Решение № 185 от 17.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Варна, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500062 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на СВ. Г. Д. срещу Решение № 262704 от 28.10.2021г. по гр.д. № 13285/2020г. по описа на ВРС, 49-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД въззивникът, солидарно със СВ. АТ. П. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на К. Н. Р. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болка и страдание, вследствие на нанесени травматични уреждания, изразяващи се в разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата, лявата длан, контузия на гръдния кош и двете предмишници, частично счупване на короната на първи горен ляв зъб, травматичен оток по окосмената част на главата, кръвонасядания по лицето, корема, в резултат на нанесения му побой от ответниците на 06.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 06.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на 60.00 лева за фотополимерна обтурация на 21 зъб по Фактура № 0000000301 от 25.09.2019г., ведно с касов бон, изд. от „МБ Дент АГППДП" ООД-гр. Варна, ЕИК 200997449 и 40.00 лева по касова бележка № 71 от 06.06.2019г. за изготвяне на МУ № 71/2019г., издадено на 06.06.2019г. от Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна – Варна" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на извършване на съответния разход, до окончателното плащане на задължението, както и В ЧАСТТА , с която на основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу К. Н. Р. с ЕГН ********** насрещен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 000 лева, 1 представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди под формата на уплаха, страх и стрес, предизвикани у него вследствие насочване на нож от ответника срещу ищеца и семейството му в деня на инцидента, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на деликта до окончателното й заплащане.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са доводи, че решението не е основано на всестранно обсъждане на релевантните по делото факти и доказателства. По делото не са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а изложеното в исковата молба противоречи на обясненията на ищеца, дадени пред полицейските органи. Така, факта и механизма на увреждането не са установени по категоричен начин по делото. Показанията на свидетелите Г. и П. в тази връзка не следва да се кредитират като непреки, противоречиви и взаимно изключващи се. Установено е в същото време, че инициатор на създалата се ситуация между страните е бил именно К.Р., който размахвал в ръка нож, а въззивникът единствено се опитал да се защити. Немотивирано съдът е дискредитирал показанията на неговите свидетели – А. и Д. като изолирани. На описаната дата, на отправени молби от въззивника към ищеца да прибере ножа, който размахвал в ръка и приближавал до въззивника и детето му, К.Р. не престанал да се приближава към тях, поради което въззивникът се принудил да се защити. Опитал се да отнеме ножа от ищеца, но срещнал неговата съпротива, последвало сборичкване между тях, успял да отнеме ножа от ищеца и отишъл да съобщи за случая на управителя на плажа. Детето се уплашило и разплакало и било отведено от майка си. Ето защо въззивникът е действал в пределите на неизбежната отбрана, която изключва деликтната му отговорност по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът допринесъл за настъпване на вредите, като пръв предизвикал скандала между страните – замахването с нож и приближаването му към семейството на въззивника съставлява първото непосредствено противоправно поведение на ищеца, застрашаващо личността на ответника, което да го провокира да вземе хладното оръжие от ръцете на ищеца. Тази защита съответства на характера и опасността от нападението, при което ответникът не носи гражданска отговорност. Недоказана на следващо място е твърдяната травма – счупване на корона на горен ляв зъб. Такава не е описана в медицинското удостоверение, а ищецът посетил зъболекар едва на 25.09.2019г. Описаните в исковата молба травматични увреждания не са в причинна връзка със случилото се на 06.06.2019г. на плаж в кв. „А.“. По делото липсват данни за предходния стоматологичен статус на ищеца, а тази травма на зъба съгласно вещото лице по СМЕ може да се получи при хранене, при пиене на вода и др. Отделно, съдът не се е произнесъл и по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Приносът на Р. е конкретно установен, както и обстоятелството, че без този принос на пострадалия не би се стигнало до уврежданията.

Ищецът с действията си е възбудил действия по неизбежна отбрана от страна на ответника.

Присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Отправил искане в тази връзка за ревизиране на решението, като предявените срещу него искове да се отхвърлят в цялост, а насрещния иск – уважен, а евентуално да бъде извършено съдебно прихващане на двете насрещни вземания.

2

В отговор на жалбата К.Р. оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава правилност, всестранност и обоснованост на решението в обжалваните части. Доводите в жалбата са неверни и подвеждащи, като семейството на въззивника не е присъствало въобще на нападението му на 06.06.2019г. Единственият свидетел – очевидец на процесното нападение е св. Г., чийто показания именно са възприети от съда като последователни и непротиворечиви, наред с показанията на св. П. – свидетел на състоянието на ищеца и събитията след инцидента. Съпругата и детето на въззивника не са присъствали на нападението, като към този момент те били тръгнали от плажа. По делото са доказани елементите от състава на непозволеното увреждане, а института на неизбежната отбрана – неприложим в случая. Ищецът с нищо не е провокирал ответниците по главния иск. В този смисъл не е налице и съпричиняване на вредите. Ответниците с противоправното си поведение му нанесли побой, след отнемане на джобното ножче – побоят е нанесен от двамата извършители, в жизненоважни части на тялото – главата и стомаха, по жесток и изключително дързък начин, на работното му място, което е публично – плаж, пред неговата приятелка, като ударите са нанесени предимно, когато Р. е бил повален на земята в безпомощно състояние, без да е давал повод или да е провокирал нападателите си.

Твърдяните увреждания и връзката им с побоя са доказани – счупеният зъб не е бил увреден преди получаване на травмата, видно от приложени към заключението талони от денталния лекар на пострадалия, амбулаторни листове и медицинско удостоверение. По насрещния иск – недоказани по делото са твърденията, че ищецът държал нож в ръката си, с което съзнателно искал да нарани съпругата и детето на Д.. Показанията на свидетелите на ответника в тази връзка са нелогични, противоречиви, абсурдни и недобросъвестно поднесени. Двамата свидетели не са присъствали на инцидента. Присъденото от ВРС обезщетение е в обективен и справедлив размер, съобразен с критериите на чл. 52 от ЗЗД.

Отправил искане поради всичко изложено, решението да се потвърди с извод за законосъобразност.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 265, ал. 1 от ГПК необжалвалият обикновен другар СВ. АТ. П. не е заявил присъединяване към въззивната жалба.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К. Н. Р. срещу СВ. Г.

Д. и СВ. АТ. П. осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД и солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени физически болки и страдания, вследствие на нанесени му телесни увреждания и сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – платена цена на фотополимерна обтурация на 21 зъб и за изготвяне на МУ, в причинна връзка с 3 противоправно и виновно поведение на ответниците, ведно със законната лихва върху сумата считано от 06.06.2019г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на 06.06.2019г. към 13:30 часа в гр. Варна, кв. А. на плажа, където ищецът работел като спасител, по време на работа на 1-ви пост ищецът бил нападнат от своя колега С.Д. и неговия познат С.П. без причина. Ищецът, заедно с приятелката му стояли на два от шезлонгите, предназначени за спасители, когато ответниците дошли при тях и се разположили на три шезлонга, при разрешени два. Ищецът освободил един от ползваните от него шезлонги, като с приятелката му останали на един. Обяснил на ответниците, че не е редно да заемат и ползват повече от разрешените им два шезлонга. С.Д. започнал да хвърля вещите му – чантата, ножчето с остатъци от храна, което бил използвал по време на обяда си, а след това отправил поредица от силни удари в областта на главата и тялото му: първоначално два последователни удара с юмрук по тялото и по лицето, след което го повалил на земята. При първия удар по лицето ответникът счупил частично короната на първия горен ляв зъб, а последвалите удари, когато бил повален на земята били в областта на главата. При опит ищецът да се изправи, С.Д. подканил приятеля си С.П. да му помогне и последният му нанесъл силен удар с ритник в областта на корема и ребрата. Вследствие на нанесения му побой ищецът получил контузия и кървяща рана на главата, съпроводени с оток и болезненост, кръвонасядания по челото, двете бузи, клепачът на лявото око, както и увреждане на двете предмишници, кървяща рана и подкожен кръвоизлив на лявата длан, увреждане в горната и централна част на корема и в дясната му половина, както и по ребрата в дясно. Изпитал силни болки по ребрата, по главата, по тялото, поради което посетил Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където му било назначено рентгенологично изследване. Посетил също стоматолог на 25.09.2019г. Вследствие на непозволеното увреждане на здравето му, ищецът освен силните болки и страдания, изпитал унижение, обида и срам, като накърнена била и мъжката му гордост. Понесените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с Д.ието, за което следва да се ангажира солидарната отговорност на извършителите. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по искането и присъждане на претендираното обезщетение в исковия размер.

В отговор на исковата молба СВ. Г. Д. оспорили исковете по основание и по размер с доводи, че исковете са основани на фактически твърдения, които не отговарят на обективната истина. Признал, че на 06.06.2019г. двамата с ищеца работили като спасители на плажа в кв. „А.“ в гр. Варна След обедната почивка, която прекарал със съпругата си Р., детето им и приятелят му С.П., се върнал на работа заедно с тях. На всеки двама спасители, които са на пост се полагали два шезлонга за ползване. На място заварил ищеца и приятелката му, които стояли на двата шезлонга за спасители. За да настани семейството си ответникът взел още три шезлонга, а ищецът посочил, че няма как да ползват повече от разрешените им два. Въпреки това ответникът и приятелят му се настанили на взетите допълнително три шезлонга. След пет минути ищецът започнал да размята нож, да го вади и прибира. Въпреки отправената молба да го прибере, ищецът продължил да размахва ножа, 4 при което детето му се уплашило. С.Д. бил принуден да се защити, опитал се с голи ръце да отнеме хладното оръжие от ищеца, но същия започнал да се съпротивлява. Последвало сборичкване, при което ответникът успял да отнеме ножа от ищеца и отишъл да съобщи за случилото се на управителя на плажа. След около 20 минути всички спасители се събрали за изясняване на случилото се, като ищецът и ответникът се извинили един на друг. Оспорил получената травма – счупване на короната на горен ляв зъб, както и необходимостта от издаване на медицинско удостоверение да са в причинна връзка със случилото се на 06.06.2019г. По делото липсват данни за предходния стоматологичен статус на ищеца, а медицинското удостоверение е издадено по негово желание. Навел доводи, че в случая е действал в пределите на неизбежната отбрана, която изключва деликтната отговорност, а ищецът допринесъл за настъпването на вредите като пръв е предизвикал скандала между страните – замахването с нож и приближаването му към семейството му съставляват непосредственото противоправно поведение, застрашаващо личността на ответника, провокиращо го да вземе хладното оръжие от ръцете на ищеца. Защитата на ответника в случая съответства на характера и опасността от нападението, при което ответникът не носи гражданска отговорност. Евентуално се позовал на наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо отправил искане за отхвърляне на иска, а евентуално за приложение на института на неизбежната отбрана на основание чл. 46, ал. 1 от ЗЗД, а евентуално за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.