в тежест на ответника .

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв от 400 лева , по иска по чл. 19 ал. 5 от ЗПК, като се има предвид , че исковете са съединени при условията на евентуалност .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено , по иска на Х. И. З. , ЕГН **********, от ****************, че в отношенията му със ответника „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, е нищожна клаузата на чл. 11 ал. 1 от договор № № ***** към искане № ******, на основанието по чл. 19 ал. 5 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, 4 ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на Х. И. З. , ЕГН **********, от ****************, сума от 230 лева разноски по делото.

Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,, да заплати на адвокатско дружество „ Е. И.“, ЕИК *********** , адрес на дейност ********* сума от 400 лева хонорар по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5