Решение № 998 от 08.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330203625 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-6207000337/12.08.2024 г. на Началник на РУ Труд при ОДМВР - Пловдив, с което на И. Д. И. с ЕГН ********** на основание чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.

638, ал. 3 от КЗ.

Жалбоподателят чрез процесуалният си представител моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са свързани с допуснато съществено неотстранимо процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правата на жалбоподателя, свързано със съдържанието на обжалваното НП, и липсата на нарушение от обективна и субективна страна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 15.07.2024 г. жалбоподателят И. Д. И. управлявал лек автомобил марка и модел „Форд Транзит Кустом“ с рег. № ****, който бил чужда собственост, а именно на Р.С.Р. Движил се в с. Труд по ул. „Карловска“, когато 1 около 23:18 ч. до № 16 от същата улица бил спрян за проверка от полицейските служители Й. П. и Х.Х. В хода на проверката полицейските служители установили самоличността на водача именно в лицето на жалбоподателя и при справка в Гаранционен фонд чрез РСОД, т.е. техническо средство таблет, установили, че управляваният от него автомобил нямал валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На 22.03.2024 г. в 15:11 ч. за автомобила, управляван от жалбоподателя била сключена със ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ застрахователна полица с № BG/03/124000947341 с начало 26.03.2024 г. в 00:00 ч. и край 25.03.2025 г. в 23:59 ч. По договора било договорено разсрочено плащане на застрахователната премия на 4 вноски, по които падежите били – първа вноска в размер на 91 лв., дължима при сключване на договора на 22.03.2024 г.; падеж на втора вноска – на 26.06.2024 г.; падеж на трета вноска – на 26.09.2024 г.; падеж на четвърта вноска – на 26.12.2024 г. Втората вноска по застрахователния договор не била платена в срока на падежа, а именно до 26.06.2024 г., нито до изтичане на 15-дневен срок от настъпване на падежа, а именно до 11.07.2024 г., застрахователната полица била прекратена автоматично от страна на застрахователното дружество. Въпреки това втората вноска била платена на 16.07.2024 г. в 12:18 ч., т.е. след проверката от правоохранителните органи на жалбоподателя, поради което застрахователната полица била възстановено едностранно от страна на застрахователното дружество. В този период между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ и Гаранционен фонд възниквали множество технически проблеми при обмена на данни, включително и с отразяването на действителното положение по валидността на застрахователни полици, но процесната не била засегната от подобно развитие и изпратените на Гаранционен фонд данни от застрахователното дружество били коректни.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН Серия GA № 1287012 от 15.07.2024 г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 638, ал.

3 от КЗ. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел.

АУАН бил връчен и подписан от нарушителя без вписани в него възражения, като писмени такива не постъпили и в законоустановения срок от връчване на акта.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката била наложена на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Й. П. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително акт за установяване на административно нарушение (АУАН), снимка на застрахователна полица с № BG/03/124000947341, снимка от разписка за плащане на втора вноска по застрахователната полица, справка от 2 информационни масиви на Гаранционен фонд (ГФ) относно дата 15.07.2024 г., писмо от Гаранционен фонд с изх. № 10-00-132/31.07.2025 г. ведно със справка от база данни на Информационен център към ГФ, писмо от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ с вх. № 5592 от 20.01.2026 г.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Посочва, че при извършване на такива проверки първо извършва справка в служебен таблет, който е свързан с ГФ, както и задължително изисква от водача да предостави застрахователна полица и едва при пълно неизпълнение пристъпва към съставяне на АУАН. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него. Най-вече показанията му се подкрепят от събраните писмени доказателства по делото, част от които представени от жалбоподателя, а именно снимковия материал на застрахователната полица и разписката (сметка) за извършено плащане на втората вноска по полицата на 16.07.2024 г., което се подкрепя и от писмото на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, посочващо същите данни, както и отразяващо липсата на технически проблем в обмена на информация между ГФ и застрахователното дружество. Затова показанията на актосъставителя са достоверен източник на информация и съдът изцяло им се довери при изграждане на изводите си от фактическа страна.

Във връзка с кореспонденцията по делото със ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, по повод на определенията на съда по предоставяне на релевантна за предмета на доказване информация, следва да се отбележи изрично, че съдът се довери единствено на посоченото по-горе писмо по няколко причини. От една страна същото е най-пълно в съдържанието си предвид поставените многократно от съда запитвания, оттам и найзадълбочено с оглед на направената конкретна проверка в информационните масиви на застрахователното дружество. В същото именно писмо се прави изрично уточнение, че не са констатирани технически проблеми при обмена на данни между дружеството и ГФ, а посочването на такива в предходни становища от застрахователното дружество не се поддържат и се моли да не бъдат вземани предвид. Същевременно данните от него, и по-конкретно заплащането на втората вноска на 16.07.2024 г., се потвърждават от представените от жалбоподателя писмени доказателства, поради което съдът прецени, че с доверие следва да се оцени единствено то.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени 3 обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.

Съставен е в присъствието на един свидетел и жалбоподателя, като последният е имало право да възрази, но не го е направил. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си право, включително и на по-късен етап.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му, а именно за това, че управлява чуждо МПС, за което няма валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл възраженията за допуснати съществени неотстраними нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на жалбоподателя, съдът прецени за неоснователни, тъй като е посочена ясно нарушената норма, вкл. и нейното съдържание, както и санкционната норма.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган са квалифицирали поведението жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посочената норма гласи, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че И. И. с ЕГН ********** като водач на МПС на 15.07.2024 г. около 23:18 часа в с. Труд на ул. „Карловска“ до № 16 управлявал лек автомобил марка и модел „„Форд Транзит Кустом“ с рег. № ****, собственост на Р.С.Р. без да има валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която се изисквала във връзка с притежанието и използването на автомобила.

4

Застрахователната полица с № BG/03/124000947341 била автоматично прекратена на 11.07.2024 г. след изтичане на 15-дневен срок от настъпване на падежа на втората вноска по уговореното между страните по нея разсрочено плащане, а именно на 26.06.2024 г., и възстановена на 16.07.2024 г. след извършеното плащане по втората вноска по нея.

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като водач по време на движение с автомобил, във връзка с чието притежание и използване, да е имал валидно сключена и действаща задължителна застраховка. Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП. Такава застраховка е била валидно действаща преди и в последващ момент, но не и към датата на нарушението. Оттук и възражението за липса на признак от обективна страна на нарушението съдът прецени за неоснователно, а автоматичното възстановяване на сключената застраховка, въпреки прекратяването й, е ирелевантен за предмета на доказване въпрос, който е ограничен от обстоятелствата дали към момента на проверка водачът е управлявал автомобил с валидно сключена и действаща задължителна застраховка.

Неоснователни са възраженията на защитата, че жалбоподателят не е знаел за липсата на валидна застраховка, тъй като автомобилът не бил негова собственост. Именно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ ангажира административнонаказателната отговорност на лице, което не е собственик, но управлява такова МПС. Следователно обстоятелството, че автомобилът да се води собственост на друго лице, не го освобождава от задължението да провери дали са налице всички законови предпоставки за неговото законосъобразно участие в движението.

Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7c3a1b2-0641-4022-a051-0b804face469