Решение № 1267 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110206126 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Х. В. К. с ЕГН- ********** хх, срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 464зз -165 от 30.03.2025 г., издадена от полицейски орган при ОСПС – СДВР

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при нейното издаване, които са нарушили правото на защита на задържаното лице, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целите на закона. Акцентира се на обстоятелството, че в заповедта за задържане не е посочено правното основание за нейното издаване, а изложените фактически твърдения не са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере конкретната причина за задържането му, както и каква е била конкретната цел за издаване на заповедта.

В съдебно заседание адв.Л. поддържа жалбата с изложените в нея доводи, като допълнително посочва, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на чл.30, ал.2 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. По изложените съображения се иска 1 отмяна на атакувания акт, като същевременно се претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – полицейски орган, издал оспорената заповед, редовно призован, не се явява. За него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

С. Р. П., редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.03.2025 г. Л. К. Л. -на длъжност командир на отделение при отдел „Специализирани полицейски сили“ към Столична дирекция на вътрешните работи издал Заповед за задържане на лице рег.№ 464зз -165 от 30.03.2025 г. на Х. В. К. с ЕГН- ********** с адрес хх в помещение за временно задържане в сградата на 05 РУ –СДВР. Като основание за задържане на лицето била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т……. ЗМВР „във връзка с чл.21 от ЗООРПСМ притежание и използване на пиротехника по време на спортно мероприятие“.

Заповедта била предявена на задържаното лице, което я подписало.

На 14.04.2025 г. срещу заповедта е депозирана жалба до съда, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Видно от приложените по делото материали срещу жалбоподателя е бил съставен акт по чл. 26, ал.1 от ЗООРПСМ, след което преписката, образувана в 05 РУ-СДВР е била изпратена в съда по реда на чл.32, във вр. с чл.30, ал.1, т.2 от ЗООРПСМ. Въз основа на така постъпилата преписка първоначално е било образувано НАХД № 4606/2025 г., по описа на СРС, НО, 112 състав.

Впоследствие решението по посоченото НАХД е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане, при което е било образувано НАХД № 5954/2025 г., по описа на СРС, НО, 22 състав. Към 06.08.2025 г., когато по делото е приложено писмо от СРС, НО, 22 състав, съдържащо горната информация, посоченото производство не е приключило с акт по същество.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата на Х. В. К. е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за оспорване, от лице с правен интерес, чиито права са засегнати от издадения акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Упражняването на правомощието по чл. 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.

2

Следователно, извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл. 72 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР , реквизитите на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часа на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, да ползва преводач, в случай, че не разбира български език.

В случая съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР .

В заповедта не е посочено правното основание за постановяване на задържането, доколкото чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съдържа осем различни хипотези, оформени като отделни точки, регламентиращи правомощието на полицейските органи да задържат лице. В атакувания акт, обаче, е отразено, че лицето е задържано на основание „чл. 72, ал. 1, т……. ЗМВР във връзка с чл.21 от ЗООРПСМ притежание и използване на пиротехника по време на спортно мероприятие“.

Така направеното формално отразяване не е достатъчно, за да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване ясно и недвусмислено на фактическите и правни основания за задържането. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, които да бъдат отнесени към правното основание за постановеното задържане. В случая в обжалваната заповед липсва посочване на правното основание за постановяване на задържането, към което да бъдат подведени конкретни факти и обстоятелства.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на 3

ВАС е изложено следното в т. 2, което не е загубило значение: "В случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт. Това се налага, тъй като единствено при излагане на мотиви в издадения акт се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. По изложените причини липсата както на правното основание, така и на мотиви в атакуваната заповед във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт.

Въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколко възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административно-производствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона".

На следващо място в оспорения акт е отразено, че лицето е задържано на основание „чл. 72, ал. 1, т……. ЗМВР във връзка с чл.21 от ЗООРПСМ притежание и използване на пиротехника по време на спортно мероприятие“.

Разпоредбата на чл.21 от ЗООРПСМ предвижда, че противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в различни форми, подробно изброени в закона. В настоящия случай е посочена общата разпоредба на 21 от ЗООРПСМ, но не и конкретната проявна форма на противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон.

Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗООРПСМ за извършени противообществени 4 прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. Разпоредбата на чл.30, ал.1 от същия закон предвижда, че в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице:

1. издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10;

2. внася преписката за решаване от съответния районен съд, като уведомява за това съответния прокурор: а) в случаите по чл. 21, т. 11 – 15; б) когато противообществената проява по чл. 21, т. 1 – 10 е извършена повторно; в) когато противообществената проява по чл. 21 е извършена от непълнолетен на възраст от 16 до 18 години;

3. изпраща материалите на съответния прокурор за образуване на наказателно производство, когато са налице достатъчно данни за извършено престъпление;

4. изпраща преписката на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по настоящия адрес на лицето за налагане на възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, когато нарушителят е малолетен или непълнолетен до 16-годишна възраст;

5. прекратява преписката, когато не са налице условията за налагане на наказание и принудителна административна мярка.

Съгласно чл.30, ал.2 от ЗООРПСМ в случаите по ал. 1, т. 2, когато има опасност нарушителят да се укрие или да затрудни правораздаването и за да се осигури явяването му пред съда, началникът на районното управление може да постанови задържане за срок до 24 часа, като уведоми за това съответния прокурор.

От горното следва, на първо място, че в разглеждания случай 5 единствено в компетентността на началника на районното управление е да постанови задържане на лицето до 24 часа. И на следващо място, следва да е налице опасност нарушителят да се укрие или да затрудни правораздаването.