Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 655 от 18.07.2018, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 308/2015
Вид
Определение № 655
Подписан
18.07.2018
Състав
ИВАН АТАНАСОВ ВОДЕНИЧАРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

О П Р

Е Д Е Л Е Н И Е

№ 288 гр.Бургас 18.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ

При секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 308 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на „Олстас

Лион Интернешънъл Инк“, регистрирано в Търговския регистър в Република Маршалови острови, със седалище и адрес на управление: Тръст къмпани комплекс, Аджелтейк Роуд, Аджелттейк айланд, Маджуро, Маршалови острови, МН96960, чрез адвокат В.К.Д. от САК, с адрес ***, пл. „Славейков“ № 7, вх.Б, ет.2, ап.19, против „Добринище Ски” ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие 8200, община Поморие, област Бургас, ***, представлявано от Румен Ангелов Димитров – изпълнителен директор, с адрес за връчване: гр. Бургас, *** – 60, ет.1, офис 1 – адвокат К.А..

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения иск:

Ищецът твърди, че на 18.11.2013 г. е взето решение от едноличния собственик на капитала на дружеството - ответник – „Ахелой Резиденс“ ЕООД, с което са възложени множество задължения на изпълнителния директор на „Добринище Ски“ ЕАД, като му е определено допълнително възнаграждение в размер на 100 000 евро. На същата дата е проведено и заседание на съвета на директорите на „Добринище Ски“ ЕАД, на което е взето единодушно решение изпълнителният директор Н. Р. Д. да получи допълнително възнаграждение в размер на 100 000 евро.

Изтъква се, че Н. Р. Д. добросъвестно е изпълнявал задълженията си, но така уговореното възнаграждение не му е било заплатено.

Сочи се, че Н. Р. Д. има дължимо и изискуемо парично вземане от ответника, в размер на 214 643,70 лв., възникнало по силата на сключения между страните договор, с лихва за просрочие.

В Бургаския окръжен съд е било открито производство по несъстоятелност на дружеството – ответник в рамките на т.д № 293/2014 г.

На 06.11.2014 г. с решение № 352 по същото дело, съдът е открил производството по несъстоятелност. Решението е вписано в Търговския регистър на 12.11.2014 г.

На 12.02.2015 г. Н. Р.

Д. е предявил против ответника вземанията си в размер на 195 538 лв. - неизплатено възнаграждение, съгласно решение на съвета на директорите на „Добринище Ски“ ЕАД и решение на едноличния собственик на капитала;

19 060,70 лв. – лихва за забава на плащането на горната сума; 7500 евро – адвокатски хонорар за представителство, защита и съдействие в производството по несъстоятелност. Горепосочените вземания не са били приети от синдика и не са били включени в списъка, изготвен от последния, за вземания, предявени в срока по чл.688 от ТЗ.

Ищецът е подал писмено възражение в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ против списъка на неприетите от синдика вземания.

С определение от 28.05.2015 г. по т.д № 293/2014 г., обявено в Търговския регистър на 29.05.2015 г., вземанията на кредитора Н. Р. Д. са били изцяло изключени.

Н. Р. Д. изцяло е изпълнил възложените му задачи с цел възстановяване дейността на дружеството, като за релевантния период е сключвал договори за наем на недвижим имот, договор за абонаментно право на обслужване, договор за абонаментно счетоводно обслужване, трудови договори, договор за рекламиране и посредничество, подробно описани в исковата молба. Изтъква се, че в резултат на сключения договор за рекламиране и посредничество е бил сключен договор за отдаване под наем на недвижими имоти за период от две години срещу обща наемна цена за двугодишния срок на договора в размер на

4 200 000 евро. Бил е подписан и договор за строителство, довършителни работи и редекорация между ответника и трето лице.

Сочи се от ищеца, че с договор за цесия Н. Р. Д. е прехвърлил на дружеството - ищец вземанията си към длъжника „Добринище Ски“ ЕАД на обща стойност 214 643,70 лв., произтичащи от решение на съвета на директорите и решение на едноличния собственик на капитала на ответника, ведно с лихва за просрочения период. Със сключения договор за цесия вземането е прехвърлено от стария на новия кредитор в състоянието, в което се е намирало към момента на сключването на договора, като към цесионера са преминали по право и акцесорните права, в това число всички лихви, които стават изискуеми след прехвърлянето. Изтъква се, че до настоящия момент длъжникът не е уведомяван за сключения договор за цесия и с подадената искова молба ищецът изрично уведомява длъжника за прехвърляне на вземанията.

На тази база се претендира приемане за установено по отношение на дружеството – ответник и, на основание чл.694, ал.4 ТЗ, по отношение на синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т.д. № 293/2014 г. на Окръжен съд Бургас, че дружеството - ответник дължи на ищеца сумата от 214 643,70 лева, от които 195 583 лв. – неизплатено възнаграждение съгласно решение на съвета на директорите на „Добринище Ски“ ЕАД и решение на едноличния собственик на капитала, и 19 060,70 лв. представляващи лихва.

Претендират се и разноски.

Правна квалификация:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.694 ТЗ.

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. Постъпил е писмен отговор.

Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си:

Ответникът сочи, че предявеният установителен иск е недопустим, неоснователен и недоказан.

Заявява, че представените протоколно решение на едноличния собственик на капитала на „Добринище Ски“ ЕАД и протоколно решение от заседание на съвета на директорите на ответното дружество от 18.11.2013 г. не са подписани на датата, на която се твърди, като в тази връзка се оспорва датата на представените протоколни решения и се сочи, че същите са подписани в много по-късен момент, когато Н. Р. Д. не е представлявал дружеството- ответник и не е разполагал с представителна власт.

Подчертава се, че процесното вземане не се основава на вписан в ТР договор за възлагане на управление или анекс към такъв.

Липсват каквито и да било доказателства за извършвана дейност, от страна на Н. Р. Д., по допълнително възложените му, с протоколните решения, задължения. Същият е действал като изпълнителен директор на дружеството в периода от 13.11.2013 г. до 20.02.2014 г., след която дата за изпълнителен директор на дружеството е назначен Румен Димитров. Възразява се, че през този период Д. не е извършвал дейности по възложеното му с протоколните решения. Акцентира се на обстоятелството, че всички цитирани в решенията и представени с исковата молба договори, не са изпълнени, като по тях са претендирани огромни по размер цени и неустойки; вземанията по тези договори не са приети нито от синдика, нито от съда по несъстоятелността, заведените установителни искове са в по-голямата си част прекратени.

Отбелязва се, че ищецът не е представил фактура, издадена от ответното дружество, удостоверяваща налично задължение за плащане на твърдяната от него предоставяна допълнителна дейност по управление на дружеството, основаващо се на взетите решения. Такова допълнително уговорено плащане не съществува в търговските книги на длъжника и такова задължение не е било начислено в счетоводството на дружеството. Не се доказва, според ответника, извършването на претендираната дейност. Това, според оспорващия доказва, че представените протоколни решения не са създадени на 18.11.2013 г., а в един по-късен момент и то с цел да бъдат представени в производството по несъстоятелност.

Н. Р. Д. е бил представляващ дружеството- ответник в периода от 13.11.2013 г. до 20.02.2014 г., като през същия период на дружеството е бил назначен временен синдик, с правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ, съгласно които длъжникът е нямал право да сключва нови сделки, включително да договаря допълнителни възнаграждения за изпълнителния директор без предварителното съгласие на синдика, като по делото не са представени доказателства такова съгласие да е било искано и давано. Ето защо, според ответника, процесните протоколни решения са нищожни поради липса на съгласие от страна на валидно представляващ дружеството – ответник и поради противоречие със закона.

На следващо място се изтъква, че взетите решения и представените договори са привидни, като същите са създадени и подписани единствено с цел да бъдат представени в производството по несъстоятелност и да бъдат предявени вземанията по тях. На датата на вземане на решенията процесуалният представител на ищеца е знаел, че съконтрахента по договора „Добринище Ски“ ЕАД е неплатежоспособен, по съображения изложени в отговора. Доказателство, според ответника, че целта на взетите привидни решения е източване на дружеството-ответник, е необичайно голямото допълнително възнаграждение, уговорено в него, спрямо вида дейност, която се извършва. Не са представени от ищеца доказателства за извършвани дейности от допълнително уговорените.

Неоснователна е според ответника и претенцията за лихви.

По отношение на сключения договор за цесия се подчертава, че няма данни на коя дата е сключен. На следващо място, цедентът не е уведомил представляващия дружеството – ответник за сключената цесия и съответно договорът не е породил своите правни последици. Към настоящия момент дружеството- ответник се представлява от синдика, който не е получавал уведомление за цесията.

Представеният договор за цесия се оспорва като неавтентичен, неверен и антидатиран.

Договорът за цесия се оспорва като нищожен, тъй като касае непрехвърлимо вземане – парично вземане, представляващо допълнително възнаграждение по решение на дружествените органи, което е свързано с личността на цедента и поради естеството на правото, като такова от личен характер, не може да бъде предмет на частно правоприемство.

Сключеният договор за цесия се оспорва като нищожен, тъй като се основава на нищожни решения на съвета на директорите и на едноличния собственик на капитала на дружеството, за цедента не е било налице валидно съществуващо и ликвидно вземане спрямо ответното дружество. Договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет.

Оспорва се правосубектността на ищеца и представителната власт на лицата, които го представляват.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, в която, по в която по повод възраженията на ответника се уточнява, че с договор за възлагане на управление от 23.08.2013 г., вписан на 13.11.2013 г., на Н. Р. Д. е било възложено управлението на дружеството- ответник, като на 18.11.2013 г. е взето решение на едноличния собственик на капитала на дружеството, с което са възложени множество задължения на изпълнителния директор и му е определено допълнително възнаграждение. На същата дата е проведено и заседание на съвета на директорите на дружеството-ответник, на което е взето решение Н. Р. Д. да получи допълнителното възнаграждение. Същият добросъвестно е изпълнявал задълженията си, но въпреки това не му е изплатено уговореното възнаграждение.

Заявява се, че оспорените протоколи са били съставени на посочената в тях дата и са подписани от лицата, участвали във вземането на решенията.

Дали задълженията на ответника към праводателя на ищеца, са били фактурирани или не, не касае тяхната дължимост, според становището на ищеца. Пълномощията за предприемане на действия от името и за сметка на „Добринище Ски“ ЕАД от Мария Терзииванова, са били изцяло оттеглени.

Размерът на възнаграждението е изцяло съобразен с правната и фактическа сложност на управление на дружество със значителни активи, в процеса на което са възникнали множество непредвидени усложнения, наложили вменяването на допълнителни задължения на Д., за които да бъде възмезден допълнително.

Контролът върху решенията на едноличния собственик на капитала, съвета на директорите и изпълнителния директор на „Добринище Ски“ ЕАД, не са били в правомощията на временния синдик, толкова повече че временният синдик е бил назначен като обезпечителна мярка в производство по несъстоятелност, което е приключило с решение, че дружеството не е в несъстоятелност, т.е. мярката е отпаднала с обратна сила.